Определение № 231 от 04.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на С. И. И., чрез процесуален представител адв.Б., за допълване на определение №771 от 10.06.2014г. по гр.д.№ 1311/2014г. на ВКС, ІІІг.о. в частта за разноските. Постъпил е отговор от ответника по молбата ДП НК „Ж. и.”, чрез процесуален представител юрисконсулт Н., който релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С определение №771 от 10.06.2014г. по гр.д.№ 1311/2014г. на ВКС, ІІІг.о. не е допуснато касационно обжалване на решение от 03.12.2013г., постановено по в.гр.д.№2795/2013г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 20.06.2013г. по гр.д.№4468/2013г. на Варненски районен съд, е уважен предявения от С. И. И. срещу ДП НК „Ж. и.” иск с правно основание чл.49 ЗЗД до размера 4 000лв., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за касационното производство разноски. Искането е направено своевременно с писмения отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна помощ, от които е видно, че извършените разноски са за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 800лв. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. С оглед конкретните обстоятелства по случая, настоящият състав намира, че предметът на делото не разкрива правна и фактическа сложност, която да обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение за осъществената от адв.Б. защита в размер, надвишаващ минимално определения съгласно чл. 36 ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл.9, ал.1, вр. чл. 7, ал. 2 от наредбата /в редакцията, действала към момента на договарянето на адвокатското възнаграждение – 24.02.2014г./ и за отговора на касационна жалба без явяване в съдебно заседание се следва възнаграждение в размер на 382,50лв. и молбата за допълване на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските следва да бъде уважена до този размер. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение