Определение № 5648 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. Т. Г., гр. Сандански, чрез процесуален представител, срещу определение №1211 /31.03.2026 г. по адм. дело № 286/2026 г. на Административен съд - Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Уведомително писмо /УП/ изх. № 07 - 6500/1753/22.01.2026 г. за неизпълнен ангажимент по интервенция "Традиционни практики за сезонна паша/ пасторализъм" от стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027г. за кампания 2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно - незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, иска отмяната му, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът по частна жалба - изпълнителен директор на ДФЗ, не взима становище. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: АС е сезиран с жалба от 02.02.2026, подадена от Г. чрез упълномощен адвокат, който е посочен и за съдебен адресат с адрес в гр. София и електронен адрес, по електронен път чрез ССЕВ чрез ДФЗ, срещу горецитираното УП. С разпореждане № 731/27.02.2026 г. АС е оставил без движение жалбата поради непредставяне на платежен документ за внесена държавна такса и му е указал да внесе по сметка на АС - Благоевград държавна такса в размер на 5,11 евро и да представи документ за внесената такса в 7 дневен срок, като жалбоподателят е предупреден за последиците от неизпълнението. Препис от разпореждането е изпратен на съдебния адрес - кантората на адвоката в гр. София, но призовката е върната в цялост с отбелязване от призовкаря, че е оставил съобщение на адвоката на адреса, след което той се е свързал с лицето, оставило съобщението и му е казал, че разпореждането му е известно. На отбелязването е поставена дата 12.03.2026 г. Разпореждането не е изпълнено. На 19.03. 2026 г. адвокатът е представил в съда ново копие от жалбата си чрез ССЕВ и придружаващите я документи. На 31.03.2026 г. е постановено оспореното определение, в което е прието, че жалбоподателят не е изпълнил разпореждането в срок и до момента на постановяване на определението, независимо че съобщението е редовно връчено на упълномощения адвокат на 12.03.2026 г. Определението е неправилно. Необоснован и незаконосъобразен е изводът на АС, че съобщението за разпореждането за оставяне на жалбата без движение е връчено редовно на 12.03.2024 г. Удостоверяването на призовкаря върху призовката в цялост за проведен разговор не представлява редовно връчване на съдебен акт. Съгласно чл.138, ал.3 АПК съдебните актове / каквото е и разпореждането за оставяне на жалбата без движение/ се съобщават чрез връчване на препис. В случая е удостоверен само проведен разговор / неизвестно от кой телефон, доколкото същият не е посочен в удостоверяването/, но връчване на акта липсва. Освен, че не е налице изискуемото от чл.138, ал.3 АПК връчване на съдебния акт, за да е налице съобщаването му, следва да се отбележи, че при посочен в жалбата до съда съдебен адрес, посочен имейл адрес и съдържащи се в преписката доказателства за изпращане на жалбата чрез ССЕВ, липсват основания за устно уведомяване. Разпореждането за оставяне на жалбата без движение не е връчвано на процесуалния представител и съдебен адресат, поради което не е изтекъл и срока за отстраняване на порока на жалбата. Определението като неправилно следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване съдопроизводствените действия чрез връчване на разпореждане № 731/27.02.2026 г., като съдът следва да отчете, че от 03.04.2026 г. има и заявление за достъп до електронни съобщения в ЕПЕП от процесуалния представител на жалбоподателя. С оглед изложеното и на основание чл.235, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение