Определение № 342 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3970/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частни жалби, подадени от П. Г. Г. и М. Г. К. срещу определение от 02.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 353 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.248, ал.1 от ГПК е изменено постановеното от въззивния съд определение № 695 от 05.03.2013 г. в частта за разноските, като присъдените на М. Г. К. разноски са намалени от 420 лв. на 100 лв., а присъдените на П. Г. К. разноски са намалени от 400 лв. на 100 лв. В частната жалба на П. Г. Г. се поставя въпроса какви реквизити следва да съдържа документът, с който се доказва плащането на адвокатско възнаграждение, а в частната жалба на М. Г. К. се поставя въпроса дали адвокатското възнаграждение може да бъде намалявано от съда под трикратния размер, определен в пар.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. И двата въпроса са предмет на разглеждане по образуваното във ВКС Тълкувателно дело № 6 от 2012 г. на ОСТГК на ВКС. Поради това настоящото дело следва да бъде спряно до произнасянето на ОСТГК на ВКС с тълкувателно решение по горепосоченото тълкувателно дело. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия