Определение № 60136 от 21.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1854/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Д. С. З., чрез адв. Г. А., вх. № 65550/5. 07. 2021 г., за изменение на решение № 51 от 1. 07. 2021 г. по гр. д. № 1854/2020 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като ответниците по иска М. М. Б., В. Г. А. и Д. Х. А. бъдат осъдени да заплатят на ищцата Д. С. З. левовата равностойност на сумата 2500 евро, към която да се прибави и ДДС, представляваща разходи за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция. Ответниците М. М. Б., както и В. Г. А. и Д. Х. А., с писмени становища вх. № 66264/13. 08. 2021 г. и вх. № 66599/1. 09. 2021 г. поддържат неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК, тъй като по делото не са представени никакви доказателства, установяващи размера на договореното адвокатско възнаграждение, плащането му и доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. В мотивите към постановеното по делото решение по чл. 290 ГПК е прието, че с оглед изхода на делото, ответниците В. Г. А. и Д. Х. А., както и ответницата М. М. Б. следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищцата Д. С. З. сумата 5941, 30 лв. разноски за трите инстанции: 4836, 30 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред районния съд, която сума включва разходи за адвокатско възнаграждение 2400 лв., държавни такси за предявяване на иска, за издаване на съдебни удостоверения и на преписи от протоколи, възнаграждения за вещи лица, депозити за свидетели; 1000 лв. разноски за въззивната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение; 105 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи държавни такси за фазата по чл. 288 ГПК и за разглеждане на касационната жалба. Тези изводи са съответни на данните по делото. Пред касационната инстанция не са представени никакви доказателства за размера на договореното между ищцата Д. С. З. и адвокатското дружество „Д., А. и съдружници“, съотв. с адв. Г. Н. А., адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на касационна жалба срещу въззивното решение и/или за процесуално представителство на ищцата пред касационната инстанция в съдебно заседание. Няма и доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС. Представено е само пълномощно от 5. 02. 2020 г. (лист 27 от делото на ВКС). Вярно е, че предвид уважаване на иска и съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 81 ГПК, ответниците по иска и по касационната жалба следва да поемат отговорността за разноските, направени от ищцата и в касационното производство, но доколкото е доказано извършването им. В случая, единствените доказателства за извършени разходи в касационното производство са две вносни бележки за внесени държавни такси в размер на 30 лв. (за фазата по чл. 288 ГПК) и в размер на 75 лв. (за разглеждане на касационната жалба), които суми са присъдени. До приключване на устните състезания пред касационната инстанция не са представени никакви доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и/или процесуално представителство пред касационната инстанция. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК (ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение