Решение № 10618 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1213/2013 г.

ВАСI отделение12.07.2013 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2131/15.10.2012 г. по адм. д. № 2942/2011 г. на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10618 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1213/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторката Йорданка Маркова, действаща като ЕТ "Финес - Йорданка Маркова" моли да бъде отменено решение № 2131/15.10.2012 г. по адм. д. № 2942/2011 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата й против РА № 09110101574/28.06.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Маркова против РА № 09110101574/28.06.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който е определен допълнителен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) 2504,39 лв. с лихви. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразен определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Правилен е изводът на съда и органите по приходите, че за 2004 г. е налице превишение на разходите на семейството над приходите, поради коте са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. В съдебното производство е представена декларация от Димитрийка Видолова, която е оспорена от ответника като съдържаща свидетелски показания. Съдът е дал указания по чл. 171, ал. 4 АПК на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. След оспорването на декларацията от ответника жалбоподателката следваше да посочи лицето, подписало декларацията като свидетел предвид чл. 158, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 ДОПК. По делото е била назначена счетоводна експертиза, за която депозитът не е внесен. При тази доказателствена пасивност на жалбоподателката и предвид събраните по делото доказателства обосновано съдът е приел, че фактическите констатации в РА не са оборени по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Неоснователен е и доводът за неправилност на РА в частта, с която са изчислени разходи за пътуванията до Гърция за командировъчни и хотел. Видно от РА в него са изчислени дните на престой в чужбина на съпруга на Маркова като са спаднати дните на влизане и излизане в страната, поради което за пътуванията в Гърция не са начислени такива разходи, а определените 52 дни престой в чужбина и разходи за тях са от пътуванията в Австрия, Италия, Сърбия и Черна гора. Правилно съдът не е приел като доказателство счетоводна експертиза, назначена по адм. д. № 1457/2012 г. на АС - Пловдив, която не е годно доказателство по процесното дело и касае облагане доходите на съпруга на ревизираното лице през 2007 г. и 2008 г., които периоди не са предмет на процесната ревизия. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1