Определение № 320 от 11.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1730/2015 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], обл. Х. за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 162 от 12.05.2015 г. по т. д. № 149/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. С въззивното решение е отменено решение № 106/17.11.2014 г., постановено по т. д. № 125/2013 г. на Хасковския окръжен съд и дружеството - молител [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 80 839 лв., представляваща цената на доставени 146 980 кг. слънчоглед по кантарни бележки № 1826/25.10.2008 г.; 1824/25.10.2008 г.; 1828/25.10.2008 г.; 1816/24.10.2008 г.; 1819/24.10.2008 г.; 1817/24.10.2008 г. и 1820/24.10.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2013 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 17 785 лв. съдебни разноски пред двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата, при което приема следното: Молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е основателна. Срещу въззивното решение молителят е подал в срок редовна касационна жалба и е внесъл по специалната сметка на ВКС сумата от 80 839 лв., включваща присъдената с решението сума. Постъплението на сумата по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от гл.специалист – счетоводител на ВКС на 09.06.2015 г. При тези данни ВКС, ТК намира, че срещу въззивното решение е подадена редовна касационна жалба, приложен е документ за внесена гаранция за спиране на изпълнението му, от което следва, че молбата по чл. 282, ал.2 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК - първо отделение