Определение № 5535 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4888/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Р. Р. от гр. Шумен срещу определение № 564 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 187/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата й в частта, с която се оспорва разпореждането за допуснато предварително изпълнение на заповед № СД-04-4/01.04.2025 г. на министъра на правосъдието, както и е отхвърлено искането й за спиране на допуснатото предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 6 от АПК. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което се отмени разпореждането за допуснатото предварителното изпълнение на заповедта, както и се спре допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора за законосъобразността на оспорената заповед. Ответникът – министър на правосъдието, в приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Николова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. По делото е постъпила молба вх. № 9192 от 23.05.2025 г. от адв. Антонов, който от името на А. Р. оттегля подадената от нея частна жалба срещу определението на Административен съд – Шумен, постановено по адм. дело № 187/2025 г. Настоящата съдебна инстанция намира, че с тази молба няма надлежно направено оттегляне на частната жалба, доколкото същата е подадена от адвокат, за който по делото липсват доказателства за надлежно упълномощаване от страна на А. Р. за извършване на процесуални действия по смисъла на чл. 214 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК. В случая следва да се има предвид също така, че частната жалба е подадена и подписана лично от частната жалбоподателка, която е лице с юридическо образование, както и в приложеното по адм. дело № 187/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен пълномощно от 02.04.2025 г. е видно, че А. Р. е упълномощила адв. Антонов и адв. Тонева да подадат жалба срещу процесната заповед, в това число и срещу разпореждането по чл. 60 от АПК, и да осъществят процесуално представителство в производството, образувано въз основа на жалбата, без обаче да има изрично упълномощаване за подаване на молби до съда за оттегляне на подадени вече жалби. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Шумен е образувано по жалба на А. Р. срещу заповед № СД-04-4/01.04.2025 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 31, ал. 1, т. 6 и чл. 33, ал. 3 и ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ е наредено служебният архив на временно загубилия правоспособност частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Б. да бъде предаден и прехвърлен по опис на ЧСИ А. Р. с район на действие – съдебния район на Окръжен съд – Шумен. С жалбата се оспорва и разпореждането за допуснато на основание чл. 60 от АПК предварително изпълнение на заповед № СД-04-4/01.04.2025 г. на министъра на правосъдието. Съдът е приел, че искането на жалбоподателя за отмяна на разпореждането за допуснато предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно, тъй като същото е постановено от компетентен орган, в съответната форма и при обосноваване на фактическите и правни основания за неговото издаване по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК. При съобразяване на цитираната разпоредба административният съд приема, че описаните обстоятелства в мотивната част на разпореждането обосновават извода, че предварителното изпълнение е допуснато, за да се защитят интересите на широк кръг от лица, страни по изпълнителните дела, както и предвид опасност изпълнението на заповедта да бъде затруднено или забавено при евентуално оспорване на акта по съдебен ред, като се създаде реална възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда за някоя от двете страни в изпълнителното производство – длъжници и кредитори. Според съда сочените от оспорващата факти и обстоятелства не обосновават наличието на засягане на свой интерес, който да е равен по значимост на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК или че предварителното изпълнение може да й причини значителна или трудно поправима вреда, като заявените здравословни проблеми и липсата на кадрови потенциал не аргументират основателност на искането за отмяна на допуснатото разпореждане за предварително изпълнение. За неоснователно съдът приема и направеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното произнасяне на съда по жалбата срещу оспорената заповед. Така постановеното определението е правилно. При правилно приложение на закона и разпределение на доказателствената тежест първостепенният съд е изследвал визираните в чл. 60, ал. 1 от АПК условия за допускане на предварително изпълнение на административния акт, като е достигнал до правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. С разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт в предвидените в нормата хипотези, а именно: ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Основният критерий по чл. 60, ал. 1 от АПК за допустимостта на предварителното изпълнение изисква поставянето на някакъв защитим обществен интерес над частния такъв. В конкретния казус, съгласно изложените мотиви, предварителното изпълнение е допуснато с цел да се защитят особено важни обществени интереси, свързани с обществено напрежение и разклащане доверието в системата на частното съдебно изпълнение, както и важни интереси на неопределен кръг заинтересовани лица, доколкото приемането на архива на ЧСИ препятства за определено време изпълнението на задълженията на длъжниците към кредиторите. Административният орган е мотивирал допуснатото предварително изпълнение също така и с обстоятелството, че оспорването на заповедта би довело до забавяне на изпълнителните производства по изпълнителните дело и нарушаване така на широк кръг от интереси, които са в непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, както и от последването на значителна или трудно поправима вреди от закъснялото изпълнение на заповедта за някои от двете страни в изпълнителното производство. Така изложените фактически основания в частта на допуснатото предварително изпълнение на заповедта обосновано са приети от първоинстанционния съд, че водят до наличието на предпоставки за допускането на предварителното изпълнение. Правилно административният съд е приел също така, че в конкретния случай не се установява засягане на частен интерес на жалбоподателя, който да бъде противопоставен на обществения интерес от предаването и прехвърляне на служебния архив на временно загубилия правоспособност ЧСИ, с оглед и висящността на голям брой изпълнителни дела, като тук следва да се има предвид, че „особено важен обществен интерес“ не се свързва само с „публични вземания“. В тази връзка жалбоподателят е следвало да докаже засягане на свой интерес и то равен по значимост или по-голям от посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Доказателства в тази насока по делото липсват. Доводите на жалбоподателя, включително и тези, изложени в частната жалба, относно здравословното му състояние и липсата на кадрови потенциал, доколкото в кантората му работят само четирима служители, не могат да обосноват нито наличието на частен интерес противопоставим на обществения, нито основателност на искането за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение. Ирелевантно в случая е и обстоятелството, че описът, съставен при запечатване на служебния архив на ЧСИ Б., не отговаря на изискванията на чл. 16 и сл. от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители. Поради това решаващият извод на административния съд за законосъобразност на предварителното изпълнение е правилен. Предвид изложеното, изводът на административния съд за съответствие на допуснатото предварително изпълнение с изискванията на ал. 1 на чл. 60 от АПК - да се защити особено важен обществен интерес, както и за неоснователност на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение, се явява обоснован и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по частната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 50 лева, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,