Определение № 60305 от 02.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 690/2020 г.

Постъпила е на 24.3.2021 г. молба от Р. Д. Б. и „Гарант РБ“ ЕООД чрез адвокат С. Й., с която е поискано допълване и поправка на явна фактическа грешка на определение, постановено на 25.02.2021 г. по настоящето дело, както и изменение на същото в частта за разноските. Иска да бъде допълнено, като съдът присъди: законната лихва върху вземанията. Излага съображения, че с молбата по чл. 245, ал. 3 от ГПК е формулирал това искане. Сочи обстоятелства, че предметът на искането, формулирано в молбата по чл. 245, ал. 3 от ГПК, в размер на 125 626,44 евро с равностойност 245 703,98 лв. Тази сума била събрана от съдия-изпълнител и разпределена (изплатена) изцяло. Сочи протоколите на съдия-изпълнител, с които събраните в резултат на принудително изпълнение суми, са отнесени за погасяване на задължението именно за тази договорна лихва. Законната лихва върху събраните суми била както следва: Сумата, по протокол 2 от 16.12.2.104 г. – договорна лихва в размер на 150 424,61 лв – законна лихва за периода 16.12.2014 г. до 8.12.2020 г. – 91 331,95 лв Сумата по протокол № 3 от 17.12.2014 г. договорна лихва в размер на 16 065,14 лв, законна лихва за периода 17.12.2014 г. до 8.12.2020 г. в размер на 9 749,66 лв Сумата по протокол № 4 от 17.12.2014 г. договорна лихва в размер на 116 739,49 лв законна лихва за периода 17.12.2014 г. до 8.12.2020 г. в размер на 70 847,13 лв. Освен така формулираното искане излага съображения, че иска изменение на определението в частта за разноските, на основание чл. 38 от ЗАДв, присъждане на адвокат Й. на сумата, представляваща адвокатско възнаграждение. Освен това счита, че доверителят й има право на разноски за заплатения депозит за вещо лице. Счита, че при определяне на разноските на банката съдът е допуснал очевидна фактическа грешка. Ответникът по молбата „Тексимбанк“ АД в становище от 15.4.2021 г. оспорва същата. Твърди, че няма непроизнасяне по цялото искане, с оглед изложените от съда мотиви. Сумите, претендирани като законна лихва се посочвали за първи път. А това било нова искова молба. На практика с молбата се инвокирали оплаквания за неправилност на постановеното определение. Моли да се остави без уважение искането. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: В молбата са инкорпорирани следните искания: Искане за допълване, на основание чл. 250 от ГПК, на постановеното определение с присъждане на законната лихва върху вземанията, за които следва да се издаде обратен изпълнителен лист. Това искане е подадено в предвидения в закона срок. Същото е неоснователно. В мотивите си настоящият съдебен състав е приел, че искането за присъждане на лихва, както е формулирано от частния жалбоподател „Ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата“ е неоснователно, поради това, че е проведено принудително изпълнение и сумите са събрани в резултат на принудително изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав се е произнесъл по искането и липсва основание за допълване. След като е потвърдено определението на Апелативен съд София в останалата обжалвана част, с която искането на молителите е оставено без уважение, то има произнасяне и по присъждане на законната лихва върху сумите и е потвърден изводът на Апелативен съд – София за неоснователност. На допълване подлежат само актовете на съда, които не съдържат произнасяне по цялото искане. Недопустимо е по пътя на допълване на определението да се изменя неговият диспозитив. Освен това е формулирано искане за допълване в частта за договорната лихва, като се претендира законна лихва от датата на всяко неоснователно изпълнение върху сумите, подлежащи на връщане до датата на открито съдебно заседание, проведено по настоящето дело. Това искане следва да се отнесе към искането, формулирано в молбата за издаване на обратен изпълнителен лист, на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК, в частта, с която е поискано присъждане на „ведно със законната лихва“. Но следва да се посочи, че съгласно чл. 245, ал. 3 от ГПК, на връщане подлежат само недължимо платените в резултат на предварително изпълнение суми, както и таксите и разноските. Въпросът за това, дължи ли се обезщетение за неизпълнение на парично задължение, на основание чл. 86 от ЗЗД, е въпрос за това настъпили ли са вреди за кредитора. Освен това следва да се прецени и моментът на настъпване на забавата. След като вече съдът се е произнесъл по искането и е приел, че не следва да присъжда законна сума, върху сумите, за които следва да се издаде обратен изпълнителен лист, то е недопустимо да изменя определението си като определя налице ли е забава за изпълнение на парично задължение и към кой момент настъпва. Овен това молбата съдържа искане, на основание чл. 248 от ГПК за изменение на определението в частта за разноските. Искането е допустимо, подадено в предвидения в чл. 248 от ГПК срок. Това искане съдържа три части, а именно – относно неприсъждането на разноски в размер на заплатеното възнаграждение за вещо лице и искане за изменение с присъждане на заплатеното възнаграждение на вещото лице; присъждане разноски на адвокат Й. за осъществено безплатно процесуално представителство на Р. Б., вместо на страната Р. Б.; както и искане да се присъди възнаграждение на адвокат Й. за безплатно процесуално представителство, осъществено на „Гарант РБ“ ЕООД. Двете искания са основателни. Следва да се измени определението като сумата от 668 лв, дължимо възнаграждение съобразно изхода на спора, се присъдят на адвокат Й. вместо на Р. Б.. Предвид издадения в полза на Р. Д. Б. изпълнителен лист, включващ и сумата от 668 лв, на основание чл. 250 вр. чл. 248 от ГПК, следва да се обезсили изцяло, на основание чл. 406, ал. 4 вр. чл. 250, вр. чл. 248 от ГПК, като се издаде нов изпълнителен лист за следващите се суми на Р. Б., а и отделно се издаде изпълнителен лист на адвокат Й. за сумата от 668 лв. На самия Р. Б. следва да се присъди съобразно изхода на спора сумата от 51 лв, с оглед направените разноски – възнаграждение за вещо лице, като и за тази сума се издаде изпълнителен лист. В останалата част, относно искането на адв. Й. да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на „Гарант РБ“ ЕООД, настоящият съдебен състав намира, че е неоснователно. Както е посочено в определението от 25.02.2021 г. юридическите лица, нямат право на правна помощ, доколкото не може да е налице някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Предоставянето на безплатна адвокатска помощ, може да е свързана с лични отношения, разграничени в три хипотези. Такива лични отношения, като сочените в очертаните хипотези от законодателя, не може да има за юридическото лице. Това е посочено в определението от 25.2.2021 г. и този извод не може да бъде променен, доколкото е прието за неоснователно това искане. Молбата съдържа и искане на основание чл. 247 от ГПК в частта за разноските, дължими на ответника. Настоящият съдебен състав намира, че искането е неоснователно. Изложени са съображения, че ответникът по частната жалба е направил разноски от 3000 лв. Преценено е, с оглед отхвърлената част на частната жалба, че страната има право на разноски съразмерно, като е прието, че това е сумата от 2 430 лв. Тази сума е разделена по равно и всеки от жалбоподателите е посочено, че дължи на ответника по частната жалба, съобразно изхода или по 1 215 лв за всеки, така е отразено и в диспозитива. Съдът служебно констатира, че е допуснал явна фактическа грешка в диспозитива на определението от 25.02.2021 г. като вместо действителния ЕИК на „Гарант РБ“ ЕИК[ЕИК] е посочил ЕКИ[ЕИК]. На основание чл. 247 от ГПК следва да се допусне поправка като се посочи действителния ЕИК. На основание чл. 406, ал. 4 вр. чл. 247 от ГПК, следва да се отстрани допуснатата и в изпълнителния лист грешка. В диспозитивите относно присъдените суми да се отрази номера на изпълнителното дело, като се посочи събрани суми и разноски по изп.д. 20148580400854 на ЧСИ У. Д.. Следва издаденият изпълнителен лист на „Гарант РБ“ ЕООД да се обезсили и се издаде нов изпълнителен лист с посочване на верния ЕИК. Освен това да се посочи По изложените съображения Върховният касационен съд