Определение № 11359 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10964/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на кмета на Столична община, чрез юрк. М. Василева като процесуален представител, срещу определение № 31406 от 25.09.2025 г. по адм. дело № 9515/2025 г. на Административен съд - София град, с което по искане на оспорващия И. П. Д. е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № САГ25-РА-30-28/13.08.2025г. на кмета на Столична община. В жалбата са изложени доводи за неправилност на оспореното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Твърденията са, че не са доказани предпоставките по чл.166, ал.2 вр. с чл.60, ал.1 АПК. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за отхвърляне на искането за спиране изпълнението на процесната заповед. Ответникът И. П. Д. представя писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата и за правилност на определението. Върховният административен съд, второ отделение, счита частната жалба за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по делото пред АССГ е образувано по жалба на И. П. Д. срещу Заповед № САГ25-РА-30-28/13.08.2025г. на кмета на Столична община, с която на осн. чл.195, ал.5 ЗУТ е наредено на Столична община – район „Сердика“ да премахне част от сграда с идентификатор 68134.509.55.2 със ЗП - 390 кв.м. и сграда с идентификатор 68134.509.55.3 със ЗП – 26 кв.м., попадащи в обхвата на трасето на инфраструктурен обект с обществено предназначение “Интегриран проект за водния сектор на гр. София – Дубльор на Ляв владайски колектор и съпътстващата инфраструктура“ пред кв.4а, местност „Хаджи Димитър - Малашевци“, район „Сердика“. Правния си интерес от оспорване на заповедта, жалбоподателят обосновава с представени по делото нотариални актове и данни от кадастралния регистър, легитимиращи го като собственик на процесните сгради. За да постанови оспореното определение, с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта на кмета на СО, съставът на АССГ е приел, че по делото са представени доказателства за съществуващ спор между жалбоподателя И. П. Д. и Столична община относно собствеността върху процесните сгради, въз основа на които е формиран извод, че предварителното изпълнение на оспорения административен акт ще причини значителни и труднопоправими вреди на оспорващия в резултат на премахването на постройки, по отношение на които претендира права. Допълнително се акцентира на временната защита, която осигурява спряното изпълнение на заповедта. Определението е правилно. Обоснован е изводът на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, жалбата не спира изпълнението на процесната заповед, като с ал. 2 на същата, на съда е предоставена възможност да спре допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение. В специалния ЗУТ не са разписани предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението, поради което са приложими разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 от АПК. Предвид законовата презумция за наличие на основанията по чл. 60 от АПК за предварително изпълнение при издаване на актовете по чл. 217, ал. 1 ЗУТ, спирането е допустимо при установяване от оспорващия на засегнат интерес, противопоставим на защитения държавен или обществен интерес, който законодателят е дефинирал като възможност за настъпване на значителни или труднопоправими вреди от предварителното изпълнение. В конкретния случай, във връзка с предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, оспорващият пред административния съд И. Д. е представил по делото писмени доказателства за право на собственост върху процесните сгради, които доказателства са противопоставими на претенцията на Столична община за собственост върху същите сгради на основание извършено отчуждаване по реда на чл.25 вр. с чл.21 от ЗОСоб. и съставен акт за публична общинска собственост. Както правилно е прието в оспореното определение, от приложените от оспорващия документи се установява, че е налице спор за собственост по отношение на постройките – предмет на заповедта и за жалбоподателя като претендиращ право на собственост, биха настъпили значителни и труднопоправими вреди в резултат на премахването им. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че спирането на изпълнението е с характер на временна мярка, която осигурява защита от увреждане на оспорващия само до приключване на съдебното производство. Допълнително в подкрепа на изложеното следва да се посочи, че с оглед продължителния период, изминал от отчуждаването на сградите през 2010 г., до издаването на процесната заповед, е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК, след като такава не е настъпила през целия изминал период. В случая не са налице основания да се допусне също, че ако правните последици на заповедта не бъдат осъществени предварително, изпълнението на акта би било осуетено или затруднено след стабилизирането му. След като съществуването на сградите през този продължителен период от време, не е накърнило съществено обществения интерес (поне няма данни по преписката, нито твърдения в тази насока), е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението точно за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало подобно засягане. Съответно законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 ЗУТ следва да се счита за опровергана. Предвид изложеното, оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение,