Определение № 575 от 11.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2018 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 8443/02.10.2018 г., подадена от Д. С. К. срещу определение № 313/20.09.2018 г., постановено по частно гр. дело № 1749/2018 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е върната частна жалба с вх. № 6991/24.07.2018 г., подадена от жалбоподателя срещу постановеното по същото дело, определение № 248/13.07.2018 г. Частната жалба с вх. № 8443/02.10.2018 г., по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение № 313/20.09.2018 г., но жалбоподателят не излага съображения в тази връзка. Вместо това прави искания настоящият съдебен състав да разгледа „делото“, съединено с гр. дело № 2187/2018 г. на друг състав на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и те да бъдат изпратени на Наказателна колегия (НК) на ВКС, предвид приложеното (в препис) към частната жалба, писмено искане с вх. № 13285/27.09.2018 г., подадено от жалбоподателя до главния прокурор. Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 8443/02.10.2018 г. е неоснователна. Частната жалба с вх. № 6991/24.07.2018 г., подадена от жалбоподателя срещу определение № 248/13.07.2018 г., е оставена без движение с разпореждане на съда от 25.07.2018 г., с което на жалбоподателя са дадени указания да отстрани нередовността на тази частна жалба, а именно – да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 15 лв. и да представи платежния документ в едноседмичен срок от съобщението; указано е и че при неизпълнение частната жалба ще бъде върната. Съобщение с тези указания на съда е връчено лично на жалбоподателя на 20.08.2018 г., но изпълнение на указанията не е последвало както в рамките на преклузивния срок за това по чл. 262, ал. 1, във вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, така и понастоящем, като в разглежданата в настоящото производство частна жалба с вх. № 8443/02.10.2018 г., не се и твърди такова изпълнение. От изложеното следва, че правилно – в изпълнение на правомощията си по чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1 и с чл. 275, ал. 2 от ГПК, другият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС е върнал частна жалба с вх. № 6991/24.07.2018 г. с обжалваното по настоящото дело определение № 313/20.09.2018 г., поради което последното следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне по направените с разглежданата частна жалба с вх. № 8443/02.10.2018 г., искания на жалбоподателя за съединяване на настоящото частно гр. дело с гр. дело № 2187/2018 г. на друг състав на ІV-то гр. отд. на ВКС и за изпращане на двете дела на НК на ВКС. Това е така, тъй като тези искания нямат никаква връзка с предмета на настоящото частно производство, който се състои единствено в проверка законосъобразността на обжалваното определение № 313/20.09.2018 г., постановено по частно гр. дело № 1749/2018 г. от друг състав на ІV-то гр. отд. на ВКС. По настоящото дело не е приложено гр. дело № 2187/2018 г. на друг (трети) състав на ІV-то гр. отд. на ВКС, като при извършената служебна справка се установи, че то е приключило с определение № 192/08.06.2018 г., с което е оставена без разглеждане, подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила определение № 30676/28.12.2016 г. по частно гр. дело № 15322/2016 г. на Софийския градски съд (последното дело също не е приложено по настоящото дело), като подадената от жалбоподателя частна жалба срещу определение № 192/08.06.2018 г. е върната с разпореждане № 224/21.09.2018 г., което е потвърдено с определение № 496/25.10.2018 г. по частно гр. дело № 3920/2018 г. на настоящия състав на ІV-то гр. отд. на ВКС. С писменото искане с вх. № 13285/27.09.2018 г., подадено до главния прокурор (предвид което се иска изпращане на двете граждански дела на НК на ВКС), жалбоподателят, без да е изложил никакви обстоятелства, е поискал образуване на досъдебно производство от Сливнишката районна прокуратура, както и „ВОП“ (вероятно Военно-окръжната прокуратура) в [населено място] да направи искане за отмяна на присъда № 206/06.10.2003 г. по н.о.х.д. № 76/2003 г. на Радомирския районен съд, потвърдена с решение № 223/17.12.2003 г. на Пернишкия окръжен съд, потвърдено с решение № 456/09.09.2004 г. по н.д. № 47/2004 г. на I-во нак. отд. ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение