Решение № 194 от 10.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7753/2013 г.

Решение № 194 от 10.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7753/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. А. срещу решение № 373/02.10.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 533/2013 г. на Добричкия окръжен съд (Д.). С него е отменено отхвърлителното решение № 100/08.05.2013 г. по гр. дело № 3767/2012 г. на Добричкия районен съд (Д.) и е уважен, предявеният от В. Б. И. срещу жалбоподателя, иск по чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 59 от СК, като е определен следният режим на лични отношения между касатора и малолетните му деца Д. - С. А. и С. А., двете с местоживеене при тяхната майка - ищцата, а именно: през зимната ваканция, определена от МОН, на всяка четна година, без прекъсване децата да бъдат вземани от бащата в 10 ч. на първия й ден и да се връщат по местоживеенето на майката до 16 ч. на последния й ден; през пролетната ваканция, определена от МОН, на всяка нечетна година, без прекъсване децата да бъдат вземани от бащата в 10 ч. на първия й ден и да се връщат по местоживеенето на майката до 16 ч. на последния й ден; през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск - 45 дни непрекъснато, като се връщат по местоживеенето й до 16 ч. на последния ден; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за нищожност на обжалваното решение, поради липса на мотиви, както и за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 1 и т. 3 от ГПК. Доводите за неправилност се поддържат и доразвиват в хода на устните състезания в откритото съдебно заседание и в писмена защита. Ответницата по касационната жалба - ищцата В. Б. И. не е подала отговор на жалбата в срока за това, не заявява становище по нея и в откритото съдебно заседание. С определение № 166/04.02.2014 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: при изменение режима на лични контакти, задължително ли е изслушването на родителите по отношение бъдещите отношения и правото на лични контакти между бащата и децата. В определението по чл. 288 от ГПК е прието е, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, и конкретно - с постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 40/15.02.2012 г. по гр. дело № 522/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, както и с цитираното в тях ППВС № 1/12.11.1974 г. В тази задължителна практика на ВКС е прието, че изслушването на родителите в производството при определяне на родителските права и на мерките за лични контакти по чл. 59 от СК е задължително, като по своята същност то не е равнозначно на разпит на свидетели или на обяснения на страните по делото, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и на обществото. Прието е и че неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда съставлява нарушение на съдопроизводствено правило (чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК) и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменяване, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. В решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС изрично е прието и че за да се отмени като неправилно въззивното решение, това нарушение на съдопроизводствените правила следва да е съществено, т. е. - именно то да се е отразило върху постановения краен резултат по спора. Настоящият съдебен състав изцяло споделя, така установената практика на ВКС. В случая страните по делото подробно са изложили своите становища относно режима на лични отношения между двете им малолетни деца и баща им - касатора, като това е станало най-вече чрез процесуалните им пълномощници-адвокати по делото. Лично е била изслушана от съда и е заявила своето становище само ищцата - в откритото съдебно заседание от 8.04.2013 г. на първоинстанционния съд, но не и касаторът. От друга страна, последният е изложил подробно становище в писмения отговор на исковата молба, който е подал лично, като пред настоящата инстанция заявява, че поддържа и заявеното в тази връзка от неговия процесуален представител пред долустоящите инстанции. При тези обстоятелства по делото, предвид възприетото по-горе разрешение на поставения процесуалноправен въпрос, следва изводът, че в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, жалбоподателят не е бил изслушан лично по делото, както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Това нарушение на съдопроизводствените правила (на изричната процесуалноправна норма на чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК), обаче не е съществено в случая, тъй като становищата на страните относно режима на лични отношения, включително - това на касатора, са достатъчно ясно и подробно изложени по делото. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за нищожност на обжалваното въззивно решение, поради липса на мотиви. В случая въззивният съд е изложил мотиви към решението си, а от друга страна, - съгласно разясненията, дадени с мотивите към т. 18 от тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса на решение, респ. - нищожност на същото, а би могло да е основание за неговата отмяна като неправилно, тъй като мотивите са елемент, но не иманентна негова част. Основателно е обаче оплакването на касатора за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради това, че то не е съобразено със становищата на двете страни по делото - в частите им, в които тези становища съвпадат помежду си, както и с интересите на двете малолетни деца. Обобщени, становищата на страните (които са търпяли и развитие в течение на процеса), са следните: Предвид обстоятелството, че през учебната 2013/2014 г. малолетната дъщеря на страните започва училищното си обучение в първи клас, а малолетния им син - в предучилищна група, и двете страни считат за неефективен досегашния режим на лични отношения между тях и баща им (касатора) - определения със споразумението между страните, утвърдено с бракоразводното решение № 32/15.09.2009 г. по гр. дело № 3632/2009 г. на Д. Именно с оглед на това да не се нарушава учебният процес на децата, предвид и значителната отдалеченост на населените места, в които живеят страните (жалбоподателят живее в [населено място], П., а децата и ищцата, която упражнява родителските права спрямо тях, съгласно същото утвърдено от съда споразумение, - в [населено място]), а също - и с оглед това двете деца да не се разделят, и двете страни по делото считат, че съдът следва да се установи нов режим на лични отношения, като принципните им предложения са личните контакти на децата с баща им да се осъществяват само през време на училищните ваканции, определени от Министерството на образованието и науката (МОН). Тези принципни становища на страните, предвид и изложеното в изготвените социални доклади по делото и предвид обстоятелствата, установени от събраните доказателства, са напълно съобразени с интересите на двете деца, като с тази част от становищата се е съобразил и въззивният съд в обжалваното решение. Конкретните предложения на страните са следните: И двете страни предлагат бащата да взима децата всяка година през цялата коледна ваканция (която ваканция очевидно имат предвид страните и въззивният съд, сочейки я като "зимна" ваканция, но последната е различна от коледната, според терминологията на МОН през последните години), както и през лятната ваканция, според становището на касатора - за 45 дни в периода от първи юли до петнадесети август, а според становището на ищцата - за 40 дни, считано от първата събота на месец юли. В тази им част становищата на страните почти съвпадат, като също са в пълно съответствие с интересите на децата, но въззивният съд не се е съобразил с тях и в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, и без да изложи конкретни съображения в тази насока, е постановил личните отношения между касатора и децата да се осъществяват не през всяка коледна ("зимна") ваканция, а само - в четните години, т. е. - през година. Тъй като рожденият ден на дъщерята на страните е на пети април и попада в рамките на пролетната ваканция, определена от МОН, спорът между страните е относно личните контакти през тази ваканция. Ищцата счита, че касаторът следва да взима децата през цялата пролетна ваканция, но не всяка година, а през година. Жалбоподателят счита, че следва да взима децата всяка година през пролетната ваканция, като през година - за цялото й времетраене и през година - през първата й половина, като ги връща при майката за рождения ден на Д. -С.. Въззивният съд е възприел в решението си предложението на ищцата, но също - без да е изложил съображения за това. При така установените нарушения на материалния и на процесуалния закон, допуснати от въззивния съд, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното решение следва да се отмени. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия (и конкретно - не се налага връщане на делото на въззивната инстанция за изслушване на родителите, предвид приетото по-горе по поставения процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК), спорът по делото следва да се разреши по същество от касационната съдебна инстанция. Настоящият съдебен състава намира, че в най-пълна степен съответстващ на интересите на двете малолетни деца и съобразен със становищата на страните по делото, е следният режим на лични отношения между жалбоподателя и децата: Бащата да взима двете деца всяка година през цялата коледна ваканция, определена от МОН; всяка нечетна година - през цялата пролетна ваканция, определена от МОН; както и всяка година - за четиридесет и пет дни без прекъсване през лятната ваканция, определена от МОН, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Началото на този 45-дневен период страните следва да определят по взаимно споразумение не по-късно от 30 април на съответната година (за текущата 2014 г. - не по-късно от 20.06.2014 г.), а ако не постигнат споразумение в посочения срок, майката следва да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си не по-късно от 15 май на съответната година (за текущата 2014 г. - не по-късно от 25.06.2014 г.), а ако не направи това в този срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката не по-късно от 31 май на съответната година (за текущата 2014 г. - не по-късно от 30.06.2014 г.). За осъществяването на личните контакти, бащата следва да взима децата от местоживеенето им при майката не по-рано от 10 ч. на първия ден от съответния период и да ги връща там не по-късно от 18 ч. на последния ден от съответния период. Съдът намира за най-благоприятно за децата горното разрешение по основния спорен въпрос - относно личните контакти през пролетната ваканция, по следните съображения: И двете страни считат, че дъщеря им следва да празнува рождения си ден с майката поне през една година. При това положение, възприетият вариант, който е предложен от ищцата, е по-благоприятен в сравнение с предложения от жалбоподателя, тъй като при последния - ако бащата взима децата и през четните години, но само през първата половина от пролетната ваканция, те ще трябва да пътуват двукратно значителното разстояние между населените места, в които живеят родителите им, в един сравнително кратък период от няколко дни, което би нарушило нормалната им почивка през тази ваканция, а това не е в техен интерес. Разбира се, при изрично споразумение за това между родителите, в изключителен интерес на децата ще е те да имат контакти с бащата и във време, извън посоченото в изложения по-горе режим. В тези случаи обаче родителите следва да съобразят, че това не трябва да нарушава нормалното обучение на децата в училище, както и че те не бива да пътуват прекалено често на голямо разстояние, т. е. - в тези случаи личните контакти трябва да се уговарят и да се осъществяват по местоживеенето на майката и децата или в непосредствена близост до него. Предвид крайния изход на делото - от една страна - уважаването на предявения от ищцата иск, а от друга - уважаването на касационната жалба на ответника, както и предвид предмета на делото, разноски не следва да се присъждат, а следва да се понесат от страните така, както са направени. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение