Определение № 5247 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2244/2025 г.

от 19.12.2024 г. за въздействието върху околната среда на РИОСВ – Варна; Предварителен договор за присъединяване към водопроводната и канализационна мрежа с „В и К“ – Варна; Удостоверения за съгласуване с „Енерго-Про Мрежи“ АД и ОД на МВР - Варна. С РС е разрешено на Община Варна да извърши следните строително-монтажни работи за строеж: „Реконструкция на улица „[ул.]“ в участъка на ул. “[ул.]“, ул. “[ул.]“ и благоустрояване на пространствата в карето между бул. “[бул.]“, „[бул.]“ – ул. “[ул.]“ – бул. “[бул.]“ – бул. “[бул.]“, изграждане на детски площадки, зони за отдих, спортни площадки, озеленяване по плана на [номер]-ти микрорайон, гр. Варна. Предвидени са 11 етапа на СМР като част от проект на Община Варна BG 161PO001-5-3-02-0011 „В подкрепа на програмен период 2014-2020“ по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/5-02/2012 „В подкрепа на следващия програмен период – Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. Разрешението за строеж е издадено на основание чл. 142, ал. 1, ал. 4, ал. 6, т. 2, чл. 149, ал. 2 и ал. 4, чл. 152, ал. 2 и чл. 150 от ЗУТ, за строеж трета категория съгласно чл. 137, ал. 3, буква „а“, „б“, т. 4, буква „а“ и „г“ и ал. 4 от ЗУТ, чл. 6, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 6, т. 8 и т. 9, чл. 8, ал. 1, т. 2 и ал. 4, чл. 10, ал. 1, т. 6, чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 за номенклатурата за видовете строежи. За да остави без разглеждане жалбата, съдът приема, че същата е недопустима поради липса на правен интерес от оспорването за жалбоподателката по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Обжалваното определение е неправилно. С. С. представя на л. 10 по адм. дело № 1055/2022 г. - Договор за продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.05.1988 г., с който въз основа на заповед № 9/22.02.1988 г. на началника на КЕЧ-Варна, одобрена от началника на поделение 22690-МНО-София, заедно с В. Д. С. е придобила правото на собственост върху апартамент № 28, находящ се в гр. Варна [адрес], състоящо се от 2 стаи, кухня, баня-тоалетна, с площ 79,04 кв. м., ведно с избено помещение № 28, с площ 8,11 кв.м., заедно с 2,3938% идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена. Към жалбата на С. С., по молба вх. № 13958/20.09.2022 г. (л. 36 по адм. дeло № 1055/2022 г.), с протоколно определение от 05.10.2022 г. са конституирани като заинтересовани страни П. Н. П., Ф. С. Г., Г. В. М. и А. А. Я., всички притежаващи обекти в блок [номер] и бл. [номер], бул. [адрес], въз основа на актове за собственост, както следва: П. Н. П. – въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том II, рег. № 3567, дело № 287 от 2010 г. (л. 37 по адм. дело № 1055/2022 г.) придобил ап. 32, ид. № 10135.2559.25.1.32 на [адрес], в жилищна сграда с ид. № 10135.2559.25.1, в гр. Варна, [адрес], с площ от 66,35 кв.м., избено помещение с площ 8,32 кв.м., заедно с 1,8830% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2559.25 по кадастралната карта на град Варна, попадащ в [номер] микрорайон на град Варна; Ф. С. Г. – с Договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд при Министерство на народната отбрана (МНО) с № 83 от 16.11.1983 г., одобрен със заповед на началника на поделение 22690, въз основа на Наредба за продажба и замяна на жилища от Военножилищния фонд, одобрена със заповед № 234 от 1969 г. на министъра на народната отбрана, придобила жилищен имот в гр. Варна, [адрес] в масивна скелетна сграда, построена през 1965 г., състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, с площ 79,04 кв.м. и 2,2405 % идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена; Г. В. М. - придобила с Договор за продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.11.1989 г. (л. 40 по адм. дело № 1055/2022 г.), с който въз основа на заповед № 185/28.09.1989 г. на началника на КЕЧ-Варна, одобрена от началника на поделение 22690 – МНО-София, заедно с Д. М. М. е придобила правото на собственост върху апартамент № 8, находящ се в гр.Варна [адрес], състоящо се от 2 стаи, кухня, баня-тоалетна, с площ 57,20 кв.м., ведно с избено помещение № 8, с площ 4,50 кв.м., заедно с 1,8117% идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена; А. А. Я. – въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том II, рег. № 1563, дело № 267 от 2020 г. (л. 41 по адм. дело № 1055/2022 г.) придобил заедно с Д. Х. Я. - ап. 1, ид. № 10135.2559.106.1.1 по КККР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г., в жилищна сграда с ид. № 10135.2559.106.1, в гр. Варна, [адрес], с площ от 86,57 кв.м., [адрес], състоящ се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения заедно с избено помещение и 1,2867% ид.ч. от общите части на сградата, упоменати в чл. 38 от ЗС, в това число и от правото на строеж (съгласно представен на л. 260 нотариален акт за собственост на сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство, съгласно чл. 55 „г“ от ЗПНИМ с № 127, том Х, дело № 3973/1970 г. – на праводателя му Н. Р. К.). Според уточняваща молба (л. 134 по адм. дело № 1055/2022 г.), жалбоподателката С. Г. С. е собственик на жилище в жилищен блок с административен адрес: [адрес], с предходен адрес [адрес], [адрес], построен по Регулационен план – 1962 г. в УПИ – самостоятелен квартал 16 с площ от 16 150 кв.м., в [номер] микрорайон ([ж.к.], а към датата на построяването на блока е местност „[наименование]“) на гр. Варна. Съгласно действащата КККР – 2008 г., същият попада в два ПИ с идентификатори ПИ 10135.2559.25 и ПИ 10135.2559.106, които представляват част от дворищно-регулационен парцел – самостоятелен квартал 16 от Регулационния план на [номер] микрорайон на [ж.к.] на гр. Варна, одобрен със заповед № 14/15.03.1962 г., с граници от север: [бул.] /бивша улица „[ул.]“/, от изток и от юг: булевард „[бул.]“ /бивш бул. “[бул.]“/, а от запад: улица между о.т.3611-3609-3608-3607-3604-3603 /бивши о.т.2768-2765-2764-2823-2821/, а от югозапад улица „[ул.]“. Сградата е построена от КЕЧ – Варна към Министерство на отбраната, което е придобило имота след като са били отчуждени и обезщетени собствениците на дворищно-регулационните парцели. В същия парцел са изградени общо пет броя сгради. След завършването на строителството МНО продава изградените в сградата жилища, като жалбоподателката е собственик на жилището и идеални части от правото на строеж върху парцела – УПИ – самостоятелен кв. 16. По делото (на л. 405-406 от адм. дело № 1055/2024 г.) е представена заповед № РД-1-7703 (43)/09.08.2002 г. на областния управител на Област Варна, с която на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), чл. 152 от ППЗДС и чл. 32 от Закона за администрацията (ЗА), е наредено отписване от актовите книги за недвижими имоти - частна държавна собственост, имот, представляващ поземлен имот с площ 16150 кв.м., съставляващ кв. 16 по плана на [номер] микрорайон на гр. Варна (процесният), одобрен със заповед № 14/15.03.21963 г., при граници на имота: бул. “[бул.]“, бул. “[бул.]“, ул. “[ул.]“ и ул. “[ул.]“, вписан с Акт за държавна собственост (АДС) № 3824/2002 г., поради отпаднало основание за актуване като държавна собственост. В мотивите на заповедта е посочено, че с протоколно решение 21/14 от 16.01.1963 г. са отчуждени за жилищно строителство имоти, съставляващи планоснимачни номера (пл. №) № №2830, 2831, 2832, 2833, 2834, 2835, 2836, 2837, 2802, 2804, 2805, 2807, 2811, 2812, 2787, 2788, 2790, 2791, 2792 и 2793 по предходния план на [номер]-ти микрорайон, които са включени в АДС № 11750/21.02.1973 г. За някои от тези имоти, отчуждени по-рано с протокол № 44/26.11.1962 г. за улици, са съставени и индивидуални актове за държавна собственост, а именно: АДС № 4329/30.01.1964 г. и АДС № 6210/18.03.1965 г. - за имот пл. № 2832, АДС № 7844/19.03.1965 г. – за имот пл. № 2787, АДС № 7261/22.04.1965 г. - за имот пл. № 2807, АДС № 6145/28.04.1965 г. – за имот пл. № 2802, АДС № 7634/18.03.1965 г. – за имот пл. № 2806, АДС № 6211/18.03.1965 г. – за имот пл. № 2804, АДС № 7632/18.03.1965 г. – за имот пл. № 2831. Тъй като тези бивши имоти са придобити чрез отчуждителни производства до 01.06.1996 г. и са предназначени за жилищно строителство и благоустройствени мероприятия на Община Варна, т.е. отговарят на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОС, а от същите е съставен имота, съставляващ кв. 16 по действащия план на града, следва че за имота, представляващ кв. 16 по плана на [номер] микрорайон на гр. Варна основанието за актуване като държавна собственост е отпаднало, поради което е наредено деактуването им. От представените актове за собственост и заключението на двете съдебно-технически експертизи, които са приети като обективно и безпристрастно изготвени, е видно, че частните жалбоподатели са собственици на обекти в жилищни сгради, изградени в поземлен имот, предмет на процесния проект за ПУП-ПР. Съгласно заключението по въпрос 4 от първата СТЕ, със заповед № 244/16.01.1959 г. на заместник-министър е одобрен Общ регулационен план /централната част, III градски район и крайбрежието от санаториума до лесопарка/ за 17, 19, 23, 24 подрайони и План на предградие „[наименование]“ върху кадастрален план от 1956 г. /л. 157 по адм. дело № 1055/2022 г./. Със заповед № 14/15.03.1962 г. на председател на ИК на ГНС е одобрено изменението на уличната и дворищна регулация на квартали 988, 993, 1005, 1006 и част от квартали 947, 997, 1001, 1002, 1003, 1004, 1009 и 1010 и застроителния план на същите квартали за комплексно жилищно строителство. /л. 155-156/. Със заповед № 33/26.06.1962 г. на зам.председателя на ГНС е одобрено изменението на уличната и дворищна регулация и застроителния план на [номер]-ти подрайон, заключващ следните квартали: 790, 791, 792, 793, 794, 795, 796, 797, 798, 799, 900, 901, 902, 803, 804, 1003, 1004, 1005, 1006, 1008, 1009 и 1010 /л. 155-156/. Към делото е представена извадка от кадастралния план на част от [номер] подрайон по актуализиран кадастрален план след 1969 г. /л. 153-154/. С процесната заповед № Р-415/23.12.2015 г. на зам.кмет на Община Варна е одобрен ПУП-ПР за кв. 16, кв. 17 и кв. 19 по плана на [номер]-ти микрорайон на гр. Варна. /л. 16 към писмо № 10009/27.06.2022 г. към корицата на делото/. Със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за поземлени имоти с идентификатори 10135.2559.25 и 10135.2559.106. В протокол № 21 на заседание на Изпълкома на Варненски ГНС, състояло се на 16.01.1963 г., е взето решение № 14 по докладна записка на началника на Стопанско управление (СУ) „Жилищно строителство“ при ГНС относно отчуждаване (л. 9 от папка 1): а) Слива всички имоти представляващи дворища и части от дворища с № № 2830, 2831, 2832, 2834, 2835, 2836, 2837, 2816, 2807, 2804, 2803, 2802, 2800, 2780, 2792, 2791, 2787, 2786, 2784, 2783, 2782а, 2954, 2794, 2793, 2798, 2812, 2811, между ул. “[ул.]“, бул. “[бул.]“ и ул. “[ул.]“ в един общ квартал - жилищен комплекс, съгласно одобреният застроителен план на [номер] подрайон, обхващащ застроителни петна № № 36, 37, 38, 39, 40 – жилищни блокове на 7 етажа; б) Отчуждава всички имоти от този жилищен комплекс за групово и ведомствено жилищно строителство под името жилищен комплекс „[наименование]“. В протокол № 35 от заседание на Изпълкома на Варненски градски народен съвет (ГНС) от 11.09.1965 г. е взето решение № 9 (л. 4 от папка 1): „Отстъпва право на строеж на ведомствено жилищно строителство на МНО в жилищен комплекс „[наименование]“ [номер]-ти подрайон между бул. “[бул.]“, ул. “[ул.]“ и ул. “[ул.]“ върху застроително петно № 40. Жилищен блок № [номер] е идентичен с блок № [номер] на бул. “[бул.]“. Същият е изграден на основание Позволителен билет № 137/21.02.1964 г., издаден на името на МНО от Варненски ГНС и е със застроена площ 490 кв.м. (л. 87 от папка 4). Строителството е започнало със Строителен протокол № 25/23.02.1964 г. (л. 84-85 от папка 4). С протокол от 10.01.1966 г. обектът е приет за експлоатация (л. 2-14 от папка 4) С Акт №8626 от 20.09.1966 г. жилищен блок № 40 (впоследствие с № 151) е одържавен и отстъпен на МНО-КЕЧ Варна (л. 1 от папка 3). По въпрос 5 от първата СТЕ, е пояснено също, че в действащата кадастрална карта одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, сграда с идентификатор 10135.2559.25.1, гр. Варна, [адрес], вид собственост – съсобственост, функционално предназначение – Жилищна сграда многофамилна, брой етажи 8, брой самостоятелни обекти 48, е със застроена площ 496 кв.м. УПИ I-25, „за жилищно строителство“, кв. 16 по ПУП-ПР за кв. 16, кв. 17 и кв. 19 по плана на [номер] микрорайон, гр. Варна, одобрен с процесната заповед № Р-415/23.12.2015 г. на зам.кмета на Община Варна е с площ 1365 кв.м. На основание § 5, т. 15 и т. 16 от ДР на ЗУТ, СТЕ е определила оставащата свободна незастроена площ от имота на 869 кв.м. По въпрос 6 от първата СТЕ, при сравняване на графичните части на регулационния план, одобрен със заповед № 14 от 15.03.1962 г. на председателя на Изпълкома на Варненски ГНС (ИК на ГНС) и оспорвания ПУП-ПР за кв. 16, кв. 17 и кв. 19 по плана на [номер]-ти микрорайон, гр. Варна, одобрен със заповед № Р-415 от 23.12.2015 г., е видно, че част от свободната дворна площ на самостоятелен квартал 16 попада в новите регулационни линии на ул. “[ул.]“ и на бул. “[адрес]“, като застроената площ на сградата не се променя. СТЕ е изготвила комбинирана скица между одобрения Регулационен план (РП) със заповед № 14/15.03.1962 г. на председателя на ИК на ГНС и оспорвания ПУП-ПР за кв. 16, кв. 17 и кв. 19 по плана на [номер]-ти микрорайон, одобрен с процесната заповед № Р-415/23.12.2015 г. на зам. кмета на Община Варна (Приложение № 1 към първата СТЕ). Видно от нея, жилищата на жалбоподателите/заинтересованите лица в първоинстанционното производство се намират в имот, засегнат от измененията предвидени в ПУП-ПР. Като носители на правото на строеж върху горецитираните идеални части от недвижимия имот, предмет на ПУП-ПР, същите имат качеството на заинтересовани лица по чл. 131 ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ, легитимирани да оспорят процесната заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот. С. С., като собственик на горепосочения самостоятелен обект в жилищната сграда, индивидуализирана като бл. [номер] (предишен № [номер]), притежава и съответните идеални части от правото на строеж на същата, в имот, който е предмет на процесната заповед за ПУП-ПР. С разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ законодателят изчерпателно посочва кръга на субектите, които имат качеството на заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ такива са имотите - предмет на самия план. Безспорно е, че касаторката и първоинстанционна жалбоподателка и конституираните заинтересовани страни, всички частни жалбоподатели в настоящото производство, притежават ограничено вещно право върху непосредствено засегнатия от процесното изменение имот, а именно идеални части от отстъпеното в този имот право на строеж. Като такива се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ с право да оспорят пред съд процесната заповед. Според съдебната практика, дори фактът, че жалбоподателят придобива правото на собственост след издаването на оспорената заповед не го изключва автоматично от кръга на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ.(определение № 503 от 16.01.2024 г. по адм. дело № 94/2024 г., II отд. на ВАС). Също така в определение № 8580 от 05.10.2022 г. по адм. дело № 4232/2022 г., II отд. на ВАС, се приема, че: „АПК не предвижда ограничение относно момента от развитието на висящото съдебно производство по оспорване на индивидуален административен акт, до който е допустимо конституирането на заинтересована страна. Служебният почин на съда или произнасянето му по нарочна молба на лице за конституиране са обусловени от съществуването на предпоставките за надлежна легитимация. Придобиването на ограничено вещно право на строеж за изграждането на обекти в предвидената (по визата) сграда легитимира материалноправно заинтересованите лица. Титулярството на вещното право поражда процесуалната легитимация на лицето за участие като страна по делото - чл. 131, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, независимо че правото му е прехвърлено след образуването на делото по обжалване на визата за проектиране. Преценката за наличието или липсата на правен интерес е дължима от съда в хода на целия процес до приключването му както по отношение на оспорващия, така и спрямо положението на заинтересована страна. Противно на довода в жалбата, хипотезата не е на прехвърляне на спорното право в хода на процеса - чл. 226 от ГПК. Учреденото от собствениците на поземления имот право на строеж е самостоятелно вещно право, чийто носител може на собствено основание да поддържа стабилизирането на благоприятния за упражняването му административен акт. Качеството на заинтересована страна е установимо по обективни признаци, които не са тъждествени със статуса единствено на заявител в административното производство. Основният критерий за принадлежност към тази категория лица е въздействието на акта в правната сфера на субекта.“. Видно от приетото по делото заключение на втора СТЕ, имотът, в който се намират обектите на частните жалбоподатели, е непосредствено засегнат от предвижданията на процесния ПУП-ПР. При тези данни неправилно се приема, че те нямат качеството на заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като не представят доказателства, с които да се легитимират като собственици, съответно носители на ограничени вещни права или концесионери на имота, предмет на плана. Видно от цитираните нотариални актове и договори за продажба на апартамент, частните жалбоподатели притежават самостоятелни обекти в имота предмет на ПУП-ПР, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху имота. В това си качество притежават процесуална легитимация да оспорат процесното изменение на план за регулация за кв. 16, 17 и 19 от подрайон № [номер] на гр. Варна, с което се изменят имотните граници на имота, тъй като процесния ПИ е предмет на плана. Легитимацията им произтича от местонахождението на притежаваните от тях самостоятелни обекти в поземления имот, за който се отнася оспорения ПУП-ПР. Правото на строеж е ограничено вещно право, като се изразява във възможността на носителя му да построи и да притежава собственост върху даден обект независимо от собствеността върху земята. Ето защо при евентуалното погиване на обекта правото на строеж не се погасява, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго - чл. 66, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС). Затова правото на строеж е неделимо от собствеността върху сградата и е включено в нея. Критерий за наличие на правен интерес според разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ е притежаването на вещни права върху недвижими имоти, а тя не се ограничава само до правата върху терена. В качеството си на собственици на самостоятелен обект, изграден в имот, засегнат от одобреното изменение, С. и останалите частни жалбоподатели са носители и на съответното право на строеж върху него. Неправилен е изводът, че жалбоподателката С. не притежава вещни права върху поземления имот, който е предмет на изменението на плана за регулация и застрояване. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗС собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка. Притежанието на постройка върху чужд имот съдържа в себе си и правото на строеж за постройката. Притежанието на право на собственост върху терена и право на собственост върху сграда в него, в лицето на различни субекти, е възможно само при наличие на право на строеж. Задължително е изрично волеизявление и то в предвидената от законовите норми, форма за учредяване на право на строеж, само когато се касае до бъдеща постройка. При условията на чл. 63, ал. 2 от ЗС обаче правото на строеж възниква и без изрично волеизявление щом се осъществи прехвърляне, което изключва постройката от притежанието на земята, върху която е изградена, което произтича от обстоятелството, че различни лица стават собственици на терена и сградата, а това е възможно само въз основа на съществуващо вещно право на строеж, следващо сградата до този момент. (определение № 3601/04.04.2023 г. по адм. дело № 3177/2023 г., II отд на ВАС). В тази връзка следва да се изтъкне, че дори да не са вписани в Имотния регистър, то заинтересовани са тези лица, които имат вещни права върху имотите, засегнати от плана. (определение № 183 от 09.01.2025 г. по адм. дело № 8956/2024 г., II отд. на ВАС). Качеството на титуляр на ограничено вещно право в УПИ, предмет на плана, в процесния случай легитимира частните жалбоподатели като заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, за които е налице правен интерес да оспорят издадената заповед. (решение №7977 от 26.06.2024 г. по адм.д.№2584/2024 г., II отд. на ВАС.). Частните жалбоподатели попадат сред кръга на лицата, очертани от нормата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, тъй като доказателството по делото сочат, че на жалбоподателите или на техните праводатели е прехвърлено право на строеж върху държавна земя по реда на чл. 15 от ЗС и съгласно създадената практика при прехвърляне на обект /или част от него/, изграден като суперфициарна собственост върху държавна или общинска земя, върху приобритателя преминава и правото на ползване на незастроената част от терена, притежавана от прехвърлителя. /решение № 946/11.04.1979 г. по гр. д. № 946/78 г. на I г.о. на ВС/. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗС правото на строеж върху държавна земя включва ползуването и на незастроената част от имота. Касае се до специална разпоредба, която изключва приложението на общото правило по чл. 64 от ЗС, ограничаващо правата на суперфициара върху земята само в рамките на необходимото за използуването на постройката според предназначението й. При това е без значение обстоятелството, че правото на строеж е отстъпено на ищците преди изменението на чл. 15 от ЗС в посочения по-горе смисъл. С изменението на текста е установен нов режим за държавните имоти, върху които е отстъпено право на строеж на граждани, отнасящи се до всички такива имоти независимо от това, кога е придобито правото на строеж. С изменението на чл. 15 от ЗС се разширява обемът на правата на лицата, придобили право на строеж върху държавна земя, в сравнение с тези, които те са имали по силата на дотогава приложимия за тях чл. 64 от ЗС. Именно защото с акта за учредяване на правото на строеж същото не е ограничено само за част от имота, следва да се приеме, че то се разпростира върху целия държавен имот. (решение № 946 от 11.04.1979 г. по гр. д. № 946/1978 г., I г. о. на ВС). Съгласно чл. 15 от ЗС, Правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва на юридически лица и на граждани по реда на чл. 13. Право на собственост и право да се построи сграда върху държавна или общинска земя и да се придобие право на собственост върху сграда (право на строеж) се отстъпва на самоуправляващите се стопански организации, на други обществени организации и на граждани по реда на чл. 13. Право на строеж на жилищна и вилна сграда може да се отстъпва върху държавна земя, включена в строителните граници на населените места. Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята. В аналогичен смисъл са мотивите относно обжалваното разрешение за строеж. Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За издадените разрешения за строеж заедно с одобрените от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от областните управители инвестиционни проекти или за отказа да се издаде разрешение за строеж се съобщава на заинтересуваните лица с обявление, обнародвано в "Държавен вестник". Отказът се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. Съгласно чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, заинтересувани лица по ал. 1 са: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал.1 - възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; 3. в случаите по чл. 185, ал. 1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; 4. в случаите по чл. 185, ал. 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на административния акт е обвързана съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай по отношение на разрешенията за строеж, произтича от попадането му в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Тази разпоредба изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж, като обединяващ признак за принадлежността към него при всички хипотези по т. 1 - т. 4 на нормата е титулярството на право на собственост или ограничено вещно право върху определен поземлен имот, сграда или обект в нея. Частните жалбоподатели са титуляри на право на строеж в имот, включен в обхвата на оспореното разрешение за строеж. По делото те са обосновали правния си интерес от оспорване на административния акт, като са индивидуализирали имота, за който притежават право на строеж и обстоятелството, че същият попада в обхвата на оспореното разрешение за строеж. (определение № 10396/16.11.2022 г. по адм. дело № 10109/2022 г., ІІ отд. на ВАС/. С оглед изложеното, неправилно е оставена без разглеждане жалбата на С. С. срещу оспорената заповед. По отношение на останалите частни жалбоподатели, съдът в мотивите на определението си неправилно е приел, че същите не са обжалвали пред ВАС първоначалното прекратяване на делото по отношение на тях с определение № 3430 от 28.11.2023 г. по адм. дело № 1055/2022 г. Видно от преписката и постановеното първо касационно определение на ВАС, жалбата срещу първото определение за прекратяване е подадена от С. С. и всички заинтересовани лица, това е посочено в определението на ВАС. Делото е продължило с участието им като заинтересовани страни. Предвид изложеното, процесното определение като неправилно, следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.