Определение № 5384 от 22.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5017/2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 4686 от 17.10.2024 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 532 от 25.04.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 2362/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, по касационна жалба на Т. Д. Д., като оставя без разглеждане на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на Б. И. К.. С молба вх. № 18361 от 28.10.2024 г. по описа на ВКС, подадена чрез адв. Н. К., ответникът по основната касационна жалба Б. И. К., е поискал ВКС да допълни определението си в частта за разноските, като му присъди сторените разноски за касационното производство в размер на 30 лева – държавна такса за подадената от него насрещна касационна жалба, както и 3700 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна по молбата Т. Д. Д. в представен писмен отговор с вх. № 20091 от 20.11.2024 г. /п.к. от 19.11.2024 г./, подаден чрез адв. И. Г., взема становище за неоснователност на молбата. Молбата е допустима – подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е частично основателна по следните съображения: Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Т. Д. Д. и насрещна касационна жалба на Б. И. К. срещу въззивно решение № 532 от 25.04.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 621 от 12.05.2023 г., и двете постановени по възз. гр. д. № 2362/2022 г. по описа на Апелативен съд – София. С постановеното по делото определение по реда на чл. 288 ГПК съдът не се е произнесъл по претенцията на ответника Б. И. К. за разноски по касационната жалба, подадена от Т. Д. Д.. Искането е заявено своевременно в постъпилия в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор на касационна жалба с вх. № 19512 от 28.08.2023 г. – на лист 17 от настоящото дело. Към отговора на касационната жалба са представени списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 17.08.2023 г., заверен с квалифициран електронен подпис, на гърба на който е приложено и платежно нареждане за кредитен превод. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че негов предмет е процесуално представителство пред ВКС относно обжалване на решение № 532/25.04.2023 г. по в. гр. д. № 2362/2022 г. на САС, срещу договорено адвокатско възнаграждение от 3700 лева, платено по банкова сметка. Вписването в договора за извършеното плащане по банков път е документално установено с приложеното платежно нареждане за кредитен превод от 17.08.2023 г. с наредител Б. И. К.. Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК е основателна досежно сторените разноски в размер на 3700 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователни са доводите на ответната страна по молбата, която се позовава на постановките на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В последното е разяснено, че при договаряне на заплащане на адвокатско възнаграждение по банков път, същото следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, а в настоящия случай това е сторено. Отделно от изложеното, искането на молителя за присъждане на разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса по подадената насрещна касационна жалба в размер на 30 лева, е неоснователно. С определението на ВКС насрещната касационна жалба на основание чл. 287, ал. 4 е оставена без разглеждане, поради което и разноските, направени във връзка с нея следва да се понесат от молителя така, както са сторени в производството. Водим от горното Върховният касационен съд и на основание чл. 248 ГПК, състав на Трето гражданско отделение,