Определение № 4885 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4035/2023 г.

Производството е по чл.248 вр. чл.288 ГПК. Касационните жалбоподатели – ищци ищците А. Б., Е. А. Б. и А. А. Б. искат да бъде изменено определението на съда № 3310/27.06.2024 г. по делото в частта за разноските, като присъдените разноски бъдат намалени под минимума, определен в чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, а в условие на евентуалност присъдената сума да бъде намалена до 17 955 лева с вкл. ДДС. Насрещната страна на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД в писмен отговор иска от съда да остави искането без разглеждане, евентуално без уважение. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл.248 ГПК. Възражението, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност е несвоевременно, е неоснователно, тъй като на жалбоподателите не е връчван препис от отговора на касационната жалба. По основателността на молбата: С определение № 3310/27.06.2024 г. по делото настоящият съдебен състав не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 155/26.04.2023 г. по в.гр.д. № 113/2023 г. на Пловдивския апелативен съд и е осъдил всеки един от жалбоподателите – ищци А. А. Б., Е. А. Б. и А. А. Б. да заплатят на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД по 7 980 (седем хиляди деветстотин и осемдесет) лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство (общо 23 940 лева). За да приеме искането на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за присъждане на разноски в този размер за основателно съдебният състав е приел, че ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е представил списък на разноски и договор за процесуално представителство, в който размерите са уговорени и заплащането им е доказано с представеното платежно нареждане. Молителите се позовават на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с което е прието, че националният съд не е обвързан от определените с наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер, от определения с наредбата. Сочат определения по търговски дела на ВКС, с които са определени по-ниски размери от минималните по наредбата. Твърдят, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Като съобразява решението на СЕС по дело C-438/22 настоящият съдебен състав намира, че посочените в Наредба №.1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. Настоящият съдебен състав обаче не намира за основателни доводите на молителите-касационни жалбоподатели за липсата на фактическа и правна сложност на производството по чл.288 ГПК, в което те са поставили 15 правни въпроса и са се позовали на очевидна неправилност на въззивното решение, срещу които ответникът по касационната жалба е следвало да осъществи защита, което е видно от мотивите към определението по чл.288 ГПК. Въпросите са свързани със сложния механизъм на ПТП, с отражението му в елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и с процесуалните задължения на въззивния съд по установяването на фактите и преценката на множеството събрани доказателства. Следва да се съобрази и че защитата се свежда до преценка на сходни доводи, въпроси и факти, които имат значение и за тримата жалбоподатели. При тези изводи настоящият съдебен състав намира, че искането е частично основателно и адвокатските възнаграждения следва да бъдат намалени до сумата от 4 500 лева с включено ДДС за всеки един от жалбоподателите, което е по-ниско от минималните размери по наредбата, които ответникът по жалбата правилно е определил на по 6 650 лева без ДДС. Воден от изложеното съдът