Определение № 1196 от 15.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 706/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на А. А. Ч. от [населено място] срещу разпореждане от 12.09.2024 г. по в.т.д. № 6085/2018 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С разпореждането, предмет на обжалване, докладчикът по делото на Софийски апелативен съд е оставил без движение касационната жалба на страната против постановеното по делото въззивно решение до представяне на приподписано от адвокат изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал.3 ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неяснота около дадените му указания, в частност поради липса на произнасяне по искането му за освобождаване от държавна такса. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното разпореждане. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Жалбата е процесуално недопустима. В мотивите към т. 5 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че определение, с което се оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Срещу това определение страната може да се защити чрез обжалване на определението за прекратяване на делото след връщане на жалбата. Тази задължителна съдебна практика е доразвита в последвалата практика на ВКС, като е прието, че разпореждането, с което производството по делото се оставя без движение за отстраняване на недостатъци на касационната жалба не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като нито прегражда развитието на производството по делото, нито в закона е предвидено самостоятелното му обжалване. То не засяга конкретни права на страната, а й посочва по какъв начин следва да реализира правата си. Има характер на определение по движение на делото, което може да бъде отменено или изменено от същия съд по реда на чл. 253 ГПК. В случай че определението е неправилно /например ако не е имало недостатъци и не е следвало да бъде постановяван съдебен акт за оставяне без движение или ако не са дадени конкретни указания за отстраняване на недостатъците/, съдебният контрол ще бъде упражнен при обжалване на последващия съдебен акт за връщане на касационната жалбата, ако такъв бъде постановен. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т.о.