Определение № 233 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2014 г.

Постъпила е молба от „Потребителна кооперация „С.” [населено място], с която моли да й се присъдят претендираните деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 800 лв. Позовава се на това, че не представянето на списък по чл. 80 ГПК е основание за недопустимост на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските, но не е пречка да се иска допълване на определението с присъждане на разноски. Ответникът по молбата [община] оспорва молбата, като се позовава на съдебна практика, според която не представянето на списък е основание за не присъждане на разноски дори да са претендирани. Съдът, като прецени искането и данните по делото, намира следното: С определение № 264 от 28.04.2014г. по чл. 288 ГПК съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 317 от 11.11.2013г. по гр.д.№ 594 по описа за 2013г. на Пернишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от [община]. Ответникът по жалбата „Потребителна кооперация „С.” [населено място] е претендирала присъждане на разноски, но такива не са и присъдени тъй като не е представила списък по чл. 80 ГПК. Съдът се е позовал на т.2 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК, според която „страната следва да представи писък на разноските по чл. 80 ГПК дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство”. Това съображение е изложено само в мотивите. Няма изрично произнасяне в диспозитива на определението по това искане. В мотивите на определението, съдът е формирал воля за не присъждане на разноски и е обосновал това с процесуалната норма на чл. 80 ГПК и задължителната съдебна практика – т.2 от ТР № 6/2012г. на ОСТГК. Приетото в т.8 от същото тълкувателно решение е неприложимо към първоначалното искане за присъждане на разноски. То касае последващото искане за изменение на решението /определението/ в частта за разноските, каквото е направеното сега искане. На основание чл. 80, изр.2 ГПК и т.8 от ТР № 6/2012г. сега направеното искане не може да бъде уважено поради това, че не е представен списък на разноските пред ВКС. Не е налице и основание за допълване на това определение, тъй като когато съдът не присъжда разноски със съдебния акт не се произнася в диспозитива му за това, защото в частта за разноските, решението не формира сила на присъдено нещо и има характера на определение. По изложените съображения, молбата е неоснователна и ще се остави без уважение, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение