Определение № 337 от 19.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК и чл.251 ГПК. По делото е постановено решение № 146/ 28.05.2019 г., в сила от датата на постановяването му, с което е отменено въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1053 от 12.06.2018 г. по гр.д.№ 805/ 2018 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение по същото дело № 1537 от 17.09.2018 г., в частта му, в която е отхвърлен предявеният от Л. Н. Д. против „Водоснабдяване и канализация – Варна” ЕООД, [населено място] иск до размер 4 915,68 лв и в частта за разноските. Със същото решение „Водоснабдяване и канализация – Варна” ЕООД е осъдено да заплати на Л. Н. Д. сумата 4 915,68 лв, както и 2 741,27 лв разноски по делото във всички инстанции. Л. Д. е поискала изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че са й присъдени разноски по-малко от направените в трите инстанции 3 491,27 лв, от които 1 762,96 лв пред първата инстанция, 850 лв пред въззивната инстанция и 878,31 лв пред касационната инстанция. Претендира решението от 28.05.2019 г. да бъде изменено, като й бъдат присъдени всички разноски по делото, евентуално – да бъде разтълкувано в смисъл, че са присъдени разноски само за производството пред ВКС по обжалваната част от въззивното решение. „Водоснабдяване и канализация – Варна” ЕООД оспорва искането. Според него съдът правилно е изчислил и присъдил разноските съразмерно на уважената част от иска, поради което няма основание да измени решението си в тази му част. Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за частично основателна. С решението си по съществото на спора съдът се произнася и по отговорността за направените от страните разноски по делото във всяка инстанция (чл.81 ГПК). Когато първоинстанционното решение е обжалвано, то не влиза в сила в частта за разноските, а ако бъде отменено изцяло или частично, отговорността за разноските и за двете инстанции се разпределя от въззивния съд. Ако въззивното решение подлежи на касационно обжалване и бъде обжалвано, то не влиза в сила в частта за разноските. В случай, че касационната жалба бъде уважена изцяло или частично, отговорността за разноските, направени от страните във всички инстанции, се разпределя с касационното решение. В случая в решението от 28.05.2019. г. съдът е посочил изрично в диспозитива на акта си, че отменя въззивното решение в частта за разноските и че сам разпределя отговорността за разноски във всички инстанции. Затова няма основание актът да се счита за неясен и да бъде подлаган на тълкуване. При определянето на размера на дължимите от ответника разноски обаче е допусната грешка, което обуславя частично уважаване на молбата за изменение на решението в тази част. Ищцата е представила в проведеното пред касационната инстанция съдебно заседание списък за разноски (л.38 от делото), в който е удостоверила извършени разходи в размер общо от 3 362,96 лв (750 лв пред касационната инстанция, 850 лв пред въззивната и 1 762,96 лв пред първата инстанция). Извършването на тези разноски е доказано, поради което те следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Други разноски в представения списък не са включени и поради това страната не би могла да претендира присъждането им чрез изменение на основното решение – такова изменение е допустимо само в рамките на изрично заявената до приключване на устните състезания претенция за разноски (т.2 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС.). Затова за разликата над 3 362,96 лв молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения съдът