Определение № 206 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. на о., младежта и н. /МОМН/ срещу определение на Смолянския окръжен съд, № 45 от 11.02.2010г. по в.ч.гр.д. № 83/2010г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на МОМН срещу разпореждането на Смолянския районен съд от 28.01.2010г по гр.д. № 730/2009г. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата ВКС взе предвид следното: С посоченото по-горе разпореждане на Смолянския районен съд е оставена без движение частната жалба на МОМН срещу разпореждане № 32/08.01.2010г. по гр.д. № 730/09г. на същия съд, с указания да внесе държавна такса в размер на 15 лв. С обжалваното в настоящото производство определение № 45 от 11.02.2010г. по в.ч.гр.д. № 83/2010г. на Смолянския окръжен съд е оставена без разглеждане частната жалба на МОМН срещу разпореждането на Смолянския районен съд от 28.01.2010г по гр.д. № 730/2009г. като процесуално недопустима. Въззивният съд е приел, че разпореждането, с което се оставя без движение жалба и се дават указания за отстраняване нередовността й, не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е сред актовете на съда, които подлежат на самостоятелно обжалване. В случай, че нередовността не бъде отстранена съдът постановява връщане на жалбата и този акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото, ще подлежи на обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в два случая - когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определението на съда, с което се оставя без движение частната жалба на МОНМ против разпореждане № 32/08.01.2010г. по гр.д. № 730/09г. на същия съд, с указания да внесе държавна такса в размер на 15 лв., не попада в нито една от двете хипотези. Правилно въззивният съд е приел, че на обжалване подлежи определението за връщане на частната жалба поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовността й, като преграждащо производството по делото. В този смисъл е и ТР № 1/17.07.2001г. ОСГК на ВКС, т. 5, което не е загубило сила в тази част поради идентичната правна уредба на материята по новия ГПК. По изложените съображения определението на Смолянския окръжен съд следва да се остави в сила. ВКС констатира, че по настоящата частна жалба МОНМ не е внесъл следващата се на основание чл. 84, т. 1 ГПК държавна такса от 15 лв. Производството по делото е по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на С. А. Г. срещу МОНМ, които не касаят публични държавни вземания, поради което министерството не е освободено от внасяне на държавна такса. Освобождаването изцяло на държавните учреждения от заплащане на държавна такса /с изменението на чл. 84, т. 1 ГПК по ДВ бр. 50/2008г./ бе обявено за противоконституционно с решение № 3/2008г. на Конституционния съд, и с изменението на същия текст по ДВ бр. 63/2008г. е възстановена редакцията преди изменението. Предвид изложеното МОНМ следва да се осъди да заплати 15 лв. държавна такса на ВКС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение