Определение № 60284 от 27.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1204/2020 г.

Производството е по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК. Постъпила е молба от „Електроразпределение Север“ АД за издаване на обратен изпълнителен лист за връщане на платените от дружеството на Д. Щ. К. суми по изп. д. № 67/2020 г. по описа на ЧСИ С. К. – Д. в общ размер на 4166,73 лв., от които: сумата 597,50лв., представляваща разлика между платеното по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и дължимото такова по Наредба 1/04г.; сумата от 1401,58лв., представляваща разлика между платената по изп.д. такса към ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ и действително дължимата съгласно материалния интерес; сумата от 1855,51лв., представляваща законната лихва върху подлежащата на връщане главница в размер на 20120лв. за периода от 10.03.20г. до 04.02.21г В срока за отговор Д. К. е направил възражение за прихващане с негово вземане за законна лихва за забава върху вземането му за неустойка. Настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО, счита, че искането на „Електроразпределение Север“ АД е основателно само за сумата от 1401,58лв., представляваща разлика между платената по изп.д. такса към ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ и действително дължимата, защото за тази сума е отпаднало основанието за плащане. За сумата от 597,50лв., представляваща разлика между платеното по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и дължимото по Наредба №1/04г., не е отпаднало основанието за плащане. А вземането за законна лихва в размер на 1855,51лв., не е безспорно вземане. Възражението за прихващане на Д. К. е недопустимо, защото настоящото производство е едностранно, поради което срещу молба за издаване на изпълнителен лист не могат да се упражняват насрещни потестативни права. На 14.01.2020 г. Варненски апелативен съд е издадал изпълнителен лист в полза на Д. Щ. К. срещу „Електроразпределение – Север“ АД в изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение № 154/20.12.2019 г., постановено по в. гр. д. 506/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което „Електроразпределение Север”АД е осъдено да заплати на Д. Щ. К. сумата от 38510 лв. на основание чл. 49 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроснабсителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. От представеното с молбата за издаване на обратен изпълнителен лист удостоверение, издадено на 02.06.2021 г. по изп. д. № 67/2020 г., се установява, че в изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по в. гр. д. 506/2019 г. Варненски апелативен съд, на 10.03.2020 г. от „Електроразпределение – Север“ АД е събрана сума в размер на 42935,90 лв., от които 38510 лв. – неолихвяемо вземане, представляващо неустойка, изплатена на взискателя на 13.03.2020 г., 1251,18 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, изплатено на 13.03.2020 г., сума в размер на 3174,72 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, от които 3036,72 лв. пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. С решение № 198/12.03.2021 г., поправено с решение № 136/28.04.2021 г., постановени по настоящото дело, въззивното решение на Варненски апелативен съд е отменено в частта, с която „Електроразпределение Север“АД е осъдено да заплати на Д. Щ. К. неустойка за сумата над 18390 лв. до 38510 лв., като искът е отхвърлен за тази част. На 02.04.21г. по сметка на „Електроразпределение Север“ АД е изплатена сумата от 20571,45лв. с основание „връщане сума по главница и реш. 198/21г. на ВКС“. Настоящият състав на ВКС, състав на ІІІ ГО, намира, че с отмяната на въззивното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, отпада и основанието, на което в изпълнителното производство от „Електроразпределение Север“ АД е събрана сума в размер на 1401,58лв., представляваща разлика между платената по изп.д. такса към ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ и действително дължимата. Обратно- за платеното адвокатско възнаграждение не е отпаднало основанието за плащане, защото размерът му не е определен в зависимост от материалния интерес, а то е платено за предоставяне на адвокатска защита по изпълнителното дело. В мотивите на т. 6 от тълкувателно решение №4/19г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обратен изпълнителен лист се издава по реда на 245, ал.3 ГПК само за дължимите суми, които са безспорно установени, а именно: сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение и събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. В случая вземането за законна лихва за забава върху главницата, която подлежи на връщане като неоснователно платена, е спорно вземане- не е установено по основание и размер. Сумата от 1855,51лв., също така, не е неоснователно платена сума от молителя по предварителното изпълнение, поради което не попада в приложното поле на чл. 245, ал.3 ГПК. Възражението за прихващане е упражнено недопустимо в едностранно и безспорно производство по чл. 245, ал.3 ГПК, в което се проверява единствено дали са платени сумите по предварителното изпълнение, както и дали е отпаднало основанието за плащане. Д. К. има възможност да се защити чрез предявяване на отделен иск по чл. 439 ГПК при оспорване на вземането по обратния изпълнителен лист, поради погасяване му чрез възражение за прихващане. Воден от горното, ВКС