Определение № 267 от 13.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 206/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на “Л” А., гр. М. срещу определение № 19/06.02.2009г., постановено по т.д. № 759/08г. от Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане молбата на “Л”А. за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, на определение № 361/06.08.2007г. по ч.т.д. № 200/2007г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което, след отмяна на определение от 19.04.2007г. по ч.гр.д. № 64/2007г. на Окръжен съд – М., е указано на съдията по вписванията на С. по вписванията, гр. Лом да извърши вписване на законна ипотека върху недвижимите имоти, посочени в молбата на А. за с. к. с изх. № 11-00-1592/02.03.2007г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът А. за с. к. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.2 във вр. ал.1, т.1 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, ТК, ІІ отд. е приел, че определението, с което е вписана законна ипотека и чиято отмяна се иска на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, не разрешава със сила на присъдено нещо материалноправен спор, поради което не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство. На следващо място, са изложени и съображения за недопустимост на молбата за отмяна, като подадена след изтичане на срока по чл.305, т.5 от ГПК. Според частния жалбоподател актовете по чл.473, ал.2 от ГПК /отм./ се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор и засягат правната сфера /материалното право/ на лицето, върху чийто имот е вписана ипотеката. Оспорването на наличието на самото материално /ипотечно/ право представлява спор, разрешен с атакуваното определение. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение - правилно. По реда на чл.303, ал.1 от ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата. В разпоредбата на чл.307, ал.2 от ГПК е определен надлежния състав при искане за отмяна на решения на ВКС, за разлика от аналогичната норма на чл.234, ал.2 от ГПК /отм./ - сочещ и определенията, като актове, подлежащи на отмяна. При действието на ГПК от 1952г. Пленумът на ВС се е произнесъл с П. № 2/1977г. относно допустимостта на отмяната и на съдебни актове, които нямат характер на решения. Постановлението на ВС е прието преди създаването на нормата на чл.234, ал.2 от ГПК /отм./ с ДВ бр.124/1997г. и същото не е отменено, поради което дадените разрешения намират приложение при тълкуването и на настоящата редакция на процесуалния закон. Подлежащите на отмяна определения следва да са от категорията на тези, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото, като напр. определението за прекратяване на производството поради отказ от иска и определението на съда по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./, но във всички случаи актът следва да се ползва със сила на присъдено нещо. От актовете, подлежащи на отмяна, са изключени тези по движението на делото, издадените в охранителни производства и други подобни /т.2 на ППВС № 2/77г./. Определението, чиято отмяна се иска, е постановено в охранително производство, поради което е изключено от категорията на актовете, за които са приложими основанията по чл.303 от ГПК. На следващо място, оспорването на съществуването на материалното /ипотечно/ право не се разрешава в производството по вписване на ипотеката. С охранителния акт съдията по вписванията, респ. съдът при обжалване на постановен отказ, извършват проверка на законовите предпоставки за вписването съгласно чл.473 от ГПК /отм./ и П. за вписванията. Споровете относно действителността и съществуването на материалното право се разрешават по исков ред. С оглед на недопустимостта на молбата, съдът не разглежда въпроса относно началния момент на срока по чл.305 от ГПК. По тези съображения обжалваното определение на ВКС, ТК, ІІ отд. следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд