Определение № 644 от 10.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 3100/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и Р. Ж. Б. - [населено място], против разпореждане № 220 от 27.07.2015 г., постановено от Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС по преписка вх. № 9221/21.07.2015 г. С посоченото разпореждане е върната подадената от частните жалбоподатели искова молба по чл.47 ЗМТА за отмяна на определение № 01/18.02.2015 г. по В. № 14081/2014 г. на Арбитражен съд [населено място]. Частната жалба е бланкетна и съдържа искане за отмяна на обжалваното разпореждане. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по преписка вх. № 9221/21.07.2015 г. е образувано пред Върховния касационен съд по искова молба на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и Р. Ж. Б.. С исковата молба е предявен иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на определение от 18.02.2015 г. по В. № 14081201/2014 г. на Арбитражен съд - [населено място], с което е оставено без уважение искане на ищците за допълване и тълкуване на постановеното по делото арбитражно решение от 29.12.2014 г. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба, Председателят на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че определението, с което е оставено без уважение искане за допълване и тълкуване на арбитражно решение, не подлежи на отмяна по реда на чл.47 ЗМТА. Разпореждането е правилно. Съгласно изричните разпоредби на чл.47 ЗМТА и чл.48, ал.1 ЗМТА, на отмяна от Върховния касационен съд подлежи само арбитражното решение, т. е. актът, с който арбитражният орган се е произнесъл по съществото на повдигнат пред него правен спор. Определенията, с които арбитражният орган се произнася по искания на страните в арбитражното производство за допълване и тълкуване на арбитражно решение, не могат да бъдат самостоятелен предмет на отмяна с иск по чл.47 ЗМТА. По аргумент от чл.48, ал.1, изр.2 ЗМТА определението по допълване и тълкуване на арбитражното решение се преценява от Върховния касационен съд само в случай, че в рамките на предвидения в закона тримесечен преклузивен срок заинтересованата страна е предявила иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. С депозираната пред Върховния касационен съд искова молба частните жалбоподатели са предявили иск за отмяна на определението, с което Арбитражен съд - [населено място] е оставил без уважение искането им за допълване и тълкуване на арбитражното решение, като исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1, изр.2 ЗМТА, в който е било допустимо да се предяви иск за отмяна на самото решение. Посоченото определение не подлежи на отмяна с иск по чл.47 ЗМТА, поради което връщането на исковата молба е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,