Определение № 8373 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7207/2026 г.

Образувано е по частна жалба на "КРАЛЕВ КАРС" ЕООД, гр. Русе срещу Определение № 1712/ 16.06.2026г. по адм. дело № 442/2026 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на разпоредбите на чл. 59д, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 16 на Общински съвет Русе до приключване на спора по същество относно тяхната законосъобразност. С доводи за постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения на производствените правила, в пълно противоречие с целта на закона и практиката на Върховния административен съд по аналогични казуси, се претендира отмяната на обжалваното определение и уважаване на искането. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил погрешен извод относно тежестта на доказване на настъпването на значителни и трудно поправими вреди в производството по чл. 166 ал.4 вр. с ал.2 от АПК, като е приел, че тя лежи изцяло върху оспорващия, без да отчете спецификите на регулираната стопанска дейност и характера на атакуваната наредба. Сочи се, че наложените с оспорените текстове от Наредба № 16 нови ограничителни паркинг режими и утежняващи финансови условия засягат ежедневно и непосредствено търговската дейност на дружеството, като изпълнението на акта генерира непрекъснати загуби, които са трудно поправими, тъй като ограничават свободния достъп до пазара и нарушават правото на свободна стопанска инициатива, гарантирано от Конституцията на РБългария. Според жалбоподателя, съдът е пренебрегнал факта, че предварителното изпълнение на подзаконов нормативен акт следва да балансира между обществения интерес и защитата на частноправните субекти, а в случая липсва застрашена държавна или обществена нужда от незабавното прилагане на рестрикциите преди съдът да се е произнесъл по тяхната валидност. Ответникът – Общински съвет – Русе, чрез процесуален представител с писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че изложените в нея мотиви не сочат наличие на нови обстоятелства, изискуеми от закона, които да правят вредата за оспорващия актуална и трудно поправима, и които по значимост да могат да бъдат противопоставени на обществения интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. Допълва, че съобразно константната съдебна практика, засягането на търговски интереси не са от категорията на противопоставимите на значимите обществени и индивидуални интереси, защитени с предварителното изпълнение по силата на закона. На последно място се сочи, че в случая не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на акта, а са направени само твърдения за такива. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на разпоредбите на чл. 59д, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 16 на Общински съвет Русе, след анализ на изложените твърдения в молбата на дружеството и предпоставките за спиране на предварителното изпълнение, първоинстанционният съд е приел, че от една страна, твърдените от оспорващия вреди имат имуществен характер, а такива вреди не са трудно поправими, поради което не са от категорията вреди, предпоставящи спиране действието на подзаконов нормативен акт. От друга страна, съдът е преценил, че извършеното увеличаване на цената е с 3 цента и не е ново обстоятелство по см. на чл. 166, ал. 2 АПК, а целен резултат от изменението на подзаконовия акт, с който следва да се подпомогне предоставянето на по-качествена услуга на населението на общината, поради което не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК. С тези мотиви е оставил искането за спиране на действието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт – чл. 59д, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 16 на Общински съвет Русе без уважение, като неоснователно. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 АПК, оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Тъй като цитираната норма не сочи предпоставките, при наличието на които съдът може да допусне спиране на действието на оспорения подзаконов нормативен акт или на отделни негови разпоредби, съдът следва да се позове на посочените в чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК такива. Според член 166, ал. 2 от АПК, предварителното изпълнение на административния акт може да бъде спряно, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението обаче, може да бъде спряно от съда само при наличието на нови обстоятелства. Тежестта на доказване е върху лицето, претендиращо спиране на предварителното изпълнение, тъй като за да допусне предварителното изпълнение на подзаконовия нормативен акт, законодателят е презумирал наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение на акта. Естеството и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия, за да се прецени от съда тяхната значимост, не/поправимост и протовопоставимост на обществения интерес. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че оспорващият не е установил и представил доказателства, че предварителното изпълнение на Наредбата би му причинило значителни и трудно поправими вреди. Обосновано и правилно е приел, че твърдяното увреждане с имуществен характер и засягането на търговски интереси не са трудно поправими вреди /доколкото не е свързано с причиняване на неплатежоспособност, респективно несъстоятелност на дружеството/, поради което не са от категорията на противопоставимите на значимите обществени и индивидуални интереси, защитени с предварителното изпълнение на нормативния акт по силата на закона. От друга страна, соченото увреждане от извършеното увеличаване на цената с 3 цента, изчислено от първоинстанционния съд, е с пренебрежимо ниска стойност и не е ново обстоятелство по см. на чл. 166, ал. 2 АПК, и не е противопоставимо на комплексната цел на изменението на подзаконовия нормативен акт. Според настоящия съдебен състав, верни са направените от съда изводи, че жалбоподателят не е установил вероятното настъпване в патримониума му на значителни и трудно поправими по характер и размер вреди, от една страна, както и пряка причинна зависимост между действието на предписаните общи правила за поведение и вероятността от настъпване на реални вредоносни последици. По тези съображения засегнатият му частен интерес, който той цели да защити с искането си за спиране действието на Наредбата, е непротивопоставим на обществения интерес. По изложените съображения определението на АС-Русе е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,