Определение № 3629 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1815/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Подадена е частна жалба от ответниците по иска Д. К. А., И. К. А., П. К. З., В. К. М., В. Н. Б., Г. К. Г. и К. К. Г., чрез пълномощника им адв. Г. Ю., срещу постановено по реда на чл. 248 ГПК определение № 255 от 10. 02. 2026 г. по ч. гр. д. № 1158/2025 г. на ОС – Благоевград, с което:

а/ молбата на частните жалбоподатели за допълване на определение № 1375 от 20. 11. 2025 г. по ч. гр. д. № 1158/2025 г. на ОС- Благоевград в частта за разноските, като бъдат осъдени С. Г. Н. и Ю. М. Н. да им заплатят сумата 434, 60 евро (равностойността на 850 лв.) разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба, не е уважена над сумата 200 евро до сумата 434, 60 евро;

б/.е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за допълване на определение № 1375 от 20. 11. 2025 г. по ч. гр. д. № 1158/2025 г. на ОС- Благоевград в частта за разноските, като бъдат осъдени С. Г. Н. и Ю. М. Н. да им заплатят сумата 664,68 евро (равностойността на 1300 лв.) разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба, направени в първоинстанционното производство.

Не е подаден отговор на частната жалба от ищците С. Г. Н. и Ю. М. Н..

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, прие следното:

1. По частната жалба срещу постановено по реда на чл. 248 ГПК определение в частта, с която молбата на частните жалбоподатели за допълване на въззивното определение в частта за разноските, като бъдат осъдени ищците да им заплатят 434, 60 евро (равностойността на 850 лв.) разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба, не е уважена над сумата 200 евро до сумата 434, 60 евро.

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Направеното от ищците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на уговореното и платено от ответниците адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба в размер на 434, 60 евро (равностойността на 850 лв.) правилно е прието за основателно. По правилото на чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. ал. 2, т. 1 и ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение за подаване на отговор на частната жалба срещу преграждащото първоинстанционно определение съобразно данъчната оценка на спорната реална част на имота (146, 84 лв.) възлиза на 200 лв., равняващи се на 102, 26 евро. Като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, и извършените от процесуалния представител на ответниците действия, изразяващи се в подаване на отговор на частната жалба, с който са възприети изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на исковото производство, договореното и платено адвокатско възнаграждение от 850 лв. действително се явява прекомерно. Правилна е и преценката, че от направените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба следва да се присъдят 200 евро.

В посочената част определението по чл. 248 ГПК следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

2. По частната жалба срещу постановено по реда на чл. 248 ГПК определение № 255 от 10. 02. 2026 г. по ч. гр. д. № 1158/2025 г. на ОС – Благоевград, в частта, с която е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на частните жалбоподатели за присъждане, по реда на чл. 248 ГПК, на сумата 1300 лв. разноски, направени в първоинстанционното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба.

Частната жалба е насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на окръжния съд в тази част има преграждащ искането по чл. 248 ГПК характер, тъй като молбата по чл. 248 ГПК в тази част е оставена окончателно без разглеждане, а не е изпратена на районния съд, по компетентност.

В посочената част определението е незаконосъобразно.

Съдържащото се в частната жалба искане за присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, възлизащи на 1300 лв. - разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба, по съществото си представлява искане по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното прекратително определение в частта за разноските. Компетентен да прецени допустимостта и основателността на молбата по чл. 248 ГПК е районният съд.

Определението в частта, с която искането по чл. 248 ГПК е оставено без разглеждане следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата по чл. 248 ГПК бъде изпратена на районния съд, по компетентност, за преценка на допустимостта и основателността на искането.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение