Решение № 5000 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14348/2009 г.

Решение № 5000 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14348/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Ангелов Иванов, в качеството му на ЕТ "Карина 91 - Иван Иванов", с. Мадан, област Монтана, срещу частта от решение № 375/15.09.2009 г. по адм. дело № 188/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 800167/15.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Монтана, в частта му, потвърдена с решение № 61/8.02.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП относно определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 4094, 40 лв. и лихви 468,19 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, иска отмяната й и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, взима писмено становище чрез процесуален представител за оставяне на решението в сила и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА законосъобразно е определен допълнителен размер данък върху доходите за 2007 г. на ревизирания субект, като облагането е извършено по аналог. Налице са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - укрити доходи, установено при закупуване на стока - 1 бр. хляб на 17.05.2008 г., за който не е издаден фискален бон и иззети 2 броя тетрадки от обекта на жалбоподателя с данни за оборота за периода 12.11.2006 г. - 17.05.2008 г., различаващи се от данните на фискалното устройство. Спазена е процедурата за извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, като е изпратено уведомление до ревизирания субект за начина на облагане и искане за представяне на документи, писмени обяснения и цялата счетоводна отчетност, както и декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Данъчните органи са анализирали относимите към дейността на жалбоподателя обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК - а именно тези по чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 8, 9 и 16 ДОПК, определили са в съответствие с посочената норма данъчната основа и съответно дължимия размер данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ. Действително продажбата на 1 бр. хляб без издаден фискален бон през 2008 г. няма отношение към приходите на едноличния търговец през предходната 2007 г. Неоснователно е обаче твърдението, че иззетите тетрадки нямат никакво отношение към реализираните приходи. Освен обясненията на продавачката, че е записвала в тях дневните обороти, които са годно доказателствено средство по чл. 57 ДОПК и съдържанието на самите тетрадки сочи на същия извод. На корицата е записана 2006 - 2007 г. и по дати в периода, посочен от първоинстанционния съд, са записвани всеки ден в графи - разход, приход, оборот, фирми, стойности, които материално отговорното лице при предаването им е заверило с подпис и печат, като оборотите по фискалното устройство съвпадат частично с вписаното в тетрадките, но в тях има и други неотчени с фискално устройство приходи. Данъчната основа е определена при отчитане на отбелязаното по тетрадките и изброените обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, относими към конкретния ревизиран субект. Налице са основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по аналог, като данъчната основа е определена при спазване на чл. 122, ал. 2 ДОПК и максимално близо до обективната истина - приходите и разходите са определени в съответствие с вписванията по тетрадките, като е прието, че оборотите по ЕКАФП са част от тях и са надлежно декларирани. Решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на разноски на касатора. Ответникът по касационна жалба не е бил представляван от юрисконсулт пред настоящата инстанция, поради което не може да се присъди претендираното от него юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,