Определение № 1012 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1768/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 02.07.2010 г. по гр.д. № 200/2010 в частта, в която е потвърдено решението на Софийския градски съд от 14.12.2009 г. по гр.д. № 5631/2008, с което е уважен до размера на 40.000 лева предявеният иск за обезщетение за неимуществени по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. Недоволна от решението е Прокуратурата на Република България, която го протестира в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който се разрешава противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата Д. В. К. я оспорва, като счита, че решението е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, колекционер на антики и монети от древна Т. и Републикански Р., е обвинен в измама при предлагане на ценни експонати за изкупуване от Националния археологически музей, след което неоснователни обвинения са поддържани в продължение на девет години, през което време ищецът е имал забрана да напуска страната. Делото многократно е изпращано в прокуратурата с мнение за прекратяване, но са внасяни обвинителни актове за различни престъпления, делото е връщано многократно от съда, след което ищецът е оправдан по всички обвинения. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата. В представените решения на Върховния касационен съд са присъдени различни по размер обезщетения за неоснователно задържане под стража и поддържане на обвинение, но телесното и психичното състояние на пострадалия в процесния случай е било особено утежнено от чувството на обезвереност. Правно значение има и обстоятелството, че случаят е бил широко разгласен и обсъждан в медиите. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение