Определение № 50213 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3509/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 8969 от 20.04.2022 г. на С. И. К. против Определение № 810 от 23.03.2022 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 659/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, II състав. Постъпил е отговор от С. Т. А. чрез адвокат Ц. М.. Оспорва наличието на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Предвид характера на атакувания акт (определение, постановено от апелативен съд като въззивна инстанция, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото), частната жалба подлежи на разглеждане от ВКС по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не по реда на разглеждане на частните касационни жалби (чл. 274, ал. 3 ГПК). По тази причина произнасянето по нея не е предпоставено от наличието на основания за допускане на обжалването от кръга на предвидените с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 295 549 от 23.03.2021 г., подадена от С. И. К. против разпореждане за издаване на изпълнителен лист, постановено на 23.10.2015 г. по в.гр.д.№ 909/2008 г. по описа на СГС, ІV „б” въззивен състав. Прието е, че срокът по чл. 407, ал. 1 ГПК е започнал да тече на 10.12.2020 г. и е изтекъл на 30.12.2020 г. (първият работен ден след 24.12.2020 г.), поради което подадената на 23.03.2021 г. частна жалба се явява просрочена и като такава – процесуално недопустима. Обжалваното определение е незаконосъобразно. Видно от данните по делото (Съобщение вх.№ 365 742 от 26.11.2021 г., л. 64 от делото на САС; Известие за доставяне, л. 67), С. И. К. е получила изпратената от ЧСИ М. Г. – Д. покана за доброволно изпълнение с изх.№ 00121 от 10.12.2020 г. на 30.03.2021 г., а не както е приел САС – на 10.12.2020 г. Съответно – срокът по чл. 407, ал. 1 ГПК по отношение на С. И. К. е изтекъл на 13.04.2021 г., а не на 30.12.2020 г. Съответно - частната жалба с вх.№ 295 549 от 23.03.2021 г. се явява депозирана в срок от легитимирано лице и е следвало да бъде разгледана от САС по същество. Изложеното мотивира извод, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на САС за произнасяне по частната жалба с вх.№ 295 549 от 23.03.2021 г. При този изход на делото ответницата по частната жалба няма право на разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение