Определение № 306 от 28.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г.

Производството е образувано по касационната жалба на М. В. П. от [населено място] и Ц. В. П. от [населено място], чрез пълномощника им адв. С. Б., против въззивното решение от 12.03.2012 год. по гр. д. № 884/2011 год. на Софийския окръжен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е отхвърлен иска на касаторите против Р. И. М., В. В. М., З. М. М., Ю. В. М. и С. В. М., всички от [населено място] за признаване за установено между тях, че ответниците не са собственици на имот с площ 1790 кв. м., представляващ по кадастралния план от 1988 год. имот пл. № *,[жк]/”Ч. б.”/, с построената в него полумасивна сграда с площ 30 кв. м., при описаните граници, част от който имот с площ 1714 кв. м. попада в ливада с площ 3.1 дка в м. „Д.” в землището на [населено място], представляваща имот № * по картата на землището и при описаните граници. В хода на образуваното производство по чл. 288 ГПК касаторите, ищци в производството, чрез пълномощника им адвокат С. Б., са подали молба, с която заявяват отказ от предявения иск и искане за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото. Съдът, като взе предвид наличието на представителна власт на пълномощника за отказ от иска, съгласно представеното в първоинстанционното производство пълномощно, намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК, съгласно която разпоредба ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва, поради което и обжалваното с касационната жалба въззивно решение следва да се обезсили, а производството по делото се прекрати. Поради горното, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС