Определение № 4059 от 30.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 8343/23.04.2026 г., подадена от „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД, чрез адвокат Б. Т.. В нея се прави искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК за допълване на постановените по реда на чл. 288 ГПК определение № 1458/24.03.2026 г. и определение №1987/17.04.2026 г. в частта им за разноските. Ответникът по молбата – Б. Л. В., чрез адвокат А. М., изразява становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК за неоснователност на молбата, като в условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 1458/24.03.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1209/26.11.2024 г. по гр. дело № 1753/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която е обезсилено решение № 13/01.06.2020 г. по гр. д. № 472/2019 г. на Окръжен съд - Видин в частта, с която искът по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди на Б. Л. В. срещу „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД е отхвърлен за разликата над 3635,92 лева до 5665 лева, и не е допуснато касационното разглеждане на въззивното решение в останалата обжалвана част, в която е отхвърлен предявеният от Б. Л. В. против „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД иск по чл. 49 ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева. С определение № 1987/17.04.2026 г. съдът е прекратил касационното производство поради невнасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество. Липсва произнасяне по своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане в полза на „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. В отговора на касационна жалба вх. № 4203/17.03.2025 г. се съдържа искане на „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД за присъждане на разноски, като са представени списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025 г. и платежно нареждане в полза на адвокат Б. С. Т. за сумата 4050 лева. Съгласно договора, болничното заведение се е задължило да заплати 4050 лева на упълномощения адвокат Т., представляващи адвокатски хонорар за изготвяне и подаване на отговор на касационна жалба срещу въззивно решение № 1209/26.11.2024 г. по в. гр. д. № 1753/2023 г. по описа на Апелативен съд – София и за процесуално представителство пред ВКС. Представено е писмено доказателство за извършване на плащането по банкова сметка на адвокат Т.. Ето защо молбата за допълване на определенията по чл. 288 ГПК в частта за разноските е основателна, като следва да се обсъди и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответната страна за прекомерност. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, т. 3 при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на заплатеното адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. Съгласно Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е длъжен да откаже приложението на наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения в нарушение на забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС. Съобразно чл. 9, ал. 3 Наредба № 1/2004 г., възнаграждението за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство се определя като 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8. Предмет на разглеждане по настоящото дело е иск с правно основание чл. 49, вр чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата 120 000 лева за неимуществени вреди и 3 635,92 лева за имуществени вреди, представляващи обезщетение вследствие от действията на лекарския персонал, предоставили й некачествена здравна помощ, от което са последвали усложнения в здравословния й статус. Процесуалните действия на процесуалния представител на ответната болница в настоящото касационно производство са се изразили в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба и изложението към нея, в който подробно са обосновани тезите на болничното заведение защо счита, че по поставените от касатора въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване, вкл. аргументирана е неоснователността на жалбата по същество, като са анализирани събраните по делото доказателства. С оглед постановеното определение по чл. 288 ГПК делото не е разглеждано в открито съдебно заседание. С оглед на изложеното, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не следва да намери приложение. Предвид горното, определението от 17.04.2026г. следва да бъде допълнено, като касаторът бъде осъден да заплати на молителя 2070,73 евро /при съобразяване на чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 ЗВЕРБ/ - разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.