Определение № 162 от 04.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2020/2019 г.

Производството е по чл.274 ал. 2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. Н. - лично и като законен представител на малолетната И И. Н. - против определение № 1775/31.05.2019 г. по гр.д.№ 3178/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на същите страни, по реда на чл.248 ГПК, за: 1 / изменение на въззивното решение, в частта относно присъдените в полза на ответника ЗК „ Дженерали застраховане „ АД разноски за въззивна инстанция, от 1200 лева, като същите бъдат намалени с недължимо възстановена държавна такса от 250 лева и присъдено прекомерно, с оглед фактическата и правна страна на спора във въззивна инстанция, юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 78 ал.8 вр. с ал.3 ГПК вр. с чл.25 ал.1 от Наредба заплащането на правната помощ, над сумата от 100 лева; 2/ за допълване на постановеното решение, с присъждане в полза на ищците разноски за процесуално представителство пред въззивна инстанция, по реда на чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв., за защита против подадената от ответника въззивна жалба, останала неуважена за размер от 12 500 лева, предпоставящо присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 1 086 лева; 3/ за изменение на въззивното решение, в частта, в която със същото и предвид правния резултат във въззивна инстанция е коригирано присъденото в полза на процесуалния представител на ищците – адв.К. - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Жалбоподателите излагат съображения за немотивираност на атакуваното определение по чл.248 ГПК, частично резултат и от немотивирането на самото въззивно решение, в частта му на определение по отговорността за разноски, с оглед методиката на определянето й. Излагат доводи за различен от възприетия от въззивния съд обжалваем интерес на ответника във въззивното производство. Оспорват правилността на становището на съда, че в п.3 исканата промяна не може да се постанови по реда на чл.248 ГПК, а само по реда на инстанционния / касационен / контрол. Ответната страна – ЗК „ Дженерали застраховане „ АД – не е взела становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави молбата на ищците без уважение, като неоснователна във всичките й пунктове, въззивният съд е посочил, че обжалваемият интерес на ответника във въззивна инстанция е бил 11 000 лева / образуване, неизводимо от мотивите /, а не в размера посочен от молителите – 50 000 лева. Посочил е, че ищците не са представили доказателства за понесени разноски във въззивна инстанция, както и че въззивната им жалба е оставена без уважение, за разлика от частично уважената на ответника, поради което и не им се дължат разноски за въззивна инстанция. Приел е, че искането за изменение на решението в частта, в която въззивният съд е коригирал размера на присъдимо за първа инстанция адвокатско възнаграждение на ищците, като последица от промяната в правния резултат, контролът е осъществим по реда на касационното обжалване, а не по реда на чл.248 ГПК. Частната жалба е основателна. Поради липса на мотиви, както във въззивното решение, така и в атакуваното определение, за точния механизъм на формиране присъдената сума от 1200 лева – дължими в полза на ответника разноски за въззивна инстанция - настоящият състав извърши проверката, съобразявайки следното: Въззивникът ЗК „Дженерали застраховане„АД е претендирал възмездяване на разноски, вкл. присъждане юрисконсултско възнаграждение за осъществявано процесуално представителство по подадената от него въззивна жалба. Със същата ответникът обжалва първоинстанционното решение, в частта по присъдено в полза на И. Н. обезщетение за разликата над 15 000 лева и до присъдените 30 000 лева, както и по присъдено в полза на И Н. обезщетение за разликата над 25 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 60 000 лева. Следователно обжалваемият му интерес е в размер на 50 000 лева, както правилно приемат жалбоподателите / 15 000 + 35 000 /. Дължимата държавна такса за въззивно обжалване от ответника е в размер на 1 000 лева и такава е внесена по сметка на САС. С въззивното решение жалбата на ответника е уважена изцяло в частта по претенцията на И. Н. - 15 000 лева и частично - по претенцията на Ия Н. - за 22 500 лева / 60 000 – 37 500 / или в общ размер 37 500 лева. П. се пропорционално държавна такса, с оглед уважената част от въззивната жалба, възлиза на 750 лева, вместо 1 000 лева. С оглед фактическата и правна страна на спора - защита срещу два обективно съединени иска, със специфика в обуславящата всеки от тях обстоятелствена част, при множество релевирани от ищците доводи, в обосноваване дължимост на претендираните обезщетения, настоящият състав намира, че в полза на въззивника и с оглед частично уважената му въззивна жалба е присъдим максимално допустимият размер от 300 лева, съгласно чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, като се съобрази, че размерът на предявените претенции обуславя дължимо, при пълно уважаване на въззивната жалба, възнаграждение по ал.2 на разпоредбата – от 450 лева. Следователно, по п.1 от молбата по чл.248 ГПК, определението се явява неправилно и въззивното решение следва да се измени, като дължимата в тежест на ищците и в полза на ответника възмездима сума от разноски се намали на 1050 лева / 750 + 300 /. Ищците, в качество на въззиваема страна по въззивната жалба на ЗК „Дженерали застраховане„ АД – изрично са претендирали отделно адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., за процесуална защита с р е щ у въззивната жалба на ответника. При обжалваем интерес на ответника от 50 000 лева / пояснен по-горе /, въззивната му жалба е уважена за 37 500 лева / също пояснено по-горе /, следователно отхвърлена за сумата от 12 500 лева. Ако би била отхвърлена изцяло, полагаемото се съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения такова за ищците би било в размер на 2 030 лева. Следователно, пропорционално дължимото възнаграждение, за отхвърлена за 12 500 лева въззивна жалба на ответника, съгласно същата разпоредба на Наредбата, възлиза на 507,50 лева. Въззивното решение следва да се допълни с присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. К., в размер на 507,50 лева. Общата цена на предявените искове е 150 000 лева, уважени в първоинстанционното производство до размера на 90 000 лева, за което първоинстанционният съд е присъдил в полза на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение от 4003,20 лева. С оглед резултата от въззивното обжалване - уважен размер на исковете от 50 700 лева - въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, в частта за присъдено в полза на адв.К. адвокатско възнаграждение над сумата от 1 932,75 лева. Правилно е възражението на жалбоподателите, че определението по възмездяване на разноски и за първоинстанционното производство, като резултат от осъществения въззивен контрол, подлежи на изменение по реда на чл.248 ГПК, правният интерес за което, обаче, е обусловен от липса на такъв за касационно обжалване на въззивното решение или след недопускане на касационното обжалване, какъвто е настоящия случай, предвид постановеното по т.д.№ 2021/2019 г. на І т.о. на ВКС определение, в производство по чл.288 ГПК. Частната жалба, в тази й част, също е основателна, предвид следното: В резултат на въззивното обжалване исковете са уважени за общата сума от 52 500 лева / 15 000 + 37 500 /. Спрямо определеното, за уважен размер от 90 000 лева, адвокатско възнаграждение от 4003,20 лева в първа инстанция / този размер не е оспорван, по реда на чл.248 ГПК и е обвързващ за настоящото произнасяне/ дължимото адвокатско възнаграждение - за уважен размер на исковете от 52 500 лева, за първа инстанция възлиза на 2 335 лева. Следователно, въззивното решение следва да се измени, като в частта за разноските се постанови отмяна на първоинстанционното, за присъдено в полза на адв. К. адвокатско възнаграждение над 2 335 лева, а не над 1 932,75 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение