Определение № 10980 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10693/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.216а във вр. с чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Г. инженеринг" ООД със седалище в гр.София. Частната жалба е против определение №909 от 02.10.2025г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка №КЗК-740/2025г. С жалбата са релевирани по същество доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното определение и съдът да наложи временна мярка "спиране на процедурата". Ответникът – кметът на район „Красно село“- Столична община, не изразява становище по частната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №909 от 02.10.2025г., постановено по преписка №КЗК-740/2025г., Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на „Г. инженеринг“ ООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг (проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор) за устойчиво енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда с административен адрес: гр.София, община Столична, район „Красно село“, [жк], бл.181, бл.182, бл.183, бл.184“. За да достигне до този резултат, КЗК се е позовала на чл.204, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.203, ал.1 от ЗОП. КЗК е извършила преценка и на възможните последици от налагането на временната мярка. Комисията е преценила, че изложените в жалбата аргументи не са достатъчни, за да послужат като основание за преценка, че интересите на страните, и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Преценено е от Комисията, че доводите за провеждането на една законосъобразна процедура са такива по същество и КЗК не следва да се произнася по тях. На следващо място КЗК е съобразила предмета на обжалваната поръчка, който е свързан с проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор за устойчиво енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда. Комисията е взела предвид, че спирането на процедурата ще окаже негативно въздействие както върху възложителя, така и върху широк кръг лица - обитателите на посочената многофамилна жилищна сграда. Според КЗК налагането на временна мярка в по-голяма степен ще накърни обществения интерес и в този смисъл спирането на възлагателната процедура ще рефлектира негативно не само върху интереса на възложителя, но върху този на широк кръг лица – жителите на многофамилна жилищна сграда. КЗК е преценила, че случаят попада в хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Комисията се е позовала и на чл.112, ал.8 от ЗОП, като е приела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени, тъй като докато тече процедурата няма да се сключи договор с избран изпълнител. Според настоящия съдебен състав атакуваното определение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Твърденията в частната жалба, че определението на КЗК е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон е неоснователно. Съдът възприема становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП, които следва да се тълкуват и прилагат заедно с текста на чл.203, ал.1 от ЗОП, по силата на който жалбата срещу решение на възложителя за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, не спира процедурата, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. Дружеството, което е предявило искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата като отклонение от редовно протичане на административното производство. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна тезата на КЗК, че спирането на процедурата ще нанесе неблагоприятни последици за възложителя и обществото. В случая предметът на обжалваната поръчка е свързан с проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор за устойчиво енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за изпълнение на дейностите, включени в неговия обхват. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга страна е свързан с проект, който ще доведе до повишаване качеството на живот на населението, изразяващо се в осигуряване на устойчиво енергийно обновяване в съответствие със съвременните изисквания за енергийна ефективност. Общественият интерес на живущите в бл.181, бл.182, бл.183 и бл.184 в гр.София, [жк], е за по-бързо извършване на дейностите, включена в обхвата на процедурата. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че Комисията е достигнала до правилия изводът, че спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. С това са налице и предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП. В конкретният случай общественият интерес е с предимство пред интереса на жалбоподателя. Освен това, неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите му, доколкото съгласно чл.112, ал.8 от ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, което също правилно е отчетено от КЗК. Неоснователни са релевираните в частната жалба оплаквания за провеждането на една законосъобразна процедура. Комисията правилно е счела, че на този етап от производството е недопустимо произнасянето по релевираните твърдения, защото така би се стигнало до предрешаване на спора по същество. Поради това в конкретната хипотеза не може да се изведе обосновано заключение доколко и в каква степен довършването на процедурата би накърнило интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло за провеждането на една законосъобразна процедура. Относно развитото от частния жалбоподател становище, че следва да се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна възлагателна процедура, гарантираща нейното икономично изпълнение, с което се защитава обществения интерес, съдът счита, че това изискване се отнася до всяка възлагателна процедура, която е открита по реда на ЗОП. Ако се сподели тезата на жалбоподателя, тогава би следвало да се спре всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице безспорно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени. А тъкмо обратното е възприето от законодателя с разпоредбата на чл.203, ал.1 от ЗОП. Затова обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,