Решение № 3559 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 137/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на З. П. З. и С. З. К., чрез адв. Илиева, против решение № 1277 от 17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 888/2025 г. по описа на Административен съд София – област. Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Костинброд да бъде отменена. Претендират и направените по делото разноски. Ответникът – кмет на община Костинброд, чрез адв. Митова, оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Е. С. Н. също оспорва касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводът на административния съд за законосъобразност на заповед № РД-17-148/ 03.07.2025г., издадена от кмета на община Костинброд, с която на основание чл. 214, т. 1, чл.124б, ал. 5 ЗУТ, вр. с чл.124а, ал. 5 ЗУТ, е отказано да се допусне изработване на проект за изменение на ПУП- ПР за УПИ I-330 и УПИ XIX - 329, кв. 10 по действащия на регулационен план на [населено място], изразяващо се в нанасяне на регулационната граница между урегулираните имоти в съответствие с имотната граница на имоти с пл. № 330 и 329, съгласно заявлението на жалбоподателите № Гр. 21/ 06.03.2025г. и приложените към него техническо задание и мотивирано предложение, е направен без да е изяснен характера на административното производство и приложимите материалноправни норми и при формални и противоречиви мотиви. От страна на съдебния състав не е съобразено, че като правно основание за издаване на заповедта са посочени чл. 124б, ал. 5, вр. с чл. 124а, ал. 5 ЗУТ, регламентиращи разрешаване на изработване на проект за първоначален подробен устройствен план, а същевременно изложените в заповедта фактически обстоятелства сочат, че заявлението и представените предложение и проект се отнасят за допускане на изменение на действащ ПУП- ПР по реда на чл. 135, ал. 1 ЗУТ. Това противоречие не е обсъдено от административния съд, въпреки че същото е съществено, тъй като има отношение към преценката на съда за съответствие на заповедта с изисквания за форма, спазването на административнопроизводствените правила и съответствието с материалния закон. В случая в противоречие с чл. 168, ал. 1 АПК проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК фактически не е извършена, а бланкетно е посочено, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на съответната форма по чл. 59, ал. 2 АПК и на административпроизводствените правила, а в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния акт са изложени незадълбочени и противоречиви мотиви. Преценката за компетентност на административния орган, издал оспорения акт, е изцяло немотивирана, тъй като разпоредбата на чл. 124б, ал. 5 ЗУТ, на която първоинстанционният съд се позовава, препраща към чл. 124а, ал. 5 ЗУТ, регламентираща правомощията на различни административни органи, съобразно обхвата на разработката. Липсват съображения, аргументиращи извода на съда за отсъствие на нарушения на формата на административния акт с оглед посочените по- горе противоречия между фактическото и правно основание за издаване на заповедта. Проверка за спазване на административнопроизводствените правила, фактически не е извършена, тъй като не е изяснен характера на производството и приложимите норми. Съображенията на първоинстанционния съд за законосъобразност на издадения отказ са противоречиви, което е пречка да се установи действителната воля на съда. В мотивите на оспореното решение е посочено, че доводите, свързани със заплащането на придаваемото се към УПИ XIX - 329, кв. 10 по плана [населено място] място, са извън компетентността на съда, тъй като сочат на спор за собственост. Същевременно в следващите редове подробно е описано, че са налице доказателства, че отчужденото по регулация място от имота на жалбоподателите е заплатено от собствениците на УПИ XIX - 329, кв. 10 по плана [населено място] и по този начин „собствеността на продаваемата част е преминала към собственика на УПИ XIX - 329, кв. 10 по плана [населено място] и регулацията е приложена“ и е изведен краен извод за законосъобразност на обжалваната заповед № РД-17-148/ 03.07.2025г., издадена от кмета на община Костинброд. Посочените процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до необоснованост на съдебния акт и постановяването му в противоречие с материалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София – област за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и след анализ на събраните доказателства да прецени законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. Съдът следва също да прецени, наличието на основания за конституиране на заинтересована страна в процеса с оглед характера на оспорения административен акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,