Решение № 4421 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 910/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. К. против решение № 1340/3.12.2025 г. постановено по адм. д. № 240/2025 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № РД-04-815/ 27.06.2025 г. на кмета на община Тутракан, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2, от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен строеж „Плътна ограда“ находящ се в поземлени имоти с идентификатори 57090.501.107 и 57090.501.108 по КККР на [населено място], общ. Тутракан. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Основния довод в касационната жалба е, че е невъзможно да бъде адресат на захповедта, тъй като притежавал „голата“ собственост върху описаните поземлени имоти, а майка му, при извършеното дарение си запазила правото на ползване върху тях. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – кмет на община Тутракан, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е правилно. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения, сочещи законосъобразност на решението, предмет на жалбата. Предлага на съда решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира, че касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, кметът на община Тутракан е наредил на касатора да премахне незаконен строеж: „Плътна ограда“ находяща се в поземлени имоти с идентификатори 57090.501.107 и 57090.501.108 по КККР на [населено място], общ. Тутракан. По делото е безспорно, че за посочения строеж липсва издадено разрешение за строеж. Правилни са изводите на съда от първа инстанция, че строежът е незаконен и че с оглед годината на изграждането му /2024 г./ е не попада в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и следователно е невъзможно да бъде квалифициран като търпим. Неоснователно е развитото в касационната жалба възражение че той не следва да бъде адресат на заповедта за премахване, при положение че майка му е ползвател на недвижимите имоти, в които е изграден незаконния строеж. Вън от съмнение е, че г-н К. в качеството си на собственик на описаните поземлени имоти, по силата на приращението /чл. 92 ЗС/ е станал собственик на изградените върху тях огради, предмет на заповедта. Освен това в оспорената заповед касаторът е посочен и като извършител. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговия извършител, така и неговия собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. В чл. 225а, ал. 6 ЗУТ изрично е посочено, че отговорността на лицата по ал. 5 е солидарна. Следователно компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, административният орган посочвайки за адресат на заповедта един от възможните субекти /а не всички/, е изпълнил изискванията на закона. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд – Силистра е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и в полза на Община Тутракан следва да бъде присъдена сумата 50.- € съобразно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,