Определение № 9586 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8953/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "ВРЕ-ФО ДИЗАЙН" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя А. Андреева, чрез адв. Попов, срещу определение № 14452/28.04.2025 година на Административен съд - София-град по адм.д. № 2742/2025 година, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение №РД-02-16-87 от 10.02.2025 година на ръководителя на Управляващия орган на Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027, с което е прекратено производството по отношение на дружеството, за подадено проектно предложение с референтен номер BG16RFPR001-1.004-2200 „Повишаване на конкурентоспособността на фирма „ВРЕ-ФО ДИЗАЙН" ЕООД. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и небосновано. Твърди се, че съдът грешно е възприел фактическата обстановка по делото, като неправилно е приложил нормата на чл. 197 и сл. от АПК. Сочи, че приложимият при оспорването процесуален ред е този по чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) – с призоваване на страните в открито съдебно заседание, което не е сторено от първоинстанционния съд, поради което счита определението за недопустимо. Счита, че неправилно е прието, че основната дейност по НКИД на дружеството заявена в Националния статистически институт (НСИ) за 2023 година не отговаря на вписаното в проектното предложение като дейност за финансиране. Обосновава, че от дружеството не са изискани доказателства за размера на доходите по пера. Сочи, че посочените дейности в НКИД под код 74.90 „Други професионални дейности, некласифицирани другаде“ се изпълняват от дружеството и ги съотнася към видовете заявени за подпомагане. Административният орган не коментирал дейностите на дружеството по видове, като констатациите му се свеждали единствено до това, че не е налице съответствие между предмета на дейност, формулиран в заявлението за кандидатстване и кода по КИД. Оспорва определението на първоинстанционния съд и в частта за разноските, като счита, че е неправилно. В условия на евентуалност моли да бъде изменено с намаляване на размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Заявява искане за отмяна на обжалваното определение, като неправилно. Ответникът, ръководителят на Управляващия орган (РУО) на Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд приема частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София-град, в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, е отхвърлил жалбата "ВРЕ-ФО ДИЗАЙН" ЕООД срещу решение №РД-02-16-87 от 10.02.2025 година на РУО на Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027, с което е прекратено производството по отношение на дружеството, за подадено проектно предложение с референтен номер BG16RFPR001-1.004-2200 „Повишаване на конкурентоспособността на фирма „ВРЕ-ФО ДИЗАЙН" ЕООД, по процедура BG16RFPR001-1.004 „Подкрепа за семейни предприятия, предприятията от творческите индустрии и занаятите“ по Програма Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г. За да мотивира този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че актът и издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, и правилно приложение на материалния закон. Определението е правилно, при следните съображения от правна страна: Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, безвъзмездната финансова помощ се предоставя чрез: т.1. подбор на проектни предложения; т.2. директно предоставяне на конкретен бенефициер. В конкретната хипотеза процедурата осъществена пред Ръководителя на Управляващия орган на Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027 е по реда на раздел втори, глава трета от ЗУСЕФСУ и представлява процедура на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗУСЕФСУ, процедурата чрез подбор се извършва на два етапа: а) оценка на административното съответствие и допустимостта; б) техническа и финансова оценка. Процедурата по чл. 34 ЗУСЕФСУ е приложима за първия етап от оценката на проектните предложения - за административно съответствие и допустимост. В тази процедура не се проверява по същество качеството на самото проектно предложение, а допустимостта на кандидата и на проектното предложение. Когато кандидатът, чието проектно предложение е включено в списъка по чл. 34, ал.1 ЗУСЕФСУ, възрази писмено пред ръководителя на управляващия орган, последният се произнася по основателността на възражението, като: 1. връща проектното предложение за техническа и финансова оценка; 2. прекратява производството по отношение на кандидата. Във втората хипотеза първият етап приключва с отделен административен акт, издаден на основание чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ. С разпоредбата на чл. 27, ал. 4 ЗУСЕФСУ законодателят изрично предвижда процедурата по съдебно оспорване на акта по чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ да се проведе по реда на чл.197 и сл. АПК. В конкретната хипотеза, дружеството не е подало възражение срещу недопускането на проектното предложение до етап „Техническа и финансова оценка“, като на основание чл.34, ал.5 от ЗУСЕФСУ Ръководителят на управляващия орган прекратява производството по отношение на кандидат, чието проектно предложение е включено в списъка по ал. 1 и той не е подал възражение в срока и по реда на ал. 3. Актът по чл. 34, ал.5 от ЗУСЕФСУ също подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 197 и сл. АПК. Вярно е, че в случая не намира приложение чл. 27, ал.4 ЗУСЕФСУ, тъй като той включва (при непълнота) единствено хипотезата на чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ. Но редът на оспорване по чл. 197 и сл. АПК е приложим и за актовете по чл. 34, ал.5 от ЗУСЕФСУ, тъй като: Видно от посочената правна уредба производството, приключило с обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, е за преценка на административното съответствие и допустимостта на подаденото проектно предложение. Обстоятелството, че конкретните предпоставки за допустимост и редовност се съдържат в други актове, включително Условията за кандидатстване по програмата, не може да доведе до различен правен извод. Липсва правна регламентация, че редът по чл. 197 и сл. АПК е приложим, само ако производството по дадено искане е прекратено на основанията посочени в АПК. В случая, в една макар и по-усложнена процедура, а именно – чрез назначаване на оценителна комисия, е извършена именно преценка на редовността и допустимостта на предложението на кандидата. Производството е приключило с издаването на акт, с който то е прекратено, като предложението на дружеството не е разгледано по същество, а именно - на етапа в който се извършва техническа и финансова оценка на предложенията. То не е допуснато до този етап, а е прекратено по отношение на кандидата на етапа на проверка за административно съответствие. Предвид изложеното, неоснователно е възражението за неприложимост на чл. 197 и сл. от АПК. Законодателят изрично предвижда процедурата по съдебно оспорване на акта по чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ да се проведе по реда на чл.197 и сл. АПК. Оспореният административен акт е издаден именно в тази процедура, макар и на основание чл. 34, ал.5 ЗУСЕФСУ. Разликата е че в хипотезата на по чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕСИФ участникът, чието проектно предложение е включено в списъка по чл. 34, ал.1 ЗУСЕФСУ, е подал възражение писмено пред ръководителя на управляващия орган и то е отхвърлено, а в тази на чл. 34, ал.5 ЗУСЕФСУ не е подал такова възражение срещу преценката за административно несъответствие и недопустимост. И двете хипотеза обаче регламентират прекратяване на производството спрямо този участник и за това проектно предложение на етап допустимост и административно съответствие. Практиката на ВАС, VII отделение е еднопосочна: При процедура на подбор на проектни предложение на два етапа: административно съответствие и техническа/финансова оценка, актът на органа за прекратяване производството спрямо кандидат на първия етап (административно съответствие) подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 197 и сл. АПК. При изрична регламентация в ЗУСЕФСУ – на основание чл. 27, ал.4 ЗУСЕФСУ, а при липса на изрична регламентация, на основание чл. 197 и сл. АПК. По същество на спора: По делото не е спорно, че дружеството е заявило, подкрепа по процедурата като „семейно предприятие“, като в раздел „Данни за кандидата“ от Формуляра за кандидатстване по КИД 2008“ и „Код на проекта по КИД 2008“ е посочен един и същ код 74.90 „Други професионални дейности, неквалифицирани другаде“. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2 от закона. Същите очертават приложимата нормативна рамка на съответната процедура и са задължителни в своята цялост. Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. Т.11 от процесните Условия за кандидатстване регламентира изискванията за допустимост на кандидатите, а подт.11.1 критериите за допустимост на кандидатите. Съгласно т. 11.1, подт. 7) от Условията за кандидатстване, кандидатите, заявили подкрепа по процедурата като семейни предприятия, попадащи в хипотезите по подт. 5.1) или като предприятия с основна икономическа дейност в областта на творческите индустрии съгласно допустимите кодове, посочени в подт. 5.2) към т. 11.1, е допустимо да кандидатстват само за основната си икономическа дейност съгласно КИД-2008 въз основа на данни за 2023 г. Оценителната комисия извършва проверка на обстоятелството въз основа на данни за основната икономическа дейност на кандидатите за 2023 г., предоставени от НСИ по служебен път, както и съгласно информацията, представена във Формуляра за кандидатстване, включително относно посочения код на основна икономическа дейност за 2023 г. в поле „Код на организацията по КИД 2008" и кода на дейността, за която се заявява подкрепа, посочен в поле „Код на проекта по КИД 2008" от раздел „Данни за кандидата" на Формуляра за кандидатстване. В случай че кандидат-семейно предприятие или предприятие от творческите индустрии е заявил подкрепа за икономическа дейност, различна от основната му икономическа дейност за 2023 г. и това е видно от информацията, представена във Формуляра за кандидатстване, проектното предложение не се оценява. Безспорно в настоящия случай дружеството е посочило в раздел „Данни за кандидата" от Формуляра за кандидатстване, в полета „Код на организацията по КИД 2008" и „Код на проекта по КИД 2008" един и същ код 74.90 „Други професионални дейности, некласифицирани другаде“. Kод 74.90 „Други професионални дейности, некласифицирани другаде“ включва разнообразни услуги, предоставяни на клиенти, но посочените от дружеството дейности във формуляра за кандидатстване като изброени за подпомагане не се включват в посочения код. Неоснователно е възражението на адв. Попов, че при съпоставка на дейностите под код 74.90 и дейностите описани като заявени от дружеството за подпомагане, се установява видима прилика основана на сходство. Напротив, дейността под код 74,90 в частта „дейности на консултанти, различни от архитектурните и инженерните“ не може да се приравни на дейности по създаване на проекти за изработване и за рисуване на тавани. Нито дейности по „намиране на издатели, режисьори, продуценти за книги, постановки, произведения на изкуството, фотографията“ могат да се отнесат/приравнят към/на „дейности изпълнявани от наети от дружеството творци да рисуват директно на тавана на залата….“. Привързването, направено в частната жалба не се основава дори на елементарни общи или сходни характеристики на дейностите, които да позволяват същото. Изрично в Условията за кандидатстване е изписано, че заявената подкрепа следва да е за дейности, които са основани на основната икономическа дейност на дружеството съгласно КИД -2008 въз основа на данните от НСИ за 2023 година. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е установил, че кандидатът е заявил подкрепа за дейности различни от основната му икономическа дейност съгласно КИД-2008 въз основа на данните от НСИ за 2023 година. И това е основанието за прекратяване на производството спрямо него. Условията и правилата, по които се развива производството по подбор на проектни предложения са строго формални и подлежат на стриктно спазване от страните в административното правоотношение, за да се постигне целената бързина и навременност на предоставяната финансова помощ, от една страна, а от друга – доколкото се касае за състезателна процедура, да се гарантира точно приложение на принципите на равно третиране и свободна конкуренция – чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУСЕФСУ. Несъответстващите на императивните условия за допустимост кандидати, предпоставят отрицателно по резултата си волеизявление на ръководителя на УО по заявеното с проектното предложение искане за предоставяне на финансова подкрепа. Предвид гореизложеното, като е отхвърлил жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Определението на първоинстанционния съд е правилно и в частта за присъдените разноски. На първо място разноските правилно са присъдени в полза на Министерство на иновациите и растежа – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения административен акт. Анализът на дължимите разноски първоинстанционният съд правилно е изградил въз основа на сложността на уважената претенцията, с която е сезиран. Размерът на възнаграждението е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес по същия и други факти и обстоятелства, като активност на страната и прочие, които обосновават справедливия размер на това възнаграждение. На следващо място неоснователно е възражението, че не се доказва РУО да е бил представляван от юрисконсулт в производството, а от служител с юридическо образование. Въпросът за дължимостта на юрисконсултското възнаграждение е разрешен с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. Съгласно чл. 32, т. 3 ГПК, юридическите лица и едноличният търговец могат да осъществят процесуалното си представителство по пълномощие чрез свой служител - лице, което е с тях в трудово/служебно правоотношение, при условие, че служителят има юридическо образование (правоспособност), независимо от характера на заеманата от него длъжност - "юрисконсулт" или друга длъжност. Разликата в длъжностите се проявява в това, че задължителна предпоставка за заемане на самата длъжност "юрисконсулт" е наличието на юридическа правоспособност на лицето, каквото изискване може да не е налице по отношение на друга длъжност, изпълнявана от служител, притежаващ юридическо образование. И в двата случая законодателят приема, че за осъществяването на професионална защита на юридическите лица и едноличните търговци по делата е достатъчно наличието на юридическо образование на упълномощения от тях служител. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в хипотеза на благоприятен за тях изход на спора, в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда като разноски адвокатско възнаграждение, ако те са защитавани от юрисконсулт. Налице е въведена от законодателя фикция, че страната прави по повод на делото разноски, въпреки, че се представлява в процеса от свой служител, на който заплаща заплата, а не възнаграждение за осъщественото представителство по конкретното дело. Размерът на възнаграждението, което получава служителят, и реалното му заплащане касаят само вътрешното правоотношение между него и юридическото лице/едноличния търговец, и са ирелевантни за насрещната страна в процеса при определяне на отговорността за разноските. Видно от гореизложеното, за процесуалното представителство по чл. 32, т. 3 ГПК е ирелевантно каква е заеманата от упълномощения служител длъжност, стига същият да има юридическо образование, независимо дали за самото заемане на конкретната длъжност се изисква наличие на юридическа правоспособност. Ето защо, при благоприятен за страната-юридическо лице/едноличен търговец изход на спора, свързаната с представителството от юрисконсулт отговорност по чл. 78, ал. 8 ГПК за разноските, следва да намери приложение по аналогия на закона (чл. 46, ал. 2 ЗНА) и в случаите, когато представителството е осъществено не от юрисконсулт, а от друг служител с юридическо образование, в която хипотеза също не се заплаща възнаграждение на пълномощника за конкретното дело, а заплащането от юридическото лице /едноличния търговец на дължимото по трудовото/служебно правоотношение възнаграждение е ирелевантно за отговорността за съдебноделоводните разноски. От ответника по частната жалба не се претендират разноски за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение