Определение № 3477 от 02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на П. П. С. срещу определение № 196 от 09.01.2025 г. по адм. дело № 11451/2024 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Иска се да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за ново произнасяне или се реши по същество от касационната инстанция. В частната жалба се прави искане за спиране на производството по делото до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23 по съображения, че е преюдициално за спора по настоящото дело. Ответникът по частната жалба – Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Намира за недопустимо искането за спиране на производството по делото до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23, евентуално, ако се приеме за допустимо – за неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение тричленният състав е оставил без разглеждане жалбата, подадена от П. П. С., в качеството й на съдия в [заличен текст], против Решение по т. 1.2 от заседание на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет, проведено на 29.10.2024 г. по протокол № 40 от 29.10.2024 г. и е прекратил производството по адм. дело № 11451/2024г. на ВАС. С Решение по т. 1.2 от заседание на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет, проведено на 29.10.2024г. по протокол № 40 от 29.10.2024 г. е оставено без уважение предложението на члена на СК на ВСС А. Д. и искане на съдия П. С. за спиране на дисциплинарното производство, водено срещу нея, до произнасяне от Съда на Европейския съюз по съединени дела С-313/2023, С-316/2023 и С-332/2023. Съдът е посочил, че в уредбата, съдържаща се в Глава шестнадесета „Дисциплинарна отговорност“, чл. 307 – чл. 327 от Закона за съдебната власт, разпоредбите, които уреждат процеса пред административния орган, не предвиждат основания за спиране на производството пред дисциплинарнонаказващия орган. При това положение намират приложение общите правила на чл. 54 АПК. В чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е посочено, че производството пред административния орган се спира при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Според чл. 54, ал. 5 АПК актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел четвърти. Това е редът по чл. 197 и сл. АПК, по който жалбата се разглежда в закрито заседание. Решението, с което се отказва спиране на производството, не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда развитието на административния процес. При тези съображения съдът е приел, че жалбата на П. С. срещу решението на Съдийската колегия на ВСС е недопустима и е постановил обжалвания резултат. Определението е правилно. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 54, ал. 5 АПК на съдебен контрол подлежи актът на административния орган, с който се спира производството. Оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС не попада в хипотезата на чл. 54, ал. 5 АПК и не може да бъде предмет на самостоятелно съдебно оспорване и проверка за законосъобразност. Неоснователни са доводите в частната жалба за превратно тълкуване на правилото на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК от първоинстанционния съд, т. к. за частната жалбоподателка е налице правен интерес от спиране на административното производство до произнасяне на Съд на ЕС с решение по преюдициалния спор и съответно актът, с който се отказва спиране е неблагоприятен за нея. По силата на законовото правило на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК и по аргумент на противното, актът, с който се отказва спиране на административния процес е изключен от самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност извън оспорването на крайния акт, с който следва да приключи дисциплинарното производство, както правилно е приел тричленният състав. Предвид изложеното, правилно и обосновано съдът е оставил без разглеждане жалбата на П. С. срещу Решение по т. 1.2 от заседание на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 29.10.2024г. по протокол № 40 от 29.10.2024 г. С оглед недопустимостта на оспорването на акта на кадровия орган, искането за спиране на съдебното производство до произнасяне на Съда на ЕС по съединени дела С-313/2023, С-316/2023 и С-332/2023 също се явява недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,