Решение № 1222 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2010 г.

Решение № 1222 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 15, ал. 2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ).

Образувано е по жалба на "ТНТ България" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Неделчо Бончев" № 35, чрез упълномощения процесуален представител - адвокат Войнов от САК, срещу решение N 584 от 10.06.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), с което същата е отказала да съгласува проект на Общи условия за транспорт и други услуги (неуниверсални пощенски услуги) на дружеството, представени с писмо вх. N 12-01-6290 от 1.02.2010 г.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение, в частта му по т. 3 - 5, т. 8 - 13, т. 17 - 19 е нищожно, като постановено при липса на компетентност, т. к. посочените в тези точки клаузи вече са били съгласувани от КРС с влязло в сила решение през 2007 г., като в случая Комисията е преразгледала въпрос, с който не е сезирана. Навежда довод, че решението в частта му по т. 3, 4, 9, 10, 12 - 14, 16 - 19 е нищожно отново поради некомпетентност, защото КРС в тази му част е установила противоречие с императивни разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), по спазването на който закон нямала контролни правомощия. По подробно развити в жалбата съображения се поддържа противоречие с материалноправни разпоредби на специалния ЗПУ, ЗЗП и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), представляващо основание за отмяна на решението като незаконосъобразно съгласно чл. 146, т. 4 АПК. Иска се отмяна на решението на КРС и да се реши спорът по същество, като се съгласуват Общите условия на "ТНТ България" ЕООД. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията счита жалбата за недопустима поради липса на правен интерес и просрочие. Алтернативно, оспорва същата като неоснователна и в представеното по делото писмено становище обосновава, че оспореното решение е законосъобразно и не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 1, 3 и 4 АПК.

Върховният административен съд намира жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съдът счита за неоснователно твърдението на ответника по жалбата за липсата у жалбоподателя на правен интерес от оспорване на решението - същият е адресат на акта, а отказът да се съгласува предложеният проект на Общи условия за транспорт и други услуги на жалбоподателя сочат, че е налице пряк и личен правен интерес от оспорването. Спазен е и 14-дневният срок за оспорване на решението - датата на уведомяване на жалбоподателя е 5.07.2010 г. (видно от нарочно изпратеното от КРС писмо и обратна разписка на стр. 64 - 65 по делото), а датата на постъпване на жалбата в деловодството на административния орган е 16.07.2010 г. (стр. 67).

За да се произнесе по същество, съдът установи от фактическа страна следното:

"ТНТ България" ЕООД е пощенски оператор за извършване на неуниверсални пощенски услуги. С решение № 1392 от 22.11.2007 г. КРС е съгласувала Общи условия на договора с потребителите при предоставяне на неуниверсални пощенски услуги от горното дружество. С решение № 59 от 7.01.2010 г. същата е отказала да съгласува Общите условия на "ТНТ България" ЕООД, представени с писмо № 12-01-6290 от 15.12.2009 г. С писмо вх. № 12-01-6290 от 1.02.2010 г. дружеството е представило пред регулаторния орган Общи условия за одобрение с нанесените изменения и допълнения. Във връзка с постъпила в Комисията за защита на потребителите (КЗП) молба за становище на представените от "ТНТ България" ЕООД Общи условия, КЗП е представила такова с вх. № 04-01-39 от 21.05.2010 г. С решение № 584 от 10.06.2010 г. и след като е съобразила бележките на КЗП, КРС е постановила процесното решение, с което е отказала да съгласува представения проект за Общи условия за транспорт и други услуги (неуниверсални пощенски услуги) на жалбоподателя, като е изтъкнала следните съображения:

• 1. Наименованието на представените Общи условия (ОУ) - Общи условия за транспорт и други услуги (неуниверсални пощенски услуги) не е прецизно, тъй като не става ясно кои от неуниверсалните услуги съгласно чл. 38 ЗПУ ще бъдат предлагани от оператора. От съдържанието на ОУ се установява, че се съчетават два вида договори - спедиторски и за куриерски услуги, без регламентацията за двата вида договори да е разграничена, като по този начин се създават условия за заобикаляне на закона;

• 2. В ОУ не е предвидено задължение за оператора да предоставя на подателите на международните пощенски пратки информация за забранени за поставяне вещества и предмети, посочени в международните договори, както и предмети, внасянето или разпространяването на които, е забранено в страната на местоназначението;

• 3. Текстът на т. 7 в частта "забавянията, причинени от митническите органи, или други събития", следва да бъде конкретизиран, т. к., разписан по този начин, представлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, понеже забавянията, причинени от митническите органи в резултат на недобра организация на търговеца не следва да са в тежест на потребителя;

• 4. Текстът на т. 11, б. "е", думите "всякакво специално оборудване", което "би било необходимо на търговеца за натоварване и разтоварване на пратката" е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП;

• 5. В т. 11, б. "й" изразът "административна такса" следа да се уточни;

• 6. Текстът по т. 11, б. "м" следва да бъде част от задълженията на дружеството;

• 7. заключителната част на т. 11 да се съобрази с разпоредбата на чл. 87 ЗПУ, уреждащ случаите, в които пощенските оператори не носят отговорност, и с тази на чл. 92 ЗПУ;

• 8. В т. 12.1., б. "б", касаеща отговорността на оператора, е налице позоваване на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки от 1956 г., която обаче не намира приложение към дейностите и правоотношенията, предмет на регламентация в ОУ;

• 9. Втората част на т. 13.1 не е съобразена с чл. 87 ЗПУ, чл. 79 ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП;

• 10. По т. 13.2, б. "а" - следва да бъдат ограничени обстоятелствата, при наличието на които отговорността на търговеца се изключва до границите на непреодолима сила;

• 11. По т. 13.3. изразът "обикновен превозвач" следва да се дефинира, а текстът на второто изречение противоречи на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗПУ;

• 12. Т. 17 от ОУ, уреждаща кои лица имат право да предявят рекламация, противоречи на чл. 86, ал. 1 ЗПУ и е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД;

• 13. По т. 18 не е прецизирано коя точно Конвенция и при какви условия ще се прилага, което поставя в неравноправно положение търговеца и потребителя;

• 14. Т. 18, б. "а" от ОУ, която предвижда писмената рекламация да бъде направена в срок от 21 дни след доставката на пратката, противоречи на чл. 86, ал. 2 ЗПУ, която разписва 6-месечен срок за предявяване на рекламация. Клаузата е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД, и е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП;

• 15. Т. 18, б. "в" от ОУ, (която предвижда едногодишен давностен срок) противоречи на чл. 111, б. "б" ЗЗД, който определя тригодишен давностен срок, след изтичането на който се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки. На основание чл. 113 ЗЗД цитираното съглашение е нищожно;

• 16. Т. 18, б. "г" от ОУ е неравноправна клауза съгласно чл. 143 ЗЗП, т. к. потребителят не може да отговаря за действията/бездействията на 3-ти лица, включително и застрахователи, и да дължи обезщетение за това;

• 17. По т. 19.1, изр. 2, които задължава потребителят да се откаже от правото на оспорване на фактурите на дружеството, ако същите не бъдат оспорени в 7-дневен срок, противоречи на т. 18, б. "а" от ОУ, включително и на ЗПУ и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП.

• 18. Разпоредбата на т. 19.3, изр. 1 не кореспондира с т. 13.3 от ОУ, доставката "врата до врата" предполага обслужването и на жилищни адреси; изречение 2-ро на горната разпоредба не е прецизно формулирано и не дава яснота какво се включва в понятието "сложни митнически процедури", с оглед на което е налице квалификацията по чл. 143, т. 12 ЗЗП;

• 19. Разпоредбата по т. 19.8, която предвижда операторът да има право на залог върху всички пратки на изпращача, като може да се удовлетвори от приходите от продажба, за погасяване суми, включително и от предишни пратки, противоречи на чл. 150 ЗЗД, като приложима в случая е хипотезата на чл. 143, т. 2 ЗЗП и,

• 20. в нарушение на чл. 21, ал. 3, т. 6 ЗПУ не е разписана процедура за невръщане на сумата на наложения платеж на подателя.

Мотивирана по този начин, КРС е отказала да съгласува представения от "ТНТ България" ЕООД проект на Общи условия за транспорт и други услуги (неуниверсални пощенски услуги).

По делото няма спор относно качеството на "ТНТ България" ЕООД като пощенски оператор, извършващ неуниверсални пощенски услуги. С оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 18 и чл. 21, ал. 6 ЗПУ Комисията е компетентният орган, който има правомощието да съгласува, респ. да постанови отказ за съгласуване на представените от пощенския оператор ОУ. В конкретния случай с писмо вх. N 12-01-6290 от 01.02.2010 г. "ТНТ България" ЕООД е представило проект на Общи условия за транспорт и други услуги (неуниверсални пощенски услуги) за съгласуване, а не само проект на изменения и допълнения в утвърдените вече с предишно решение (от 2007 г.) на КРС такива. Следва да се има предвид, че ОУ представляват съвкупност от правила и техните изменения и допълнения не могат да се разглеждат изолирано. По тези съображения и с оглед констатираното противоречие на част от предложените текстове на ОУ с императивни разпоредби на ЗПУ, ЗЗП и тези на общото гражданско законодателство, Комисията е упражнила правомощието си мотивирано да откаже съгласуването им.

Неоснователно е и второто оплакване на жалбоподателя за постановяване на решението при липса на компетентност в частта му, в която КРС е констатирала противоречие с разпоредби на ЗЗП. В съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗПУ Комисията защитава интересите на потребителите на пощенски услуги и в изпълнение на това й правомощие е установила горните противоречия на редица клаузи на ОУ с императивни разпоредби на ЗЗП. С оглед на изложеното по-горе по делото е безспорно, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия и не е налице основание за обявяване на нищожността му на основание чл. 146, т. 1 АПК.

Спазена е установената от закона форма, като оспореният административен акт е мотивиран. Не се установяват да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи незаконосъобразност на решението на КРС, като е спазена подробно разписаната Процедура за реда и сроковете за съгласуване на общи условия на договорите с потребителите на пощенски услуги от КРС, разработена на основание чл. 21, ал. 6 ЗПУ.

Оспореното решение е законосъобразно.

Условията, при които пощенските оператори извършват дейността си, са уредени с императивни разпоредби в ЗПУ, чиято цел е да се гарантира както равнопоставеност на всички потребители на предоставените услуги, така и максимална защита на правата им (някои от потребителите не са търговци), които произтичат от отношенията с оператора. По изложените причини законодателят разписва минимално изискуемото задължително съдържание на ОУ на договорите с потребителите, съгласуването на които изключва необходимостта от подписването на индивидуални договори (чл. 21, ал. 1, изр. 2 ЗПУ).

В контекста на изложеното по-горе, обосновани и законосъобразни са изводите на КРС, обективирани в решението й по т. 1, 2 и 20. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 1 ЗПУ в ОУ следва да посочат видовете пощенски услуги по смисъла на чл. 38, т. 1 - 3, които операторът извършва. Обосновано КРС е приела, че от наименованието на ОУ - Общи условия за транспорт и други услуги (неуниверсални пощенски услуги) не става ясно кои от последните ще бъдат предлагани от оператора. В противоречие с поддържаното от жалбоподателя, еднозначен извод за вида пощенски услуги не може да се направи и от дефиницията на "други услуги" в ОУ. Несериозно е да се твърди, че за определяне на вида на услугата, която се предлага, следва да се прави систематичен анализ на цялото съдържание на ОУ. Следва да се има предвид, че ОУ на практика заместват индивидуалния договор с потребителите, както и че част от потребителите не са търговци, т. е. нужна е по-висока степен на защита на правата им, поради което законосъобразно КРС е приела, че самото наименование на ОУ трябва достатъчно ясно и прецизно да определя видовете пощенски услуги, извършвани от оператора. Обоснован е и изводът на КРС по т. 2, че в ОУ не е предвидено задължение за оператора да предостави на подателите на международни пощенски пратки информация за забранени за поставяне вещества и предмети, посочени в международни договори, внасянето или разпространяването на които е забранено в страната на местоназначението, каквото е изискването на чл. 91, ал. 2 ЗПУ. Разпоредбата на т. 5.3 от ОУ, на която се позовава жалбоподателят, не установява задължението на оператора съгласно цитираната норма, в какъвто смисъл е и решението на КРС в тази му част. Законосъобразно регулаторният орган е приел също така, че съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 6, in fine (редакция към постановяване на оспорения административен акт) ЗПУ в ОУ следва да бъде разписана процедура за невръщане на сумата на наложения платеж на подателя, което в предложения проект не е сторено от "ТНТ България" ЕООД. Последното и не се оспорва от жалбоподателя, който твърди, че тази хипотеза не намира приложение за него, т. к. същият не извършва пощенски услуги с наложен падеж. Горното възражение не може да се приеме за основателно, понеже разпоредбата чл. 21, ал. 3, т. 6, in fine ЗПУ е императивна и не е под условие. Тези съображения се подкрепят и с оглед приетата нова т. 4 на чл. 21, ал. 3 ЗПУ (ДВ, бр. 102/2010 г.), която предвижда изрично да бъде разписан срок за възстановяване на сумата на наложения платеж на подателя, следователно извършването на услугата с наложен платеж не е възможност за оператора, а задължително следва да бъде регламентирана с Общите му условия.

Съответни на материалния закон са и изводите на КРС във връзка с приетите несъответствия със ЗЗП, обективирани съответно в т. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 18 и 19 от оспореното решение. Като се имат предвид изложените по-горе съображения относно същността на ОУ на пощенските оператори, заместващи индивидуалните договори с потребителите и обстоятелството, че голяма част от последните не са търговци, законосъобразни са изводите на КРС относно необходимостта текстът на ОУ да е конкретен и ясен. В тази връзка обосновано Комисията е приела (по т. 3 от решението), че при изчисляване на времето за доставка, забавянията и т. н. други събития, извън контрола на оператора, настъпването на които не се включват във времето за доставка, следва да бъдат ясно определени и конкретизирани, за да се избегне разширително тълкуване в полза на последния. Понятието "непреодолима сила", на която хипотеза се позовава жалбоподателят и твърди, че това е значението на израза "събитие, извън контрола на страната" е легален термин (чл. 306, ал. 2 ТЗ) и е прецизно и законово издържано същият да се употреби в ОУ вместо определението, което е дадено на понятието в класическите научни трудове. По тези причини обоснован се явява изводът на Комисията, че разписан по този начин, текстът представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Аналогична е хипотезата относно предложената редакция на текста по т. 11, б. "е", "й" и "м" (т. 4, 5 и 6 от решението на КРС). Вменяването на задължение за изпращача да осигури всякакво "специално оборудване" (без същото да бъде дефинирано), необходимо във връзка с изпълнението на предмета на договора, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което законосъобразно и тази разпоредба е възприета от КРС като неравноправна клауза. Тези съображения са валидни и по отношение на посоченото от КРС изискване за конкретизиране на израза "административни такси". Наред с изложеното, при правилно прилагане разпоредбите на специалния Закон за защита на личните данни Комисията е приела, че задължението за опазване на личните данни, които се съдържат в пратката е върху пощенския оператор и съображенията на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. Съответни на материалния закон са и заключенията на КРС за несъобразеност на заключителната част на т. 11 (т. 7 от решението) с разпоредбата на чл. 87 ЗПУ, която разписва изчерпателно случаите, в които пощенските оператори не носят отговорност, както и с чл. 92 ЗПУ, уреждащ хипотезата на извършване на проверка на пратката в случай на съмнение за забранени предмети или вещества, както и правото на оператора да не приема пратката. Предложената редакция в ОУ не е съобразена и с двете цитирани разпоредби, които са императивни по своя характер, поради което законосъобразно е отказано и тяхното съгласуване.

Законосъобразно е прието и че т. 13 от Общите условия (т. 9, 10 и 11 от решението на КРС) е несъответна както на разпоредбите на ЗПУ, така и на тези от общото гражданско законодателство. Както бе посочено и по-горе, разпоредбата на чл. 87 ЗПУ е императивна и следва да бъде съобразена при регламентиране отговорността на пощенския оператор, което в случая не е изпълнено, както не е отчетена и разпоредбата на чл. 79 ЗЗД. Правилно е посочено също така, че следва да бъдат ограничени обстоятелствата, при наличието на които отговорността на пощенския оператор се изключва до границите на непреодолима сила. Прибавянето на допълнителни хипотези като "механични проблеми на превозните средства и машините", "криминални действия на трети страни, като кражба и подпалвачество", без да се направи изрично уточнението, че операторът е положил грижата на добрия търговец, е основание предложените клаузи да се определят като неравнопоставени по смисъла на чл. 143, т. 17 ЗЗП, както е приела и КРС.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на противоречие на т. 17 от ОУ с чл. 86, ал. 1 ЗПУ (по т. 12 от решението). Следва да се отбележи, че предложената редакция е вътрешно противоречива. От една страна разпоредбата препраща към дефиницията по т. 1, съгласно която "Вие" и "Ваш" означава и получателят на пратката, и всяко друго лице, което има законен интерес върху изпълнението на други услуги. От друга страна, обаче, същото лице се задължава пред оператора да не позволява на никое друго лице, което има интерес или някакви претенции към пратката, да предявява рекламации и искове, което влиза в противоречие с императивната разпоредба на чл. 86, ал. 1 ЗПУ. Наред с изложеното, предвиденото задължение потребителят да отговаря пред оператора за действията или бездействията на трети лица, и да дължи обезщетение за това, представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Тези съображения са валидни и във връзка с т. 16 от решението.

Не намират опора в специалния ЗПУ и доводите на жалбоподателя във връзка с рекламационната процедура (т. 13 - 16 от оспореното решение на КРС). Неоснователно е твърдението на "ТНТ България" ЕООД, че при международните куриерски пратки се прилага Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Това е така, т. к. самият ЗПУ (сравн: чл. 86, ал. 3) урежда срок за уведомяване на рекламанта, различен за вътрешните пощенски пратки, и съответно за международните пощенски пратки. Следва да се има предвид и че приложното поле на горната Конвенция е превоз на стоки, а не на куриерски пратки, следователно същата е напълно неотносима към процесния казус. Срокът за предявяване на рекламация съгласно чл. 86 ЗПУ е еднакъв без оглед дали става въпрос за вътрешна или международна пощенска пратка и той е шестмесечен. Предложеният с ОУ срок от 21 дни при международните куриерски пратки е в противоречие с чл. 86, ал. 2 ЗПУ, а наред с това поставя в неравнопоставено положение потребителите, които само изпращат или получават своите пратки на територията на Република България.

Аналогични са съображенията и по т. 15 от решението във връзка с давностните срокове. Липсва законово основание общата 3 годишна погасителна давност по ЗЗД да не се прилага в хипотезата на международни куриерски услуги и доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са несъстоятелни.

Изводът за неприложимостта на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки при уреждане на правоотношенията, свързани с куриерските услуги, обосновава несъстоятелността на доводите на жалбоподателя срещу процесното решение в частта му по т. 8.

Законосъобразни са и доводите на КРС във връзка с предложената редакция на ОУ по т. 19.3 и 19.8 (т. 18 и 19 от решението). Обстоятелството, че в резултат на т. нар. "сложни митнически процедури" могат да възникнат допълнителни такси, които ще се поемат от потребителя, налага същите да бъдат конкретизирани, включително и техният размер. Обосновано е прието, че правото на залог, както е уредено в ОУ е в противоречие с общия режим съгласно чл. 150 ЗЗД, съгласно което залогът представлява обезпечение на вземането на доставчика спрямо потребителя само по отношение на това вземане, не и по отношение на предишни такива.

Основателен е единствено доводът на жалбоподателя, че предложената редакция на т. 19.1 от ОУ не е в противоречие с разпоредбата на чл. 86 ЗПУ (т. 17). Рекламационното производство, уредено в Глава IX на ЗПУ, урежда обезщетенията, дължими от оператора при пълно или частично неизпълнение на поетото задължение. Оспорването на фактура, издадена от оператора, е насочено към оспорване на нейното съдържание, като количество и тегло на пратката, цена на куриерската услуга, дата и т. н. Става въпрос за самостоятелни и независими едно от друго производства, поради което няма законово основание сроковете по тях да са обусловени помежду си. Независимо от основателността на възражението на жалбоподателя по отношение на т. 17 от решението, и като се има предвид, че ОУ се разглеждат в тяхната цялост (като съвкупност от правила) жалбата на "ТНТ България" ЕООД срещу оспореното решение на КРС следва да се отхвърли изцяло като неоснователна. Предвид изхода на делото, разноски в полза на жалбоподателят не следва да се присъждат. Такива не се дължат и на КРС, т. к. не са поискани от процесуалния представител на регулаторния орган.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,