Решение № 659 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2025 г.

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 1610 от 30.03.2026г. по касационната жалба, подадена от Ц. Х. И. от [населено място] против въззивно решение № 593 от 9.05.2020г. по в.гр.д. № 172 по описа за 2025г. на Апелативен съд София в частта, с което е отменено решение № 260367 от 19.06.2024г. по гр.д. № 897/2020г. на СГС в частта, с която е осъден ЧСИ И. Т. Ч. да й заплати сумата от 34 203.62лв., обезщетение за имуществени вреди, в резултат на противоправо поведение на ответника, изразяващо се в незаконосъобразни действия по изп.д.№ 2016783040037, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2020г., 14 080лв., законна лихва за периода от 4.08.20216г.до 25.08.2020г. и за присъдените разноски и вместо това е постановено друго, с което тези искове са отхвърлени и са присъдени разноски. Решението е постановено при участието на „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД и С. Т. К., като трети лица помагачи на страната на ЧСИ И. Т. Ч.. Искането на касаторката е за отмяна на въззивния акт и решаване на въпроса по същество с пълно уважаване на предявените искове за имуществени вреди, лихви и разноски. Заявено е и искане за определяне на дължимо адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция пред вид осъщественото процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Становището на ответната страна ЧСИ И. Т. Ч., чрез процесуалния му представител адвокат Т. в представения отговор на касационната жалба е за нейната неоснователност. Счита, че не е налице нито един от елементите, обосноваващи наличие на деликтна отговорност. Частният съдебен изпълнител е действал правомерно и добросъвестно, в рамките на своята компетентност, защото е предприел изпълнение въз основа на представен изпълнителен лист. Неправомерно причинени вреди и причинна връзка не може да има когато се изпълнява въз основа на надлежно правно основание. Последващото обезсилване на изпълнителния лист не е въз основа на отречено изпълняемо право, а поради непредприети действия от кредитора за установяване на вземането си след направено възражение. В тази хипотеза длъжникът е разполагал с правото да иска издаване на обратен изпълнителен лист срещу взискателя в изпълнителното производство, както и да предяви иск срещу получателя на сумата за връщането й.Поради настъпила смърт на ответника, съдът конституира единственият му наследник, който не е направил отказ от наследство- Б. И. Ч.. В съдебно заседание тя не се явява и не се представлява. В подаденият отговор на касационната жалба, трето лице помагач С. М. изразява становището си, че конституирането му е недопустимо. Позовава се на влязло в сила решение по гр.д.№ 13887/2017г.на СГС, в което със сила на присъдено нещо е приет за неоснователен предявеният от настоящата касаторка Ц. Х. И. против него иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД иск за сумата от 31 658.82лв. за неоснователен Не изразява становище третото лице помагач С. Т. К.. Изразеното в съдебно заседание становище от третото лице помагач ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. е за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеният въззивен акт за правилен, защото съдът е отхвърлил иска не защото не е налице противоправно поведение, изразяващо се в ненадлежно връчване на изпратена покана за доброволно изпълнение, а поради липса на установена вреда и причинна връзка между ние и поведението на частния съдебен изпълнител. В случая няма действително намаляване на имуществото на увредения, защото тя разполага с други способи за защита и уважаването на иска срещу частния съдебен изпълнител би довело до риск от двойно удовлетворяване. Касационното обжалване е допуснато по въпроса: При постановяване на акта си, въззивният съд длъжен ли е да установи всички правопораждащи спорното право юридически факти, като изгради правните си изводи съобразно приетите и неоспорени от страните доказателства, събрани в хода на производството? Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното: По въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, съставът възприема установената практика, постановена във връзка с нормите на чл.12 и чл.235 ГПК, съгласно която съдът е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, излагайки мотивите си по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. При деликтния иск по чл.441 ГПК, вр.чл.74, ал.1 ЗЧСИ, съдът преценява процесуалната законосъобразност на действията и/или бездействията на съдебния изпълнител /реш. №196/2012г по гр.д.N 1555/2011г. на ІІІ г.о и цитираната в него практика на ВКС/. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато са спазени изисквания на процесуалния закон. Принципът на законоустановеност намира проявление както за защита правата на участниците в процеса, така и на съдебният изпълнител, който носи имуществена отговорност, когато действията му не съответстват на закона. По делото не е имало спор относно установените факти: И. Ч., в качеството си на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ е образувал изп.д.№ 377/2016г.въз основа на подадена от С. К. молба, чрез процесуалния му представител адвокат М. и приложен изпълнителен лист от 17.06.2016г., издаден по реда на чл.417 ГПК. На 29.07.2016г.е бил наложен запор върху сметките на длъжника Ц. Х. И., въз основа на който на 4.08.2016г.„Уни Кредит Банк“АД е превела по сметка на ЧСИ сумата по изпълнителния лист в размер на 34 203.62лв. Протоколът за извършено разпределение, подписан от ЧСИ Ч., с който изпълнението на практика е осъществено е от 24.08.2016г. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена от ЧСИ Ч. до длъжника Ц. И. с изх.№ 5297 от 13.09.2016г. Следователно, изпълнението е осъществено на 24.08.2016г.преди изпращане на 13.09.2016г. на поканата за доброволно изпълнение. Освен това не е налице редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение. Тя е изпратена на адрес в [населено място], който е различен от посоченият и надлежно регистриран настоящ и постоянен адрес на длъжника, който е бил в [населено място]. След като е научила за изпълнението /на 3.01.2017г./, ищцата е направила възражение, което е прието на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК и след като взискателят не е предявил иск в посочения срок, издадената заповед за изпълнение е била обезсилена на 26.05.2017г. и изпълнителното производство –прекратено с постановление от 11.08.2017г. Нередовното връчване на поканата за доброволно изпълнение по процесната изпълнително дело № 377/2016г.чрез т.нар.“друго лице, което живее на адреса“ в [населено място], което е довело до „процесуално незаконосъобразно изпълнение, увредило в значителен размер длъжника“ е признато за нарушение, за което е наложено и дисциплинарно наказание на ЧСИ Ч. от Дисциплинарната комисия на КЧСИ. Независимо, че не са задължителни, в конкретният случай настоящият съдебен състав споделя мотивите, изложени в постановеното – след обжалване на решението на Дисциплинарната комисия – решение по гр.д.№ 5015/2017г.на ІІІ г.о. на ВКС, където е прието, че с тези си действия, ЧСИ е нарушил пряко императивни норми на закона и констатираното нарушение е„особено тежко“, тъй като „изпълнителното производство е било образувано на основание чл.417, т.9 ГПК, където надлежното узнаване на длъжника на започналото принудително изпълнение предпоставя успешната му защита от материалната незаконосъобразност на изпълнението“. През м.10.2017г.ищцата е предявила иск с правно основание чл.55,ал.1, т.1 ЗЗД срещу С. М., по чиято адвокатска сметка е била преведена сумата от ЧСИ Ч.. Искът е отхвърлен като неоснователен, защото съдът след като е установил, че С. М. е действал в качеството си на процесуален представител на взискателя и е превел с три транша на взискателя получената сума, е преценил че той не е материално легитимиран да отговаря по предявения иск за неоснователно обогатяване. В изготвената по делото съдебно психиатрична и психологическа експертиза на Ц. Х. И. е посочено, че нейното възприятие е, че сумата е изтеглена от сметките й „с измама“, което й е причинило продължителна смесено тревожно-депресивна реакция, характеризираща се с преживелищни симптоми /трайно потиснато настроение, тревожност, безпокойство, напрегнатост, лабилност на емоцията/ и психоматични /намалена енергия, нарушение на съня/. Прието е, че нейното персиращото състояние /с преживявания на засягане, несправедливо ощетяване, песимистични интрепретации на бъдещето, нежелание за общуване и социално оттегляне/ е довело до емоционално изчерпване, дистрес и нарушено психосоциално функциониране. Заключението на изготвената повторна комлексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза потвърждава, че изтеглянето на спестяванията е довело до остър емоционален стрес у ищцата и развитие на тревожно-депресивно състояние с променлива интензивност, съответно на динамиката на ситуацията, в която се е намирала. Особено влошено е било нейното психологическо състояние през 2017г., 2019г. и 2022г. При тези факти, въззивният съд е преценил предявения иск за имуществени вреди за неоснователен поради липса на две от изискуемите се съгласно чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.441 ГПК предпоставки за отговорност – вина и вреда. Решаващите мотиви са, че частният съдебен изпълнител е изпълнил въз основа на надлежен титул – издаден изпълнителен лист, за който той не е компетентен да проверява дали обективираното в него притезания съществува. Налице е изпълнение в полза на легитимирано лице. Евентуално, при принудително събиране в изпълняемо на предполагаемо, но несъществуващо право, би могло да е налице неоснователно обогатяване, но не и деликт. Причинена от съдебният изпълнител имуществена вреда няма, защото за длъжника съществува възможност да претендира вземането си от неоснователно обогатилото се лице. /Налице е трансформация на вземането с оглед титуляра на задължението, а не намален актив/. Претенцията за неимуществени вреди е уважена с довод, че законът ангажира съдебния изпълнител да гарантира, че упражнява предоставената му от закона власт съобразно установената процедура, изискваща спазване на изискването за предоставяне на възможност за доброволно изпълнение. В срока за доброволно изпълнение не може да се упражнява принуда. Въззивният съд е приел, че за да осигури процесуално законосъобразно изпълнение, частният съдебен изпълнител е следвало да се увери, че гаранциите за защита на легитимния интерес на длъжника за осигурени, а това не е направено, защото длъжникът не е бил надлежно уведомен. Уведомяването за образуваното изпълнително производство и наличието на срок за доброволно изпълнение е в нарушение на изискванията на чл.46, ал.4 и чл.47, ал.5 ГПК. Налице са предпоставките за ангажиране на отговорност по чл.441 ГПК, а основателността на претендирания размер на обезщетение за установените реално причинени неимушесвении вредите е установен със заключенията на приетите по делото експертизи. Въззивният съд е обезсилил като недопустим постановения акт досежно осъждането на адвокат С. М. с довод, произтичащ от нормата на чл.36, ал.2 ЗЗД, че осъществените действия от чуждо име /защото е действал от името и за сметка на своя повереник С. К./ пораждат правни последици непосредствено в патримониума на представлявания. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд за недължимост на претендираните имуществени вреди, поради липса на две от предпоставките – вина и вреда. Намира, че мотивите на съда относно извода за липса на вина са вътрешно противоречиви, доколкото на това основание е отхвърлен иска за присъждане на имуществени вреди, но е уважен иска за присъждане на неимуществени вреди с довод за допуснато нарушение от частния съдебен изпълнител на законоустановената процедура, предвиждаща спазване на изискването за предоставяне на възможност за доброволно изпълнение. Като споделя, че в случая поведението на частният съдебен изпълнител е противоправно, защото той не е изпълнил задължението си за надлежно уведомяване на длъжника за образуваното изпълнително производство в нарушение на изискванията на чл.46, ал.4 и чл.47, ал.5 ГПК и е осъществил изпълнението преди да предприеме действия по връчване на покана за доброволно изпълнение, с което е изключил всякаква възможност за защита на страната от материална незаконосъобразност на изпълнението, настоящият съдебен състав приема, че изводът за установеното противоправно поведение обуславя както присъждането на обезщетение за неимуществени, така и за имуществени вреди. Настоящият състав не споделя и извода на въззивния съд за липса на причинена вреда. След като неправомерно е запорирана от ЧСИ собствената на ищцата сума от 34 203.62лв./17 488.03 евро/ и след тази сума е предоставена на третото лице К., на нея й е налице причинена имуществена вреда. Съгласно установената съдебна практика - частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и е налице когато увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. В случая, посочените предпоставки са налице. Противно на приетото от въззивния съд, според състава съществуващата възможност на страната да претендира сумата по реда на неоснователното обогатяване не изключва настоящия ред, защото съдът следва да гарантира, а не да възпрепятства защитата на увредената страна. Налице е и причинна връзка между вредата и установеното противоправно поведение, което води до извод за основателност на предявания иск за сумата от 17 488.03 евро. Следва да се присъди и претендираната законна лихва, считано от датата на увреждането 4.08.2016г.до предявяване на иска, която е в размер на 7 198.99евро /14 080лв./ Изложеното налага отмяна на постановения въззивен акт в обжалваната част и осъждане на Б. И. Ч., която е единственият наследник на И. Т. Ч., който не е направил отказ от наследство. С оглед изхода на спора, направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, с оглед; осъщественото процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, следва да се определи такова в размер на по 1500евро. Следва да бъде присъдена и дължимата държавна такса съобразно уважените искове в размер на 987.48евро. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение