Определение № 1990 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба от Г. А. А., против Определение № 1572/20.08.2024г., постановено от Административния съд - Ловеч по адм.д.№ 19/24 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Г. А. А. срещу Правилник за организация и дейността на Общински съвет - Луковит, неговите комисии и взаимодействието с общинската администрация, мандат 2023-2027година и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателите Г. А. и Х. И. са общински съветници в Община Луковит, а оспореният правилник е приет с решение на Общински съвет - Луковит, в чието гласуване жалбоподателите са участвали. Съдът е приел за недопустимо оспорването на решение на колективен орган, от членовете на същия този колективен орган. Посочил е, че правилникът не засяга, изменя или ограничава правната сфера на жалбоподателите. Разпоредбата на чл.22 от него, регламентираща размера на получаваното от общинския съветник възнаграждение също не обосновава интереса на жалбоподателите. Съдът се е позовал и на съдебна практика, цитирайки определения на ВАС в същия смисъл. В частната жалба се поддържа неправилност на определението и се иска отмяната му. Като предмет на спора сочи чл.22, ал.1 от Правилника, която според жалбоподателя засяга негово лично право - правото на възнаграждение за участието си в заседанието на съвета и неговите комисии. Общинският съвет - Луковит не изразява становище по частната жалба. Х. М. И. изразява съгласие с частната жалба, което прави в писмена молба, постъпила по делото на 25.11.24 година. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, по което е постановено обжалваното определение, в срока по чл. 230, ал.1 АПК и е срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Пред административния съд е подадена жалба от Г. А. и Х. М. срещу Правилник за организацията и дейността на Общински съвет Луковит, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, мандат 2023-2027 г. Оспорен е целият подзаконов нормативен акт с доводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при приемането му, на материалния закон - ЗМСМА, както и са изложени съображения конкретно по чл.22, ал.1,изр.2 от Правилника. С разпореждане № 357/20.02.2024г. / лист 78 от първоинстанционното дело/ първоинстанционният съд е оставил без движение жалбата, като наред с друго, е указал на жалбоподателите да обосноват правния си интерес от оспорване на Правилника. С отговор от 07.03.24г. / лист 85 и 86 от делото пред административния съд/ жалбоподателите сочат, че всяко лице, което получава възнаграждение за работата си, има интерес, не само какъв е размера на същото, но и, дали то е регламентирано в съответствие с нормативните документи. Сочат, че правото на възнаграждение на общинските съветници е регламентирано в чл.34, ал.1 ЗМСМА. Установено е по делото, че жалбоподателите са общински съветници. Представени са удостоверение за избран общински съветник и клетвени лист за Х. М. И., както и поименен списък на избраните и встъпили в длъжност в Общински съвет-Луковит общински съветници, от който списък е видно качеството на общински съветник, на жалбоподателя Г. А.. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че въз основа на установеното, административният съд правилно е преценил като недопустимо оспорването пред него. Съгласно чл.7, ал.1 от Закона за нормативните актове, правилникът представлява подзаконов нормативен акт, който подлежи на оспорване по реда на чл.185 и сл. АПК. Жалбоподателите в качеството им на общински съветници, не са измежду изброените субекти в чл. 186, ал.1 АПК, на които е предоставена възможността за оспорване на подзаконовите нормативни актове. Общинският съвет е колективен орган на местното самоуправление и с Правилника се регламентира дейността му, а жалбоподателите са част от този колективен орган и като такива следва да се съобразят с волята на мнозинството от него, с което е приет Правилника. Гаранция за законосъобразността на актовете, приемани от общинските съвети, в това число и подзаконовите, е изпращането им на съответния областен управител и кмета на общината / чл.22, ал.1 ЗМСМА/, които са органите, които могат да оспорят тези актове, съгласно чл.45, ал.4 и ал.5 ЗМСМА. Наред с тези органи, съгласно чл.186, ал.2 АПК и прокурорът също може да оспори подзаконовия нормативен акт, подавайки протест срещу него. Определението като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд