Определение № 4275 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3783/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Тракия Вижън“ ЕООД, чрез процесуален представител, против определение № 4211 от 04.11.2024 г. по адм. дело № 1001/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 73 от 06.08.2024 г. на кмета на община Лесичево. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че за оспорващото дружество е налице правен интерес да оспори процесната заповед, тъй като административното производство по издаване на заповед № 73 от 06.08.2024 г. на кмета на община Лесичево е стартирало въз основа на сигнал, подаден от дружеството и същото е собственик на поземлени имоти с идентификатори: 78478.147.59, 78478.147.57, 78478.147.58, 78478.147.56, по КК и КР на [населено място], Община Лесичово, Област Пазарджик. Ответникът – кмета на община Лесичево, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, счита частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд – Пазарджик заповед № 73 от 06.08.2024 г. на кмета на община Лесичево, на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено на „З.-Й. З.“ ООД, ЕИК 112650989, представлявано от управителя З. Оксуз, в 2-месечен срок от влизане в сила на заповедта, да премахне частично изграден незаконен строеж „Подпорна стена по страничната регулационна линия на УПИ I – 60 за търговия и услуги с ПИ с 78478.147.59, а именно за разликата от одобрените 2,20 м. до изградените на място с височина 3,33 м., изградена в нарушение на издаденото строително разрешение № 8 от 13.04.2017 г. Съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Тракия Вижън“ ЕООД и е прекратил производството по делото, развивайки мотиви, че страни в производството по премахване на незаконен строеж са органът, издал акта и адресата на заповедта, за който той създава задължения. Посочил е, че дружеството не е адресат на оспорената заповед и за него не е налице правен интерес от оспорването й. В производството по премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ задължението за премахване може да бъде възложено на собственика на терена, на носителя на ограниченото вещно право или на извършителя на строежа по аргумент от § 3 на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. „Тракия Вижън“ ЕООД не е собственик на процесния строеж, не е извършител или възложител и не обосновава наличието на правен интерес от оспорването, поради което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът следи служебно. Първата и основна категория лица, разполагащи с правото да обжалват заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на заповедта, с оглед възникналото за тях задължение да извършват фактическо премахване на строежите, след влизането й в сила. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени извършителят на строежа, или неговият собственик и/или възложител. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудително премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, от което се обуславя правният им интерес да оспорят заповедта. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорената заповед „Тракия Вижън“ ЕООД не е адресат на заповедта, в негова тежест не са разпоредени каквито и да било задължения, поради което същото не може да я оспорва на това основание. От приобщения доказателствен материал по делото, включително и от представените Нотариален акт № 120, том първи, рег. № 1378, дело № 108 от 2022 год. и Нотариален акт № 52, том първи, рег. № 659, дело № 49 от 2022 год. се установява, че дружеството – жалбоподател е собственик на поземлени имоти с идентификатори: 78478.147.59, 78478.147.57, 78478.147.58, 78478.147.56, по КК и КР на [населено място], община Лесичово, област Пазарджик. Оспорената заповед е насочена към строеж, находящ се в УПИ I – 60, за търговия и услуги в местността „[наименование]“, землището на [населено място]. Страни в производството по оспорване на заповед по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ са адресатът, в чиято правна сфера разпоредените с нея правни последици рефлектират, тъй като му е вменено задължение да премахне незаконния строеж и административният орган, издател на акта. Трети лица, вкл. носителите на вещни права в съседен поземлен имот, по чийто сигнал е извършена проверката, не разполагат с процесуална легитимация по чл. 153, ал. 1 АПК. За тях с административния акт не възникват права, нито се създават задължения, като правомощието за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж компетентният административен орган упражнява служебно, независимо от подадените до него жалби и сигнали. Защита на материалните си права, евентуално нарушени с извършването на незаконния строеж, тези лица могат да реализират по исков ред. В случая задължението за премахване възниква по отношение на извършителя и собственик на строежа, поради което само той е пряко засегнат от издадения акт. Като оставя без разглеждане жалбата на „Тракия Вижън“ ЕООД срещу заповед № 73 от 06.08.2024 г. на кмета на община Лесичево, съдът постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е поискал разноски за касационната инстанция, поради което и такива не се присъждат въпреки изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,