Определение № 708 от 10.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 769/2009 г.

Производството е по реда на чл.284,ал.3,изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Б. ЕАД-София против определение от 7.10.2009 г. по гр.д. № 1987/2008 г. на СГС в частта, с която въззивното решение е изменено в частта му за разноските и банката е осъдена да заплати разноски на ответниците Ч. С определението в обжалваната част е прието, че “заявеното” от ответниците Ч претенции за присъждане на разноски при неоснователност на предявените от банката срещу тях искове валидно сезира въззивния състав на съда, тъй като въззивното производство е “институционен” етап на исковия процес. Вероятно СГС е имал предвид заявените от тези двама ответници претенции за разноски-адв.възнаграждение в първата инстанция. Обаче, СРС въпреки, че е отхвърлил исковете, правилно в мотивите е оставил без уважение искането на ответниците за присъждане на разноски, тъй като видно от договорите за правна защита на листове 31 и 35, няма данни договореното възнаграждение да е заплатено. Освен това, първият договор касае друго дело на СРС, а вторият само процесното дело на СРС. Невярно е посочването от СГС, че въззивното производство е институционен етап на исковия процес. Вероятно се има предвид, че въззивният съд е втора инстанция, пред която се обжалват решенията на първата инстанция. По въззивното дело е представен друг договор на лист 15 за ответника Ч, но няма направено своевременно искане за присъждане на тези разноски. Неоснователен е довода в писмения отговор на ответника, че въззивният съд е длъжен да се произнесе и относно искането за присъждане на съдебни разноски, независимо, че такова е направено само пред първата инстанция. Това би било вярно, ако въззивния съд пререши спора, а в случая първоинстанционното решение е оставено в сила. По изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното, ВКС-І т.о.