Определение № 50290 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2327/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от 20.07.2022г. на А. И. Г. и Д. Г. Г., чрез пълномощника адв. Я. Т., с искане за допълване на определение № 277/15.07.02.2022г., постановено по гр.дело № 2327/2022г. от състав на Четвърто ГО на ВКС, като се присъдят направените от молителите разноски по делото в размер по 970 лева за всеки от тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата Р. С. Н., чрез пълномощника адв. Г. Г. оспорва същата като неоснователна. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителите, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е частично основателна. С определение № 277/15.07.02.2022г., постановено по гр.дело № 2327/2022г., не е допуснато касационно обжалване на определение № 396 от 03.05.2022г., постановено по в.ч.гр.д. №178/2022г. на ОС-Велико Търново. В определението липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответниците по касация-настоящи молители, съдържащо се в отговора на частната касационна жалба. Видно от представените с отговора на жалбата договори за правна защита и съдействие, за изготвянето на отговор на частната касационна жалба на Р. С. Н. всеки от молителите е платил на адв.Я. Т., представляваща ги в касационното производство, възнаграждение в размер по 970 лева. С оглед своевременно направеното искането за присъждане на разноски, представянето на доказателства за тяхното реално плащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 78 ГПК за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде частично уважена. Върховният касационен съд, състав на IV ГО намира за основателно направеното от ответницата по молбата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение. С определението, чието допълване се иска ВКС не е допуснал до касационно обжалване определение, с което е потвърдено определение за прекратяване, на основание чл. 130 ГПК, на производството по предявен иск по чл. 26, ал.1, предл.5 ЗЗД. Съгласно чл. 7, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за производства по частни жалби е 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 от Наредбата (200 лева, а при разглеждане на жалбата в открито заседание - 300 лева). В случая, размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота (14 748,50 лева) и дължимото за частното касационно производство минимално възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7, във вр. с, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. е 324,16 лева (1/3 от 972,50 лева). Като съобрази правната и фактическа сложност на делото, настоящият състав намира, че на молителите следва да бъдат присъдени по 324,16 лева разноски за платеното адвокатско възнаграждение в частното касационно производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение