Решение № 156 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1319/2015 г.

Решение № 156 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1319/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Катя Евстатиева Попова, действаща като едноличен търговец с фирма "Катя Попова - 2003", седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Банишора", бл. 28, вх. "Б", ет. 9, ап. 94 срещу Решение № 136 от 21.11.2014 г. на Административен съд, гр. Добрич, постановено по административно дело № 331/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Катя Попова срещу Акт за прихващане или възстановяване № 30-90-1-21-1 от 07.02.2014 г. на орган по приходите в Община Балчик, с който е отказано възстановяване на 26 859, 00 лв.

Касационният жалбоподател - Катя Евстатиева Попова, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не допуснал искането за прилагане като доказателство на административно дело № 696/2010 г. на Административен съд, гр. Добрич, както и не допуснал допълнителна съдебно-техническа експертиза. Съдът направил изводите си в съответствие със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, без да отчете противоречието й с материалния закон. Сочи, че вещото лице неправилно се позовало на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба № 1) и не прави разлика между преносна и разпределителна мрежа и устройствата към тях. Неправилно счита и позоваването от вещото лице на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Прави подробен анализ на заключението на вещото лице и сочи, че приемането от съда на неправилното заключение на вещото лице довело до неправилност и на съдебното решение. Съдът не съобразил и чл. 156 ЗУТ.

Съдът не разгледал по същество реда за промяна на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Балчик (Наредбата) само констатирал разминаването между текстовете на Наредбата и нейното приложение, без да съобрази изводите си с него. Моли съда да отмени обжалваното решени и да върне делото за ново разглеждане, алтернативно да постанови решение, с което да отмени оспорения акт за прихващане или възстановяване.

Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Балчик, счита същата за неоснователна. Сочи, че искането на касатора за присъединяване на административно дело № 696/2010 г. на Административен съд, гр. Добрич, не е било мотивирано като единственият мотив за това искане - доказването на пропуска да се отрази в Наредбата Решение № 264 по Протокол № 29 от 31.03.2009 г. на Общинския съвет, не се оспорва и е доказан по делото факт. Счита за неоснователен довода за неправилност на заключението на вещото лице поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като задачата на вещото лице е да определи категорията на целия строеж, а не на електропроводната мрежа. Позовава се на чл. 137, ал. 1 ЗУТ и сочи, че не наименованието, а характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация на строежите определят категорията им. Сочи, че съдът правилно не обсъждал промените в Наредбата, тъй като спорът по делото е досежно категорията на строежа. Неправилно счита позоваването от касатора на чл. 156 ЗУТ, тъй като заплащането на таксите за поисканите услуги предхожда извършването им. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Женя Македонова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Правилно съдът приел, че предоставените две услуги следва да се заплатят като за строеж първа категория, каквато се явява "малка ветрова централа", което се доказва и от заключението на вещото лице. Съдът подробно обсъдил относимата нормативна уредба, действаща към момента на заплащане на таксите - 01.07.2009 г., и правилно приел, че както за услугата одобряване на инвестиционен проект, така и за услугата издаване на разрешение за строеж, процесният по делото строеж е първа категория.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна, макар че като краен резултат искането на касатора за възстановяване на платената местна такса да не се удовлетворява.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 31.03.2009 г., с Решение № 264 по протокол № 29, Общинският съвет Балчик приел изменение на чл. 40, т. 20.2 на Наредбата като "след точките А и Б се допълва точка С - за ветрогенератори 1, 5% от стойността на обекта, но не по-малко от 20 000, 00 лв. " и в т. 21. - "след точките А и Б се допълва точка С - за ветрогенератори 0, 5% от стойността на обекта, но не по-малко от 10 000, 00 лв. "; направените изменения влизат в сила от датата на публикуването им в местния печат.

1. На 15-21.04.2009 г., в брой 15 на в. "Балчик", било публикувано Решение № 264 на общинския съвет.

1. На електронната страница на Община Балчик Наредбата била публикувана като точка С била добавена само за т. 20.2 - обекти първа категория, не и за обекти втора и трета категория, както и за т. 21 - само за обекти първа категория, не и за обекти втора и трета категория.

1. На 01.07.2009 г., с приходни квитанции № 0000003906 и № 0000003907, Катя Попова, в качеството си на едноличен търговец, заплатила на Община Балчик 20 000, 00 лв. и 10 000, 00 лв. такса за технически услуги - одобряване на инвестиционен проект с оценка, извършена като комплексен доклад от консултант, и издаване на разрешение за строеж.

1. На 06.07.2009 г. главният архитект на Община Балчик издал Разрешение за строеж № 114 на едноличен търговец "Катя Попова - 2003" за строеж "малка ветрова електроцентрала" - втора категория, в поземлен имот с идентификатор 02508.512.79 по кадастралната карта на гр. Балчик.

1. На 26.08.2010 г., с вх. № 30-90-1, Катя Попова поискала от кмета на Община Балчик да възстанови внесената за издаденото разрешение за строеж такса поради обективна невъзможност да се изпълни строежа.

1. На 09.09.2010 г., с писмо, изх. № 30-90-1-1, кметът на Община Балчик отказал да възстанови платената такса.

1. На 03.02.2011 г., с решение № 8, постановено по административно дело № 696/2010 г., Административен съд, гр. Добрич, отхвърлил жалбата на Катя Попова срещу отказа на кмета на Община Балчик да възстанови заплатената такса.

1. На 31.03.2011 г. председателят на Общинския съвет Балчик се разпоредил да бъде поправен публикуваният текст на чл. 40, т. 20.2 и т. 21 Наредбата съгласно приетото с Решение № 264 на общинския съвет като приетият размер на таксите е относим не само за първа категория, но и за втора и трета категория обекти - ветрогенератори.

1. На 26.01.2012 г., с Решение № 1366, постановено по административно дело № 4910/2011 г., Върховният административен съд оставил в сила Решение № 8.

1. На 08.01.2014 г., с искане, вх. № 30-90-1-21, Катя Попова поискала от орган по приходите в Община Балчик да бъде възстановена сумата от 26 859, 00 лв., представляваща недължимо платена такса за технически услуги - одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж № 144.

1. На 07.02.2014 г., с Акт за прихващане и възстановяване № 30-90-1#21, орган по приходите в Община Балчик отказал прихващане и възстановяване на исканата сума.

1. На 27.02.2014 г. Катя Попова обжалвала Акта за прихващане и възстановяване № 30-90-1#21 пред директора на Дирекция "Местни данъци, такси, хуманитарни и стопански дейности" чрез кмета на Община Балчик. Кметът на общината не отговорил в срок.

1. На 22.05.2014 г. Катя Попова подала жалба срещу Акта за прихващане и възстановяване № 30-90-1#21 пред съда.

1. В хода на съдебното производство съдът приел заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно която строежът "малка ветрова електроцентрала" в поземлен имот с идентификатор 02508.512.79, за който е издадено разрешение за строеж № 114, е първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗУТ във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 1 Наредба № 1; строителната стойността на обекта е 2 000 000,00 лв.; определящ за категорията на строежа е бетонният комплексен трансформаторен пост с трансформатор 1 250 kVA; дължимата такса за услугата при втора категория строеж е 3 667, 40 лв., при установената стойност на строежа и т. С - 1,5%, от Наредбата таксата за одобряване на инвестиционен проект е 30 000, 00 лв. и за издаване на разрешение за строеж - 0, 5%, - 10 000, 00 лв.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел, че исканата за възстановяване сума от 26 859, 00 лв. представлява платена местна такса за технически услуги - чл. 6, ал. 1, б. "д" във вр. с чл. 107, т. 8 ЗМДТ във вр. с раздел V от Наредбата, които са предоставени на лицето - одобрен е инвестиционен проект и е издадено разрешение за строеж. Приел, че релевантният за предмета на спора въпрос е категорията на строежа. Въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът приел, че строежът, за който е издадено разрешението за строеж, е първа категория, а не втора, както се сочи в Разрешение № 144, тъй като бетонният комплексен трансформаторен пост с трансформатор 1 250 kVA е първа категория - чл. 13 Наредба № 1, редакция към процесния период, както и чл. 137, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "б" ЗУТ във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 1 Наредба № 1.

Приел, че таксите не са събрани въз основа на акт на общината, а са платени от оспорващия преди одобрението на инвестиционния проект и издаването на разрешението за строеж. Приел, че тъй като плащането на таксите предхожда извършването на услугата, определянето на неправилната категория на строежа в комплексния доклад, изготвен от консултанта, е довело до плащането на такси в размер, по-малък от дължимия. Фактът, че след плащането на таксите, в разрешението за строеж е посочена неправилната втора категория не обосновава извод, че таксите са дължими като за обект втора категория.

Съдът приел, че тъй като обект на проверка за законосъобразност по делото е акт за прихващане и възстановяване, извършва самостоятелна и независима от посоченото в разрешението за строеж преценка за размера на изискуемото вземане, съответно на самостоятелно основание установява задължението за въпросните местни такси, доколкото не е налице самостоятелен акт за установяване на това задължение - чл. 129, ал. 3, изречение второ ДОПК. Без значение за спора, поради постъпването на сумите в една каса - тази на общината, съдът приел и факта, че Попова заплатила за издаване на разрешението за строеж 20 000, 00 лв. вместо дължимите 10 000, 00 лв., тъй като дължимата такса за одобряване на инвестиционния проект е 30 000, 00 лв. при платени 10 000, 00 лв.

С оглед на направения извод за категорията на строежа - първа, съдът приел за безпредметно обсъждането на доводите на оспорващия за липсата към момента на заплащане на таксите на специална разпоредба за ветрогенератори втора категория в Наредбата. Въпреки това приел, че към момента на плащането/изискуемостта на процесните местни такси е действала Наредбата в редакция по изменението с Решение № 264 на Общинския съвет. Приел, че поправката влиза в сила по същия ред и в същия срок, които важат за поправения нормативен акт. Позовал се на чл. 45, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и приел, че грешката на органа е очевидна, тъй като е нелогично размерите на таксите за ветрогенератори да е един и същ, без да се отчита категорията им, при условие, че за другите строежи размера на таксите е в зависимост от категорията им.

Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е неправилен.

От доказателствата по делото, извън посоченото по-горе, е безспорно и следното:

1. На 10.04.2012 г., след влизане в сила на Решение № 8, с което жалбата на Катя Попова срещу отказа на кмета на общината да възстанови внесената такса е отхвърлена, тя подала ново искане до кмета за възстановяване на платена такса в размер на 26 859, 00 лв., вх. № 30-90-1#9.

1. На 04.05.2012 г., с писмо изх. № 30-90-1#10, кметът на общината отказал да се произнесе по искането поради влязло в сила съдебно решение, с което спорът е решен - позовал се на чл. 159, т. 6 АПК.

1. На 26.06.2012 г., с определение постановено по административно дело № 351/2012 г., Административен съд, гр. Добрич, оставил без разглеждане жалбата на Катя Попова срещу писмо, изх. № 30-90-1#10 от 04.05.2012 г. на кмета на общината, прекратил съдебното производство и изпратил преписката на компетентния орган - орган по приходите в Община Балчик, чл. 4, ал. 1 във вр. с ал. 3 и чл. 9б Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) във вр. с чл. 129 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

1. На 14.11.2012 г., с Определение № 394, постановено по административно дело № 698/2012 г., Административен съд, гр. Добрич, оставил без разглеждане жалбата на Катя Попова срещу мълчаливия отказ на орган по приходите в общината да се произнесе по искането за възстановяване на платената такса, прекратил съдебното производство и изпратил жалбата на директора на Дирекция "Местни данъци, такси, хуманитарни и стопански дейности".

1. На 08.01.2013 г., с Определение № 195, постановено по административно дело № 111/2013 г. Върховният административен съд оставил в сила Определение № 394.

1. На 15.01.2013 г. административната преписка постъпила в Община Балчик, т. е. у органа, на когото съдът изпратил жалбата на Катя Попова за произнасяне - директора на Дирекция "Местни данъци, такси, хуманитарни и стопански дейности".

1. На 06.03.2013 г. Катя Попова подала до директора на Дирекция "Местни данъци, такси, хуманитарни и стопански дейности" жалба срещу мълчалив отказ на орган по приходите да се произнесе по изпратената от съда административна преписка.

1. На 18.07.2013 г., с Определение № 281, постановено по административно дело № 437/2013 г., Административен съд, гр. Добрич, оставил без разглеждане жалбата на Катя Попова срещу мълчаливия отказ на директора на Дирекция "Местни данъци, такси, хуманитарни и стопански дейности" поради просрочие и прекратил съдебното производство.

1. На 23.09.2013 г., с Определение № 12011, постановено по административно дело № 12855/2013 г., Върховният административен съд оставил в сила Определение № 281.

Така установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност, доказват по безспорен начин, че въпросът за възстановяването на сумата от 26 859, 00 лв., платена от Катя Попова за извършването техническа услуга от общината, е бил четири пъти предмет на съдебен контрол.

Първият път предмет на съдебен контрол е било писмо, изх. № 30-90-1-1, на кмета на Община Балчик, с което отказал да възстанови платената такса. С влязло в сила съдебно Решение № 8 по административно дело № 696/2010 г. на Административен съд, гр. Добрич, съдът отхвърлил жалбата на Попова срещу отказа.

Вторият път предмет на съдебен контрол бил отказът на кмета на общината, изх. № 30-90-1#10 от 04.05.2012 г., да се произнесе по ново искане на Попова поради влязъл в сила съдебен акт - определение от 26.06.2012 г. по административно дело № 351/2012 г., Административен съд, гр. Добрич.

Третият път предмет на съдебен контрол бил мълчаливият отказ на орган по приходите да се произнесе по искане за възстановяване - Определение № 281, постановено по административно дело № 437/2013 г.

И четвъртият път предмет на съдебен контрол е Акт за прихващане и възстановяване № 30-90-1#21 от 07.02.2014 г. на орган по приходите в Община Балчик.

Второто и третото произнасяне не са по съществото на спора, а по допустимостта на съдебното производство, но първото произнасяне на съда - Решение № 8, е по съществото на спора. С това решение съдът се произнесъл по въпроса дължи ли се възстановяване на сумата от 26 859, 00 лв. на Попова или не. Следователно с влязло в сила съдебно решение спорът за законосъобразността на акта, с който е отказано възстановяването на процесната сума е решен. Факта, че този спор е решен преди изменението на чл. 9б ЗМДТ, т. е. актът е постановен по реда на Административнопроцесуалния, а не по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, не променя силата на пресъдено нещо, с което влязлото в сила съдебно решение се ползва и която значи, че спорът окончателно е решен, а оспореният административен акт е влязъл в сила.

Съгласно чл. 35 АПК органът издава административен акт след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Това, в контекста и на задължението на органа по чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 АПК, значи, че органът е бил длъжен да обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, а не само тези, релевирани от лицето, което иска издаване на административен акт. Съдът, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, което значи, че ако в хода на съдебното производство се установят факти и обстоятелства, които органът не е взел предвид, а е трябвало, макар и да не са били релевирани от сезиралото го лице, е следвало да отмени оспорения акт и да реши спора по същество, тъй като става въпрос за публични вземания. Дължимостта на едно публично вземане не зависи от релевираните от задълженото лице факти и обстоятелства, а от обективно установените такива в хода на административното и на съдебното производство.

По същия начин е решен въпроса и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - компетентните органи са длъжни да установят всички обективни факти и обстоятелства от значение за дължимостта на публичното вземане, в т. ч. и тези, които водят до намаляване или отпадане на задължението.

Влязлото в сила съдебно решение, с което спора за законосъобразността на акта, с който е отказано възстановяването на процесната такса, е решен, има сила на пресъдено нещо. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК тази сила на пресъдено нещо задължава страните спрямо държавата да преустановят правния спор. Никоя от страните не може повече да оспорва правилността на съдебно установеното, т. е. законосъобразността на акта, с който е отказано възстановяването. Това задължение за неоспорване се отнася и до отделните възражения, които страните са могли да направят в хода на съдебното производство, тъй като влязлото в сила съдебно решение, с което жалбата срещу един административен акт е отхвърлена, има за правна последица влизането в сила на оспорения административен акт.

Влезлият в сила административен акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа - разбира се, при идентичност на предмета и страните. В случая с влезлия в сила акт, изх. № 30-90-1-1 от 09.09.2010 г. на кмета на Община Балчик, въпросът за възстановяването на платената такса е решен. Новите искания на касатора са досежно същото искане и между същите страни - компетентният орган да постанови възстановяването на същата сума. Този извод не се променя от настъпилата междувременно промяна в чл. 9б ЗМДТ и с оглед на това в компетентността на органа, който произнесъл влезлия в сила акт, и който в съответствие с новата нормативна уредба има компетентността да се произнесе по същото искане за възстановяване. За идентичността на органа е важна компетентността - налице е идентичност и при настъпила промяна на компетентността на органа, т. е. предоставянето на компетентността на друг орган не новира спора за възстановяване на сумата.

С оглед на това за органа е налице предвидената в чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК абсолютна процесуална пречка за образуване на ново производство и ново произнасяне. Ако се приеме, че по всяко възражение на касатора органът следва да образува ново административно производство и да се произнася наново би се стигнало до перпетуиране на административното производство, до каквото фактически, видно от гореизложеното, се е достигнало. Това би значело също, че съдът не се произнася по законосъобразността на оспорения административен акт, а по основателността на възраженията на оспорващия. Не възраженията на оспорващия обаче са предмет на съдебното производство по чл. 145 и сл. АПК, а законосъобразността на оспорения акт - чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК.

Щом с слязло в сила съдебно решение съдът установил законосъобразността на акта на компетентния орган, с който е отказано възстановяване на платена местна такса, въпросът не може отново да бъде предмет на произнасяне на органа.

Обективността налага да се посочи, че до постановяването на оспорения в настоящото съдебно производство акт за прихващане и възстановяване се е стигнало поради задължителните за органа указания на съда, но това не променя обективния факт на произнасяне при наличие на абсолютна процесуална пречка - влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и страни.

Съдът като не установил тази абсолютна процесуална пречка за издаване на оспорения акт за прихващане и възстановяване постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Оспореният акт за прихващане и възстановяване е постановен от органа при наличие на абсолютна процесуална пречка за неговото издаване - чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, поради което е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед на изхода от делото без правно значение за правния резултат, само с оглед на мотивите на съда следва да се посочи, че влязлото в сила Разрешение за строеж № 144 е стабилен, облагоприятстващ индивидуален административен акт. Като влязъл в сила административен акт то се ползва със задължителна и изпълнителна сила. Задължителната сила на влезлия в сила административен акт значи способността му да породи установените в него правни последици по начин, който обвързва всички лица и органи. Всички са длъжни да зачетат установеното в него до доказване по надлежния ред на неговата незаконосъобразност, което ще доведе до отпадане на задължителната му сила.

В производството по чл. 129 и сл. ДОПК нито органът, нито съдът могат да не зачетат задължителната сила на влязъл в сила индивидуален административен акт, с който са създадени права или задължения на съответния правен субект. В съдебното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс съдът не може да извършва косвен контрол за законосъобразност на влязъл в сила индивидуален административен акт, с който на данъчно-задълженото лице са създадени права или задължения.

Следва също така изрично да се посочи, че компетентен административен орган, който да се произнесе по жалба срещу изричен или мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 129, ал. 1 ДОПК, с оглед на изричната разпоредба на чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 ДОПК, е органът по чл. 152, ал. 2 ДОПК, което с оглед на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ значи кметът на общината, не ръководителят на звеното за местни приходи в общината.

Що се отнася до довода на касатора за липсата в чл. 40, т. 20.2 и 21 от Наредбата на определен размер на таксата за технически услуги досежно ветрогенератори втора и трета категория, този довод е следвало да бъде обсъден в съдебното производство по административно дело № 696/2010 г., Административен съд, гр. Добрич. С влизане в сила на постановеното по това дело съдебно решение - Решение № 8, се преклудира възможността за обсъждане на този довод в ново административно и съдебно производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд