Определение № 1820 от 12.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 943/2024 г.

Образувано е по подадена по електронен път частна жалба от „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД, подадена чрез пълномощник адв.К. Д. от АК-В., против определение № 4186 от 19.12.2023 г. по гр.д. № 4657/2023 г. на ВКС, II г.о., с което е върната частната му жалба срещу определение № 3465 от 10.11.2023 г. по същото дело на ВКС. Твърди се, че върнатата частна жалба не е била просрочена, защото неправилно съдът е приел, че срокът за обжалване е изтекъл на 15.12.2023 г. защото съобщението е получено на 7.12., а то било прието на 8.12.2023 г. Прави се и второ твърдение, че върнатата жалба е била подадена по ел.път на 14.12.2023 г., а не на 15.12.2023 г. както е приел съдът, за което представя доказателства, но такива няма приложени към частната жалба и не са описани приложения към нея. Насрещната страна В. Г. В. не е взел становище в срока по чл. 276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о., като взе предвид частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима. С определение № 3465 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 4657/2023 г. на ВКС, II г.о., е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 69 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 3297/2021 г. на ВКС, І г. о., и производството по делото е прекратено. Срещу това определение е депозирана по ел.път частна жалба от „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД с вх. № 15362/28.11.2023 г., която е била оставена без движение с разпореждане № 161/29.11.2023 г., с което е указано на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Жалбоподателят е предупреден също с разпореждането, че при неизпълнение частната му жалба ще бъде върната. Разпореждането е било изпратено със съобщение на посочения в молбата за отмяна адрес в гр. Варна чрез получател Д. Д. В. като управител, и е връчено на Д. Д. В. като получател, на 07.12.2023г., съгласно направените отбелязвания на разписката за връчването, удостоверени от връчителя-призовкар при РС-Варна, с посочени имена и подпис на връчителя и на получателя - налична разписката на л.102 /гръб на съобщението/ от гр. д. № 4657/2023 г. на ВКС, II г.о. Адресът на връчване е този по седалище дружеството в гр. Варна, и посоченият в съобщението за получател Д. В. е управител на дружеството, съгласно публично достъпните данни в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към АВп към посочената дата. С молба от адв. К. Д., подадена по ел.път на 15.12.2023 г. 14:04 ч на ел.адрес на ВКС, е представен вносен документ от 15.12.2023 г. за внесена по сметка на ВКС държавна такса 15 лв. За да постанови своето определение и приеме, че подадената от „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД частна жалба е просрочена, съставът на II г.о. по производството по чл.303 ГПК е приел, че срокът за изпълнение указанието за внасяне на 15 лв. държавна такса по частната жалба, според датата на връчване на съобщението с указанията 07.12.2023 г., е изтекъл на 14.12.2023 г., и изпълнението на 15.12.2023 г. е след изтичане на указания 1-седмичен срок, и частната жалба подлежи на връщане, за която последица от неизпълнение частният жалбоподател е бил предупреден. Обжалваното определение е правилно. Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че е изпълнил в срок дадените му указания. Съобщението с дадените указания за представяне вносен документ за 15 лв. държавна такса и предупреждението за последицата от неизпълнение, е надлежно връчено на посочения като адресат управител на дружеството, на дата 07.12.2023 г., която дата е установена от разписката по делото, представляваща официален свидетелстващ документ по чл.44 ГПК, издаден от служител на съда при и по повод изпълняваната от него функция за връчването на съобщенията по реда на чл. 42, ал. 1 ГПК. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на служителя, издал документа са се осъществили така, както се твърди в документа. В конкретния случай удостоверителното изявление на връчителя от външната му страна е без зачерквания, изтриване или поправка, с което се удостоверява посочената датата на връчване 07.12.2023 г. - присъствен ден, четвъртък. Доказателствената стойност на документа не се опровергава от други книжа по делото. Така 1-седмичният срок за изпълнение, броен съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК (в съответния ден на последната седмица), изтича на 14.12.2023 г. -присъствен ден, четвъртък. Според правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма, той не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата. Това правило в случая е неприложимо, тъй като изпълнението е подадено в електронна форма чрез интернет адреса на ВКС по предвидения за това реда в ЗСВ и ГПК, но на дата 15.12.2023 г. в 14:04 часа, видно от лист 103 и л.104 по гр.д. № 4657/2023 г. на II г.о., възпроизвеждащи на хартиен носител изпълнението съгласно чл.102з, ал.3 ГПК, т.е. извършено е след изтичане на указания от съда срок, и не може да бъде зачетено. Второто твърдение на частния жалбоподател по разглежданата сега частна жалба, че е подал изпълнение по ел. път на 14.12.2023 г., но е било докладвано на 15.12.2023 г., противоречи на самите направени от същия изявления в ел. форма - молбата за изпълнение е подписана електронно на 15.12.2023 г. (разпечатка на същата на л.104), представеният с молбата вносен документ за внесена държавна такса 15 лв. по частната жалба (върнатата) също е с дата 15.12.2023 г. (разпечатка на л.106), които документи опровергават горното твърдение. Така установеното относно датата на изпълнение – 15.12.2023 г., сочи, че изпълнението е направено след изтичане на срока, и частната жалба подадена по ел. път на 27.11.2023 г. с вх.№ 15362/28.11.2023 г. по регистъра на ВКС, като нередовна подлежи на връщане на основание чл.262, ал.2, т.2, вр. чл.275, ал.2 ГПК, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Ето защо настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд