Определение № 2029 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2026 г.
ВАССедмо отделение20.02.2026 г.докладчик Станимир Христов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 4886/04.12.2025 год., постановено по административно дело № 13/2023 год. по описа на Административен съд – Стара Загора. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Сдружение с нестопанска цел „АГЕНЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ – СТАРА ЗАГОРА“ (СНЦ „АРИР – Стара Загора“) с ЕИК 123079354, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, представлявано от изпълнителния директор Р. Г. против Разпореждане № 4886/04.12.2025 год., постановено по административно дело № 13/2023 год. по описа на Административен съд – Стара Загора. От страна на частния жалбоподател са обективирани доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, доколкото се отказва издаване на изпълнителен лист. По отношение на искането за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски в размер на 1 419,27 лева се твърди, че извън предмета на касационното обжалване и съответно на касационната проверка на Върховния административен съд (ВАС) е бил осъдителния диспозитив по отношение на присъдените разноски в делото пред първата инстанция. Заявено е също, че постановеното Решение № 140/08.01.2024 год. на ВАС, подобно на първоинстанционното решение е неблагоприятно по отношение на органа, издал отменения акт, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, присъдените разноски на първа инстанция следва да останат в тежест на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. По отношение на искането за издаване на изпълнителен лист за сумата от 4 800,25 евро, представляващи подлежащата на възстановяване финансова корекция е заявено, че Решение № 140/08.01.2024 год., постановено по адм. дело № 7027/2023 год. на ВАС представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 от АПК и същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на СНЦ „АРИР – Стара Загора“ и за него също следва да бъде издаден изпълнителен лист. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното разпореждане и уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист за сумите от 1 419,27 лева и 4 800,25 евро. В срока по чл. 232 от АПК, по делото е постъпил отговор по частната жалба от ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ Европа 2014-2020, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Л. Любенов, в който са обективирани твърдения за неоснователност на оспорването. Заявени са обстоятелствени аргументи за обоснованост на оспорения първоинстанционен съдебен акт, като е формулирано искане за оставянето му в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна с право и интерес от оспорването, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С оспореното разпореждане, състав на Административен съд – Стара Загора е отхвърлил искането на СНЦ „АРИР – Стара Загора“, за издаване на изпълнителен лист за присъдени разноски в размер на 1 419,27 лева с влязло в сила Решение № 169/23.05.2023 год. по адм. дело № 13/2023 год. по описа на Административен съд – Стара Загора и за сумата от 4 800,25 евро, подлежаща на възстановяване финансова корекция, определена с Решение № РД-02-14-562/ 15.06.2021 год. на ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ Европа 2014-2020 год., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 140/08.01.2024 год. по адм. дело № 7027/2023 год. по описа на ВАС. При постановяване на този резултат, от фактическа страна, съдът е приел, че с Решение № 169/23.05.2023 год. по адм. дело № 13/2023 год. по описа на Административен съд – Стара Загора е обявено за нищожно Решение № РД-02-14-562/15.06.2021 год., издадено от ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ Европа 2014-2020 год., с което на СНЦ „АРИР – Стара Загора“, на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция по диференциалния метод върху реално установените последици от констатирана нередност върху изразходваните средства, в размер на 4 800,25 евро, отчетени от бенефициера в периода от 01.06.2018 год. до 30.11.2018 год. по бюджетна линия „Персонал“, по проект „Подкрепа за преминаване към чиста енергия в ЕС региони с интензивен въгледобив“ De Carb, PGIO5587, финансиран по Програма ИНТЕРРЕГ Европа 2014-2020 год. Със съдебния акт, Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати на СНЦ „АРИР – Стара Загора“, сумата от 1 419,27 лв., съставляваща разноски по делото. След проведено касационно оспорване, с Решение № 140/08.01.2024 год., постановено по адм. дело № 7027/ 2023 год. по описа на ВАС, е отменено Решение № 169/23.05.2023 год. по адм. дело № 13/2023 год. на Административен съд – Стара Загора и вместо него е постановена отмяната като незаконосъобразно на Решение № РД-02-14-562/15.06.2021 год., издадено от ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ Европа 2014-2020 год. След постановяване на окончателния съдебен акт на ВАС, по делото пред Административен съд – Стара Загора е постъпила молба от СНЦ „АРИР – Стара Загора“ с искане за издаване на изпълнителен лист, за: 1. Присъдени разноски по делото в размер на 1 419,27 лева с влязло в сила Решение № 169/23.05.2023 год. по адм. дело № 13/2023 год. по описа на Административен съд – Стара Загора и 2. За сумата от 4 800,25 евро, подлежаща на възстановяване финансова корекция, определена с Решение № РД-02-14-562/15.06.2021 год. на ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ Европа 2014-2020 год., обявено за незаконосъобразно в касационното производство с Решение № 140/08.01.2024 год. по адм. дело № 7027/2023 год. по описа на ВАС. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че искането по т. 1 се явява неоснователно, доколкото решението на Административен съд – Стара Загора е отменено и в осъдителната му част (за присъдените в полза на СНЦ „АРИР – Стара Загора“ разноски), поради което не представлява влязло в сила съдебно решение и съответно не представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 от АПК. По отношение на искането, формулирано по т. 2, съдът е формирал извод, че същото отново е неоснователно, тъй като соченото изпълнително основание - влязло в сила Решение № 140/08.01.2024 год. по адм. дело № 7027/2023 год. на ВАС не съдържа осъдителен диспозитив за присъждане на посочената сума в размер на 4 800,25 евро, съответно не съдържа диспозитив за осъждане на ответната страна за възстановяване на сумата по определената финансова корекция в посочения размер. Въз основа на това е прието, че и влязлото в сила Решение № 140/08.01.2024 год. по адм. дело № 7027/ 2023 год. по описа на ВАС не представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 от АПК, удостоверяващо подлежащо на изпълнение вземане в полза на СНЦ „АРИР – Стара Загора“. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е приел искането за издаване на изпълнителен лист за неоснователно и като такова го е отхвърлил. Настоящият състав на Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че така постановеното разпореждане на Административен съд – Стара Загора е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл. 267 от АПК указва, че на изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон. От своя страна, чл. 268 от АПК изчерпателно регламентира изпълнителните основания, като съгласно т. 2, такива са решения, определения и разпореждания на административните съдилища. От описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че с постановеното Решение № 169/23.05.2023 год. по адм. дело № 13/2023 год. по описа на Административен съд – Стара Загора е обявена нищожността на оспорения административен акт, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя – СНЦ „АРИР – Стара Загора“ са присъдени разноски в размер на 1 419,27 лева, които следва да се поемат от Министерство на регионалното развитие и благоустройството – органа, в чиято структура е административния орган постановил акта. След проведеното касационно оспорване, така постановеното първоинстанционно решение изцяло е отменено с Решение № 140/08.01.2024 год. по адм. дело № 7027/ 2023 год. по описа на ВАС. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че извън предмета на касационното обжалване, респективно на касационната проверка, осъществена от ВАС е бил осъдителния диспозитив по отношение на присъдените разноски. По отношение на тези твърдения, основателни са доводите на съда, че с постановеното решение на ВАС, изцяло е отменен първоинстанционния съдебен акт, а не само в частта, с която е обявена нищожността на решението за определяне на финансова корекция. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в отменителното решение на ВАС липсва текст: „Отменя Решение № 169/23.05.2023 год. по адм. дело № 13/2023 год. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта…“, респ. „Оставя в сила решението в останалата му част“. Доколкото първоинстанционното съдебно решение е отменено в цялост, в т.ч. и по отношение присъдените разноски, законосъобразен се явява извода на Административен съд – Стара Загора, че същото не съставлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 от АПК. Обстоятелството, че това съдебно решение е изцяло отменено означава, че същото не поражда постановените с него правни последици, в т.ч. и относно присъдените в полза на СНЦ „АРИР – Стара Загора“ разноски. Основателни са и мотивите в първоинстанционния съдебен акт по отношение на обективираното в т. 2 искане за издаване на изпълнителен лист за сумата от 4 800,25 евро, съставляваща подлежащата на възстановяване финансова корекция, предвид окончателния съдебен акт на ВАС, с който е отменено като незаконосъобразно решението за определяне на финансова корекция. Безспорно, в случая постановения от ВАС съдебен акт се явява благоприятен за СНЦ „АРИР – Стара Загора“, доколкото се отменя Решение № РД-02-14-562/15.06.2021 год. на ръководителя на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020 год., с което в тежест на сдружението е определена финансова корекция в посочения размер. Независимо от този благоприятен за оспорващия краен резултат, съдебното решение на ВАС не съдържа разпоредителна част, с която осъжда административния орган да заплати в полза на СНЦ „АРИР – Стара Загора“ определена сума, още по-малко такава, равняваща се на размера на отменената финансова корекция. Липсата на такъв осъдителен диспозитив по същество съставлява липса на посочване на конкретно изискуемо задължение, което следва да се поеме от административния орган, поради което и така постановеното съдебно решение на ВАС също не представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 от АПК. В допълнение следва да се отчете и обстоятелството, че в производството по административно дело № 7027/2023 год. на ВАС, СНЦ „АРИР – Стара Загора“ не е взело участие, не е изразило становище по оспорването на административния орган, нито е формулирало искане до ВАС за присъждане на разноски. В този смисъл, касационната инстанция не дължи присъждане на разноски, когато такива не са поискани. В съответствие с така развитите мотиви, правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че искането за издаване на изпълнителен лист се явява неоснователно, поради което го е отхвърлил. Така постановеното определение не страда от заявените в частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
Цитирани разпоредби
10- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 232 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 267 АПК
- чл. 268, т. 2 АПК
- чл. 268 АПК
- чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229