Определение № 2117 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11754/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „Марциганица Екотур“ ЕООД, чрез адв. Георгиев против определение № 9455/31.10.2025 г. постановено по административно дело № 2193/2025 г. на Административен съд-Пловдив /АС Пловдив/, с което е оставена без разглеждане исковата молба, подадена от дружеството против И. Г. Й. от гр.Пловдив, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер 17 748 лв. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на определението и претендира отмяната му. Ответникът – И. Г. Й. не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоначално производството е образувано по подадена искова молба от „Марциганица Екотур“ ЕООД против И. Г. Й. от гр.Пловдив пред Районен съд-Пловдив /РС Пловдив/ с правно основание чл. 45 от ЗЗД с претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер 17 748 лв. РС Пловдив с определение № 10616/15.08.2025 г. по гр. дело № 12003/2025 г. е приел, че не се разкриват белезите на спор относно гражданско право и е прекратил производството като е изпратил делото за подсъдност на Административен съд-Пловдив. Производството пред Административен съд-Пловдив е образувано след сезиране на РС - Пловдив по подадена от дружеството искова молба против И. Г. Й. от гр.Пловдив, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер 17 748 лв. С разпореждане № 8619/10.10.2025 г. АС Пловдив е оставил искането без движение с указания до подателя в 7дневен срок: 1. изрично да посочи дали исковата му претенция е по чл.1 от ЗОДОВ или е гражданска претенция по ЗЗД, съответно срещу кого е насочена; 2. в зависимост от отговора по т.1 да посочи конкретен административен акт (като индивидуализира същия с №, дата на издаване и органът, който го е издал), отменен по съответния ред, даващ основание за предявяване на иск, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, или съответното действие/бездействие на административен орган или длъжностно лице, от което евентуално се твърди, че са претърпени вреди (кога и от кой административен орган са извършени, съответно не са извършени, точно в какво се изразяват) и в тази връзка изрично да заяви какво е искането му отправено до съда; 3. да представи преписи от исковата молба за ответника и за Окръжна прокуратура - Пловдив. В разпореждането се съдържа предупреждение, че при неизпълнение на посочените указания в срок, искането ще бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Разпореждането е надлежно връчено на 15.10.2025 г., но в указания срок, с оглед бързината на съдебното производство, както и до момента на постановяване на атакувания съдебен акт, констатираните нередовности не са отстранени. Мотивиран от неизпълнението на дадените указания, съдът е оставил без разглеждане искането на дружеството и е прекратил образуваното производство. Обжалваното определението е правилно. Правилно административният съд в съответствие с чл.158, ал.1, във връзка с чл.150, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от АПК е оставил без движение жалбата, поради това, че не съответства на законовите изисквания. В тази връзка съдът правилно е приел, че нередовността на жалбата не е била отстранена след дадените указани и в срока по чл.158, ал.1 от АПК, което е и обусловило прекратяване на производството по делото. Редовността на жалбата е процесуална предпоставка за допустимостта на производството. След като оспорващият не е отстранил нередовността на жалбата производството по делото правилно е прекратено в съответствие с чл.158, ал.3 от АПК. Изложените в частната жалба доводи по съществото на спора са неотносими в настоящето производство. Предвид на изложените съображения обжалваното определението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение