Решение № 7315 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10191/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС. Образувано е по жалба на О. Г. Ж. от гр. Пловдив, подадена чрез адвокат Л. Добрев, против решение № 636 от 11.09.2025 г. на Министерски съвет (МС) за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Път II- 56 пътен възел „Скобелева майка“ - път П-86 (Югоизточен обход на гр. Пловдив)“, привеждане на проектен габарит Г 10, 50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820", в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив“. С жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение на МС, като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Жалбоподателката поддържа неправилност на решението на МС само по отношение на определеното ѝ парично обезщетение като твърди, че определената цена е занижена. Иска изменение на обжалвания акт в атакуваната му част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Министерски съвет на Република България оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение като неоснователна. Заинтересованите страни – министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалните си представители оспорват подадената жалба. Считат решението на Министерски съвет на Република България, в обжалваната му част, за правилно и искат да бъде оставено в сила. Претендират юрисконсултско възнаграждение от името на страните, които представляват, и правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поискан от жалбоподателката. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорването, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС и против акт, подлежащ на съдебен контрол. По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол пред настоящата съдебна инстанция е решение № 636 от 11.09.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Път II- 56 пътен възел „Скобелева майка“ - път П-86 (Югоизточен обход на гр. Пловдив)“, привеждане на проектен габарит Г 10, 50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП-ПП), одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-40 от 23 април 2025 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив“. Един от имотите, предвиден за отчуждаване, е поземлен имот с идентификатор 06447.4.134, с номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП 4.67, с начин на предназначение на територията: земеделска територия, начин на трайно ползване на територията: нива, с площ за отчуждаване: 9,598 дка, който е собственост на жалбоподателката О. Г. Ж.. Предвидена е стойност за обезщетяване за имота в размер на 250435 лева. По силата на чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С РМС № 675 от 14.11.2019 г., на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 1 от ДР на ЗДС, републикански път II- 56 "Брезово-Пловдив-Път II- 86", участък от км 90+000 до км 102+820, е обявен за обект с национално значение и за национален обект (решението е публично достъпно на интернет адрес: https://pris.government.bg/document/ecacf93cdbc727875920edfb77d680e6). По делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспореното решение на МС, въз основа на която се установява, че заинтересуваното ведомство, в случая Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), е направило мотивирано искане за отчуждаване на имоти – частна собственост за държавна нужда до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, към което е приложена съответна документация по чл. 34, ал. 2 ЗДС. Неразделна част от искането е представената заповед № РД-02-15-40/23.04.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в ДВ, бр. 37 от 02.05.2025 г. (влязла в сила на 17.05.2025 г.), с която е одобрен ПУП-ПП за обект "Път II - 56 пътен възел "Скобелева майка" - път 11-86 /Югоизточен обход на гр. Пловдив/", привеждане на проектен габарит Г10, 50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820" в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив. Обжалваното решение № 636 от 11.09.2025 г. на Министерски съвет е крайният акт, с който е завършено административното производство по отчуждаване за държавна нужда за изграждането на Обект „Път II- 56 пътен възел „Скобелева майка“ - път П-86 (Югоизточен обход на гр. Пловдив)“, привеждане на проектен габарит Г 10, 50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, съгласно ПУП-ПП, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-40 от 23 април 2025 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив. В това решение на МС, както бе посочено по-горе, е предвидена стойност на обезщетяване на жалбоподателката – собственик на поземлен имот с идентификатор 06447.4.134, в размер на 250435 лева. Предмет на производството пред настоящата съдебна инстанция е определения размер на парично обезщетение за процесния поземлен имот. Оспореното решение на МС е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, изложени са фактическите и правни основания за издаването му, не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В представената административна преписка, на основание чл. 38, ал. 9 вр. §1а, т. 3 от ДР на ЗДС, е налична оценка на имотите, предмет на отчуждаване (сред които и процесният ПИ 06447.4.134). Оценката е възложена с възлагателно писмо № 53-00-7175/27.05.2025 г. на АПИ и е извършена от лицензиран оценител при съобразяване със законоустановените изисквания. Размерът на определеното парично обезщетение в размер 250435 лева, е основан на доклад на независима експертиза, назначена от компетентен орган, по реда на чл. 32 от ЗДС. Жалбоподателката твърди, че въпросният размер е занижен и при определянето му не са съобразени разписаните в чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС вр. §1а, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗДС правила. Излага твърдения, че определеното обезщетение е значително под пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. С жалбата са представени писмени доказателства и е направено доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа и оценителна експертиза, която да бъде изготвена съгласно §1а, т. 3 от ДР на ЗДС. С определение от 25.11.2025 г. е назначено вещо лице – инж. Ю. Пальов, което да изготви заключение с отговор на поставените от страните в производството въпроси, свързани с предмета на делото. С определение от 17.12.2025 г. е поставена допълнителна задача на вещото лице за обследване на относимите сделки за имоти в процесния район, извършени в период от 12 (дванадесет) месеца, считано преди датата на издаване на обжалваното пред съда решение на Министерски съвет. С определение от 27.02.2026 г., въз основа на направено допълнително искане от жалбоподателката, е възложена на вещото лице допълнителна задача за изготвяне на експертиза във варианти, предвид приложените от жалбоподателката два броя договори и три нотариални акта, за които твърди, че имат за предмет на сделка имоти, идентични на отчуждавания с оспореното пред съда решение на Министерски съвет. С оглед на поставените задачи вещото лице е изготвило подробна и мотивирана експертна оценка, като е заключило, че стойността на равностойното обезщетение е определена в размер, идентичен с този, посочен в оценителския доклад, приложен по делото. Посочено е, че при спазване разпоредбите на чл. 32 от ЗДС и §1а от ДР на ЗДС размерът на обезщетението, в срока по възлагането (25.05.2024 г. – 25.05.2025 г.), възлиза на 250435 лева. А при определяне на размера на обезщетението в едногодишен срок от решението на МС (11.09.2024 г. -11.09.2025 г.), същото възлиза почти два пъти по-малко – 132110 лева. При отговор на въпросите, предмет на допълнителното искане от жалбоподателката, е достигнато до заключение, че и при спазване на зададените от нея критерии отново размерът на обезщетението е сходен на определения от административния орган. При тази фактическа установеност, настоящият състав приема подадената от О. Г. Ж. жалба за неоснователна. Не се спори по законосъобразността на административния акт, що се отнася до неговата форма, компетентността на органа и спазването на административнопроизводствените правила. След служебно извършена проверка съдът установи следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет на Р България, т.е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС – посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, техния вид, местонахождение и размер, стойността на обезщетението и собствениците на имотите. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, 34а и 34б, ал. 2 ЗДС. Оспореното решение, в частта му, с която е определен размерът на паричното обезщетение за отчуждаване на имот с идентификатор 06447.4.134, собственост на О. Ж., е издадено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Правилото на чл. 32, ал. 2 ЗДС регламентира то да се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Понятието „пазарни цени“ е дефинирано в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, като осреднени цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. При така очертаната правна рамка следва да се приеме, че административният орган правилно е определил размера на обезщетението за отчуждаването на собствената на оспорващата имот, въз основа на възложения оценителски доклад. Оценката е извършена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС, т. е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - имоти в урбанизирана територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 ДР от ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки, сключени в периода от 27.05.2024 г. до 27.05.2025 г., вписани в Служба по вписванията - гр. Пловдив. Използваните от оценителя в административното производство пазарни сделки, като аналози за процесния поземлен имот са описани в таблици, които са приложени към делото. Този факт е установен и от вещото лице, изготвило заключението по приетата СТЕ. Неоснователно жалбоподателката оспорва определения размер на обезщетение, като счита, че същото не е равностойно, не е справедливо и не отговаря на пазарните цени и пазарните условия към настоящия момент. При съобразяване на критериите на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4, буква "в" ДР ЗДС, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по допусната СТЕ, според което размерът на равностойното парично обезщетение, което се полага за отчуждавания имот с идентификатор 06447.4.134, с начин на предназначение на територията: земеделска територия, начин на трайно ползване на територията: нива, с площ за отчуждаване: 9,598 дка, е в размер на 250435 лева. Получената стойност съвпада с определената от административния орган оценка. В заключението изрично е упоменато, че използваните в оценителския доклад пазарни аналози отговарят на критериите, регламентирани в ЗДС. В допълнение, наведените доказателства от вида на обяви на имоти в сайта „imot.bg“ не следва да бъдат взети предвид поради неотносимостта към предмета на спора и фактът, че неконкретизираните имоти в сайта не отговарят на изискванията по ЗДС за „пазарни аналози“. Ето защо, като е определил размера на обезщетението за имота в землището на гр. Пловдив в съответствие с разпоредбата на § 1а, т. 2 ДР ЗДС, административният орган е спазил изискванията на закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт не страда от релевираните с жалбата пороци и оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателката за присъждане на претендираните разноски следва да се остави без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, жалбоподателката следва да заплати на ответника и на заинтересованите страни своевременно претендираните от тях разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на по 102,26 евро с равностойност от 200 лева, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и конкретната правна и фактическа сложност на делото. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,