Решение № 450 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2885/2015 г.

Решение № 450 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2885/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Астелс" АД със седалище в гр. Ботевград, представлявано от изпълнителния директор Мария Караколева, чрез пълномощник, против решение № 4 от 6.01.2015 г., постановено по адм. д. № 569/2014 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУПОВ № 19/18.02.2009 г. на кмета на Община Ботевград. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че след като актът е изготвен от некомпетентен орган, е недопустимо санирането му от кмета на общината, тъй като формираното със съдържанието на акта волеизявление изхожда от некомпетентен орган. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде прогласен за нищожен. Ответникът - кметът на Община Ботевград, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е АУПОВ № 19/18.02.2009 г., с който на дружеството-жалбоподател са установени задължения за ТБО за периода 2002 г. - 2008 г., ведно с дължима лихва за просрочие към 16.02.2009 г., по отношение неговата действителност. По делото е категорично установено, че правото на "Астелс" АД да оспорва административния акт досежно законосъобразността му, е преклудирано. Жалбоподателят е навел твърдения за нищожност на АУПОВ поради издаването му от некомпетентен орган. Административният съд е установил, че оспореният акт е издаден от кмета на Община Ботевград, който е бил компетентният да се произнесе административен орган към момента на издаването му. Посочил е, че актът е постановен в предписаната от закона писмена форма, в него е посочен издателят му - кметът на общината, който е подписал АУПОВ като негов издател. Приел е за несъстоятелни твърденията на дружеството, че АУПОВ е издаден от Д. Петкова - орган по приходите, поради което е нищожен. Заключил е, че техническото изготвяне съдържанието на акта и съгласуването му от длъжностни лица в администрацията не води до извод за некомпетентност на издателя на акта. Решението е правилно. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен. Незачитането на компетентността представлява нарушение, което прави недействителен издаденият административен акт. Нарушението е винаги особено съществено и води до нищожност на акта. Относимата към настоящия спор правна норма на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ (ДВ, бр. 105/2006 г.) предвижда, че вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК. На основание чл. 9б, ал. 3 ЗМДТ, в приложимата редакция, този акт може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Производството пред административния орган е приключило към 31.12.2010 г., поради което и предвид разпоредбата на § 4б ПЗР ЗМДТ, компетентен да установи задължението за такса битови отпадъци към датата на издаване на обжалвания акт е бил кметът на общината. В случая актът е постановен от кмета на общината, в съответствие с материалноправната му компетентност да издаде конкретния индивидуален административен акт. Както правилно е приел първоинстанционният съд, оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и в него изрично е посочен издателят на АУПОВ - кмета на Община Ботевград. Същият е подписал акта като негов издател. Тези обстоятелства не са оспорени и оборени от касатора в съдебното производство. Правилно е заключението на съда, че положените подписи след издателя на АУПОВ, а именно, подписите на юрисконсулта на общината като съгласувал акта и на орган по приходите като изготвил акта, не водят до извод за неговата нищожност. В случая АУПОВ е издаден в условията на предоставената от закона оперативна самостоятелност на административния орган, който, в изпълнение на възложените му правомощия, в хода на административното производство е използвал знанията и уменията на помощни органи и технически лица. Дали тези лица ще приподпишат АУПОВ или не, е ирелевантно обстоятелство за валидността на административния акт, когато той е издаден в предписаната от закона форма и от компетентния по закон орган. Кметът на Община Ботевград е издал АУПОВ в рамките на материалната си компетентност към момента на постановяване на акта. Волеизявлението на органа е обективирано в съдържанието на акта, издаден в писмена форма, при изпълнение изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 АПК. Като е приел, че оспореният АУПОВ не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, първоинстанционният съд е достигнал до съответен на закона и доказателствата по делото правен извод. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд