Решение № 938 от 10.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4880/2008 г.

Решение № 938 от 10.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4880/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК.

Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение с определение № 625 от 29.06.2009 г. по настоящето гр. д. № 4880/2008 г. по описа на пето гражданско отделение е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 25.07.2008 г. по гр. д. № 288/2006 г. с което е оставено в сила решението на Великотърновския районен съд от 11.01.2001 г. по гр. д. № 1223/99 г.

С това решение районният съд отхвърлил исковете, предявени от П. Н. П., И. Н. С., К. Г. К., М. Й. К., Г. Н. Г. и Д. Н. Г. срещу Н. Н. Б., С. К. Д. и Р. К. А. за приемане за установено че земеделските земи, всички в землището на село М. община В. нива от 6.9 дка находяща се в м. "Чартарла", нива от 4.7 дка в местността "Б", нива от 3 дка в м. "П", нива от 4 дка в м. "Д", нива от 12 дка в м. "Д", нива от 5 дка в м. "Ч", ливада от 4 дка в м. "Ливадите, гора, сега нива от 3 дка в м. "Гробищата" и гора-нива от 2 дка в м. Чайтарла" ... са собственост на наследниците на Никола П. Д. С. и съпругата му С. В. Д., двамата б. ж. на с. М., а не са собственост на наследниците на наследниците на К. Д. Б. "-т.е. отхвърлените искове са били за права на собственост към един минал момент-моментът на внасянето им в ТКЗС, който в конкретния случай е бил през 1951 г. и правното основание на исковете е било чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното:

Великотърновският окръжен съд в своето решение е приел, че след като по делото имало данни, че общият наследодател на двете страни Никола П. С., починал на 1.04.1960 г., на сватбата на дъщеря си Н. заявил, че "предавал" всичките си ниви, ливади и гора на нея-тогава тя на 16 години и на зет си К. Д. Б., тогава около 21 годишен, от тогава започнала да тече и придобиваната давност в полза на зетя Б. т.е. от 25.01.1931 г. до 27 и 28.02.1951 г. И това, според въззивният съд означавало че към момента на внасяне земеделските земи в ТКЗС наследодателят на ответниците К бил станал собственик по давност и на земеделските земи на родителите на съпругата си С. В. Д. Никола П. С.

Върховният касационен съд приема, че съществените материално правни въпроси-може ли да се придобият по давност земеделски земи, които са били "дарени" устно на сватба на едната дъщеря, с която собственикът им е бил в едно домакинство до смъртта си и не е била спазена писмената или нотариалната форма за прехвърляне, можело ли е да се приеме, че само с молба-декларация за внасяне земеделските земи в ТКЗС, лицето което ги е внесло се легитимира като собственик за връщането им по ЗСПЗЗ и може ли без да има доказателства за отблъскване владението на титулярите на собственост, да се придобие недвижим имот по давност, са решени от Великотърновския окръжен съд в противоречие с практиката на съдилищата и в частност на ВС и на ВКС.

• Решение № 1*-во гр. отд. "Ако сънаследникът измени начина на владението на наследствения имот и го владее като свой, в негова полза тече придобивна давност", Решение № 1* 9 г. 1-во гр. отд., според което "..... Да превърне в самостоятелно владението,.. той трябва да "отнеме", да "отблъсне" владението на другите, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението. "в какъвто смисъл е и решение № 70/80 г. ОСГК, а така също и

Решение № 1*-а от 1.11.1995 г. по гр. д. № 2180/94 г. на ВС, 4-то гр. отд., според което "Само декларация за внасяне земеделска земя при влизане в ТКЗС не е достатъчна за доказване на правото на собственост." (вж. Сб. Съдебна практика 1995 г. стр. 219).

Решение № 676 от 14.11.1996 г. по гр. д. № 876/96 г. ВС 1-во гр. отд. - Сб. Съдебна практика 1996 г. стр.93-Собствеността върху внесените в ТКЗС земи се възстановява на техния собственик, а не непременно на лицето, което ги е внесло".

Р № 975 от 19.07.1994 г. по гр. д. № 1498/93 г. ВС, 4-то гр. отд. - "Не е спорно, че прехвърляне на собствеността на спорната земя в изискуемата за неговата валидност нотариална форма не е било извършено... Щом като родителите на страните, а не ищецът са били нейни собственици към образуването на ТКЗС, законосъобразно съдилищата са приели, че земеделската земя като наследствена, а не изключителна собственост само на молителя, подлежи на възстановяване в лицето на всички наследници..."

Върховният касационен съд счита, че в случая това е правилната практика - че не може само въз основа на едно устно обещание, без извършване на други конкретни действия с които да се отблъсне владението на собственика, да се придобие недвижим имот по давност. Че сама по себе си молбата - декларация за внасяне земеделските земи в ТКЗС не легитимират лицето, което я е подало като собственик на имота при връщането му по реда на ЗСПЗЗ и че възстановяване собствеността следва да се извърши в лицето на наследниците на титуляра на собственост към момента на подаване молбата- декларация, а не в лицето на наследниците на подалия декларацията

Решението на Великотърновския окръжен съд следва да се отмени като неправилно и Върховният касационен съд да се постанови ново решение с уважаване на исковете.

От представеното по делото препис-извлечение от партида № 352 за притежаваните недвижими имоти от Никола п. Димитров и С. Н. се установява, че той е декларирал нива в м. Чаиртала 6.9 дка, люц. ливада - "Бах дере"-4.7 дка нива в м. "П"-3 дка, нива "До гробищата"-4 дка, нива "До гробищата"-12 дка, лозе в м. "Чаиртала" 5 дка, ливада в м. "Ливадите"-4 дка, гора- в.м. "Гробищата"-3 дка и гора "Чаиртарла"-2 дка.

Отделна партида с номер 271 на своите земеделски земи имал К. Д. Б., в която са били отбелязани ниви, ливада, гора и празно място в различни местности от местностите посочени в декларацията на Никола п. Димитров и С. Н.

Видно от опис-декларацията от 27.2.1951 г., подадена от името на К. Д. Б., в нея са о описани земеделските земи, собственост на Никола п. Димитров, или както отгоре е било отбелязано "Никола". В следващата опис декларация от 28.02.1051 г. са били описани земеделските земи, които са се водели по емлячния регистър на името на К. Д. Б.

По делото е приложено удостоверение № 1* от 21.03.2007 г. на Кметството в село М. сбор - вж. на л.61 по гр. д. № 288/2006 г. от което е видно, че според кметския наместник П. В. емлячния регистър отразявал движението на собствеността от 1935-1940 г."След тази година не са извършени вписвания на същия".

Обратното е твърдял К. Х. Н. депозирал заключение като вещо лице по същото гр. д. № 288/2006 г. на Окръжния съд в гр. В. регистър 1951 г. е ползван при образуването на трудовото стопанство.... Особено прехвърляне на партида в партида има отбелязване след 1940 г."

И тъй като и двете твърдения имат характер на свидетелско показание Върховният касационен съд дава вяра на обясненията на вещото лице, което е било разпитвано в съдебното заседание от 5.03.2007 г. и не дава вяра на т.н. "удостоверение", което както се посочи, има характер на свидетелско показание, което не е събрано по надлежния ред.

От свидетелските показания на Б. Т. Д., депозирани в съдебното заседание по същото гр. д. № 288/2006 г. на 7.05.2007 г. се установява, че на сватбата на дъщеря си Н., която е станала видно от свидетелството за венчание № 3 вр. 3418 приложено на л.81, на 25.01.1931 г. "Дядо К. каза, че имотът който го има, го поема К. и дъщеря му" но че "Сестрите на Н. живееха там... Косьо стана чл. на ТКЗС с нивите на дядо К. . Нивите ги дарява на К. и на Н. ".

При така събраните от въззивния съд доказателства, Върховният касационен съд счита, че исковете, предявени от наследниците на Никола П. са основателни - към момента на внасяне земеделските земи в ТКЗС, те не са били собственост на неговия зет К. Б., а са си останали негова лична собственост. Ако е имало дарение на 16 годишната дъщеря и на нейния съпруг, който тогава бил на 21 години, то не е било извършено в нотариална форма, тъй като предмет на дарението са били недвижими имоти. Ако устно направеното дарение е можело да служи като начален момент на придобивна давност, за него са били необходими и други действия-деклариране на името на свое име, заплащане на данъци-, отблъскване владението на титуляра на собственост С по себе си устното дарение на недвижимия имот не е породило правни последици, както и представеният опис-декларация за внесени в ТКЗС земеделски земи на името на К. Б. не го е направила титуляр на правото на собственост след влизане в сила на ЗСПЗЗ и възстановяване на собствеността им.

Към момента на внасянето им в ТКЗС те са били собственост на Никола П. и неговата съпруга С не са били собственост на наследодателя на ответниците К, починал на 24.10.1982 г.

Като е приел обратното Великотърновският окръжен съд е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Налице са отменителните основания по чл. 293, ал. 2 ГПК и за това решението следва да се отмени, а спорът-да се реши от ВКС с уважаване на исковете, предявени на правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Върховният касационен съд на основание гореизложеното