Определение № 60144 от 22.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 890/2021 г.

Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по предявен на 29.03.2021 г. от С. К. А. ЕГН: [ЕГН], чрез процесуалния й пълномощник, иск за прогласяване за нищожно на решение от 19.06.2015 г. по арб. дело № 5048/2015 г. на „Арбитер Юстициарум“СНЦ, с което ищецът е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 7057 лева по договор за потребителски кредит от 06.03.2013 г., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното плащане на задължението, както и разноски за арбитражното производство. Ищецът поддържа, че постановеното арбитражно решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, тъй като е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж с оглед обстоятелството, че ищецът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ответникът по иска – „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, счита, че не е надлежна страна по предявения иск, тъй като вземането по процесния договор за потребителски кредит е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, за което ищецът е надлежно уведомен. Отделно от това твърди, че исковата молба е просрочена, предвид това, че ищцата е знаела за арбитражното решение към 19.06.2019 г., когато е подала ЧЖ срещу определението по гр.дело №6553/15 на СГС,18 с-в за отмяна на изпълнителния лист, издаден въз основа на атакуваното арбитражно решение. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: Защитата срещу неправилни арбитражни решения на основанията по чл. 47, ал. 1 ЗМТА и срещу нищожни арбитражни решения по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, се реализира чрез иск, чието предявяване е обвързано от предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок. В ЗМТА липсва изрична разпоредба, изключваща приложимостта на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА при иск за прогласяване нищожност на арбитражното решение, нито е налице препращане към процесуални норми на ГПК, касаещи защита срещу нищожно съдебно решение. Неспазването на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА преклузивен срок, обуславя недопустимост на исковете за отмяна на арбитражното решение, както и исковете за прогласяване нищожността на същото. От събраните по настоящото дело доказателства безспорно се установява, че ищцата е знаела за арбитражното решение към 19.06.2019 г., когато е подала ЧЖ срещу определението по гр.дело №6553/15 на СГС,18 с-в за отмяна на изпълнителния лист, издаден въз основа на атакуваното арбитражно решение. Искът по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е предявен едва на 29.03.2021 г., поради което само на това основание следва да се прецени като недопустим, а производството по делото – прекратено. При липса на подадена в срок искова молба по чл. 47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр. № 8/2017 г.), с който са изменени разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47 ЗМТА. Ако първият стадий на арбитражния процес е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. № 8/2017 г.), но при неизтекъл срок на защита по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, и след влизане в сила на ЗИДГПК в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА защитата премине във втория стадий, § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, което е постановено по спор, по който ЗИДГПК (обн. ДВ бр. № 8/24.01.2017.) изключва подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява арбитражното решение за нищожно. В този случай изменението на процесуалния закон намира приложение и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. В настоящия случай обаче, първият стадий на арбитражния процес е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. № 8/24.01.2017 г.), а с оглед узнаването от ищеца за арбитражното решение още на 12.06.2019 г. срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е отдавна изтекъл, поради което защитата не може да премине във втория си стадий. С оглед на това, § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК не намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, предмет на разглеждания иск. Отделно от изложеното следва да се отчете и че ИМ е била оставена без движение с разпореждане от 30.03.2021 г. на Председателя на Второ т.о. на ВКС с дадени указания за отстраняване на нейните нередовности в едноседмичен срок, съобщение за което е било редовно връчено на процесуалния представител на ищцата на 09.04.2021 г.. Срокът за това е изтекъл на 16.04.2021 г., а недостатъците са отстранени с молба вх. №3429/19.04.2021 г., т.е. след неговото изтичане на посочената дата: 16.04.2021 г.- петък, присъствен ден, което е второ самостоятелно основание за недопустимост на производството по настоящия иск. На ответника по иска – търговско дружество, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 4 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПрП и чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение