Определение № 1200 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 837/2025 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на „Джи глобал маркетинг“ ЕООД, гр.София, за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № 13341/ 05.07.2024 г. по гр.д.№ 61037/ 2023 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на М. Й. И., извършено на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ със заповед № 1/ 08.09.2023 г.; “Джи глобал маркетинг” ЕООД е осъдено да плати на М. Й. И. сумата 34 338,74 лева обезщетение за претърпените вреди, вследствие незаконното уволнение, за периода 08.09.2023 г.- 29.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.11.2023г., до окончателното плащане на сумата и сумата 2 570 лева направени в първоинстанционното производство разноски; “Джи глобал маркетинг” ЕООД е осъдено да плати по сметка на Софийски районен съд сумата 1 453,55 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.6 ГПК. Молителят твърди, че не е взел участие в производството, тъй като не е бил уведомен нито за образуването му, нито за кое да е извършено съдопроизводствено действие. Това се дължало на незаконосъобразни действия на длъжностното лице по призоваването, което удостоверило, че на вписания в търговския регистър адрес на дружеството нямало указателни или рекламни табели, посочено работно време, офис и служители. Всъщност на адреса имало фирмена табела, а призовкарят не удостоверил да е разговарял с някои от живущите или изобщо да е влизал в сградата, за да се информира има ли в действителност такова дружество в нея. Молителят твърди, че никога не е напускал регистърния си адрес, който съставлява ползван под наем магазин в партера на сградата на [улица] в [населено място], че е широко известен с дейността си и че откриването му не би могло да е проблем, тъй като в интернет „… с едно просто изписване на наименованието му се намира точната му локация и адрес …“. Счита, че поради неправилните действия на призовкаря е лишен от възможността да участва в процеса и моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане. Прави искане за допускане на свидетели и за приемане на писмени доказателства. Ответната страна М. И. не оспорва допустимостта на молбата, а изрично я признава, като излага твърдения за нейната неоснователност. Не възразява срещу писмените доказателства на молителя, представя свои такива със становище вх.№ 35636/ 03.02.2025 г. /което по естеството си е отговор срещу молбата за отмяна по чл.306 ал.3 изр.3 ГПК/ и възразява срещу допускането на свидетели, без да излага конкретни съображения. Съдът не намира основания за недопустимост на молбата, такива не се и твърдят от ответната страна, която изрично счита молбата за допустима. Мотивирано е наличието на основания за отмяна на влязлото в сила решение, поради което делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с произнасяне по доказателствените искания на страните. Писмените доказателства следва да се допуснат, а по приемането им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след вземане становище от страните. Свидетелските показания също са допустими /т.11 от Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС/, но следва да се допусне само един от поисканите двама свидетели, които са посочени за установяване на едни и същи обстоятелства. По изложените съображения съдът