Определение № 85 от 01.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4008/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3281 от 15.04.2021 г. на Е. К. Х., К. Х. И. и Г. Х. Г. за допълване на определението по чл.288 ГПК по същото дело в частта за разноските. Молителите сочат, че са подали по три отговора на трите касационни жалби по делото, като всеки от тях е направил по 600 лв. разноски за всеки един от отговорите. С определението по чл.288 ГПК съдът присъдил на всеки от тях само по 600 лв. разноски за касационното производство, т.е. присъдени са само разноските по една от касационните жалби, но не и по останалите две. Искат от съда да им присъди още по 1200 лв. разноски за касационното производство. Ответниците П. С. И., В. С. К., М. Н. И., А. Н. М. и М. Б. С. оспорват молбата. Позовават се на общите интереси на молителите и идентичната им защита, като считат, че съставът на ВКС им е присъдил разноски съобразно фактическата и правна сложност на делото. Считат, че съдът се е съобразил с чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК и чл.36 ЗА и не следва да се присъждат допълнителни суми. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Основното производство по настоящото дело е образувано по три касационни жалби срещу решение № 51 от 11.02.2020 г. по в. гр. д. № 1630/2019 г. на Старозагорския окръжен съд. С определение № 95 от 16.03.2021 г. по настоящото дело касационното обжалване не е допуснато и касаторите П. С. И., В. С. К., М. Н. И., А. Н. М., М. Б. С., И. С. К. и Г. П. К. са осъдени да заплатят на ответниците Е. К. Х., К. Х. И. и Г. Х. Г. по 600 лв. разноски за касационното производство, или общо 1800 лв. за всички ответници. По делото се установява, че всеки от ответниците Е. К. Х., К. Х. И. и Г. Х. Г. /молители в настоящото производство/ са заплатили по 600 лв. адвокатско възнаграждение за отговорите на всяка от трите касационни жалби – т.е. всеки от тях е направил разноски в размер на 1800 лв., а не 600 лв., колкото са присъдени с определението по чл.288 ГПК. Реално присъдените с това определение разноски са само за отговорите по една от трите касационни жалби. В настоящото производство по реда на чл.248 ГПК следва да се допълни определението по чл.288 ГПК и да се присъдят разноските и за отговорите по останалите две касационни жалби. В отговора на молбата по чл.248 ГПК се съдържа неправилното виждане, че поради общите интереси на молителите и идентичната им защита не следва да им се присъждат допълнителни разноски, като съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото и чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК. Съставът на ВКС счита, че независимо от идентичната защита, след като всеки един от молителите е направил разноски за отговори по всяка една от жалбите, съдът няма основание да откаже присъждането им. Доколкото обаче ответниците се позовават на чл.78, ал.5 ГПК, който реално не е приложен до момента, то тази разпоредба следва да бъде съобразена при постановяване на настоящото определение. Като се отчете цената на иска, притежаваните от молителите идеални части от процесния имот, както и действащата към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие редакция на чл.7, ал.2, т.2 и т.3 и чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г., следва, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по отношение на всеки от молителите е по 500 лв. за отговора по една касационна жалба или по 1000 лв. за две касационни жалби. Затова с настоящото определение на молителите следва да се присъдят по 1000 лв. допълнителни разноски за касационното производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,